Данъчната система на България е една от основните причини за боледуващата демокрация в страната и тежката социално-икономическа ситуация, в която се намират мнозинството от хората. Необходима е прогресивна данъчна реформа, която да върне справедливостта.
Около тези изводи се обединиха група граждански организации, икономисти, журналисти, университетски преподаватели, синдикалисти и други, които организираха среща на тема „За кого са ниски ниските данъци“ в Бургас. Тя се проведе в залата на Тракийското дружество „Екзарх Антим Първи“ в града и беше уважена от общинските съветници Тодор Ангелов, Ивайло Вагенщайн и Живко Табаков.
Действащият в момента данъчно-осигурителен модел е недемократично въведен, без дебат и без да е заложен в нито една от програмите на партиите, които извършват кардиналната реформа в една от системите, предопределящи развитието на всяко едно общество, коментираха организаторите на дискусията, осъществена с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“.
„Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции предлагат прогресивна реформа, която включва:
– въвеждане на необлагаем минимум (0% данък) за доходите на всички работещи до размера на минималната работна заплата
– запазване на ставка от 10% за всеки изработен лев между 510 и 5000 лева
– въвеждане на ставка от 20% за доходите над 5000 лева
– увеличение на корпоративния данък от сегашните 10% на 12%
– отпадане на тавана на осигуровките
Предложените мерки ще оставят повече пари в джобовете на всички работещи за доходи до 3000 лева, обясни по време на срещата председателят на „Солидарна България“ и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова.
Лъжа е, че данъците в България са ниски, както и че не може да има необлагаем минимум, заяви в началото на дискусията доц. Огнян Касабов от Колектив за обществени интервенции. Данъците наистина са ниски, но само за няколко процента от населението, които се намират на върха на обществената пирамида, докато всички останали над 90% от хората в страна всъщност плащат повече. За най-бедните данъците в България са ужасяващо високи, категоричен бе Касабов.
„В България цари странен консенсус между всички значими партии относно това, че плоският данък е най-добрият възможен и премахването би било едва ли не пагубно“, посочи той и коментира, че премиерът Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ и до днес говорят за лошото наследство на Сергей Станишев, но не дават да се обели и дума за плоския данък, който не се разглежда като част от това наследство.
Освен между партиите, съществува съгласие в подкрепа на плоския данък и между всички олигарси, които иначе нерядко воюват помежду си. „Това подсказва отговора на въпроса за кого са ниски данъците и кой има изгода от настоящата система“, посочи той.
Подобна среща беше организирана и в Стара Загора, а в края на месеца предстои заключително за тази година събитие и в София. През 2019-та година подобни дискусии ще бъдат организирани в още градове в страната, обясниха организаторите.
„Време е да върнем данъците в центъра на политическия дебат, да ги измъкнем от ръцете на “експертите”, които са си ги присвоили като изключително владение. Данъците е лесно да бъдат представени като някаква сложна, техническа материя, която изисква специални познания. Но те са залог за общото ни бъдеще. Затова в дебата за данъците трябва да участва целия народ, всички граждани. Това е и част от целта ни с тази обиколка в страната“, обясни журналистът от „Барикада“ и член на „Солидарна България“ Ивайло Атанасов.
Той подчерта пред гостите, че в десетилетието след данъчната реформа на Тройната коалиция страната ни уверено си проправи път към върха на класацията за нивото на подоходно неравенство в Европейския съюз.
„Това е впечатляващо, защото неравенството в развитите икономики се дължи основно на класата на супербогатите, за които четем от страниците на „Форбс“ и каквито на практика няма у нас. Неравенството в България се дължи най-вече на огромния дял на бедните – отново най-висок в целия ЕС. Данъчната ни система облага хората с ниски и средни доходи с цялата си суровост, за да награди най-заможните, а това е рецепта за неравенство и нестабилност“, коментира Атанасов.
Косвените данъци, особено ДДС, засягат най-сериозно хората, които харчат всичките си пари за потребление на стоки, без да могат да инвестират или пестят. Социалните осигуровки също са регресивен данък, който тежи най-много на хората с доход до тавана (3000 лв. от 2019 г.) и най-малко на онези с най-големи доходи, обясниха авторите, които за целта на обиколката са издали и специална брошура, която беше раздадена на всички присъстващи.
„Проблемът с плоския данък върху дохода е, че той не прави нищо, за да компенсира регресивността на останалите два вида налози – косвените като ДДС и осигуровките. В идеалния за икономиката случай, данъчната тежест е прогресивна, т.е. изместена е към хората с високи доходи. В този случай онези с ниски и средни доходи остават с по-висок разполагаем доход и потребяват повече, което води със себе си растеж и по-високо качество на живот като цяло. Включително става предпоставка за потребяването на повече културни и образователни продукти, което е предпоставка за нормалното функциониране на всяко демократично общество“, каза Ивайло Атанасов.
„Това е основното противоречие на капитализма: противоречието между печалба и потребление. Капиталистът трябва да трупа все по-големи печалби, но ако не ги ограничи до някъде, работникът няма да може да си купува стоките му”, коментира гост от публиката.
Липсата на необлагаем минимум е една от причините за широкото разпространение на феномена работещи бедни в България. Това онагледиха с изказванията група социални работници от Бургас, които получават заплата, близка до минималната, и постоянно са на ръба да попаднат в положението на хората, които обслужват.
По време на дискусията общинският съветник Живко Табаков заяви, че намира предложенията за интересни. Той декларира, че като човек с десни възгледи и малък бизнес няма проблем да плаща малко по-високи данъци. Табаков обаче има опасения, че някои от предложените мерки може да доведат до увеличаване на сивата икономика. Според организаторите, именно настоящия данъчен модел стимулира мнозинството да укрива данъци.
Цитирани бяха данните, изнесени преди месеци от финансовия министър Владислав Горанов в Народното събрание, според които над половината заети в България работят за доходи до размера на минималната работна заплата, а общо над 80% от работещите изкарват до 1000 лева.
Тримата лектори са автори на доклада „Плосък данък или демокрация“, който беше представен в София преди месец.
About The Author
