Съдебната машина в Бразилия продължава с ударите си по управлявалата в страната 13 години Работническа партия. Срещу двама излъчени от нея бивши президенти на страната – Инасио Лула да Силва и Дилма Русеф, както и срещу мнозина висши партийни дейци и бивши министри, тръгва ново мегадело за корупция. То нарочва обвинените като главни генератори на злоупотребите около държавната компания „Петробраз”. Вменява им се незаконно облагодетелстване общо в размер на 1,5 милиарда бразилски реала (342 милиона евро).
Това ще е вече шестото дело с подобни обвинения, заведено срещу Лула, който от април т.г. е в затвора заради получена на втора инстанция и все още намираща се в процес на обжалване 12-годишна присъда в рамките на същия корупционен скандал. Адвокатите му вече обявиха, че новото дело е част от политическото преследване срещу довереника им.
Сегашното обвинение обаче е първото за Дилма Русеф, която незабавно отхвърли вменяваните ѝ нарушения и определи делото като пореден опит да се криминализира Работническата партия.
Обвинения са отправени също към настоящата председателка на партията Глейси Хофман, която от 2011-та до 2014-та бе шеф на Кабинета на президентството. Сред обвинените е и Антонио Палоси, който беше министър на финансите от 2003 до 2006 г. и за 6 месеца през 2011 г. оглавяваше Кабинета на президентството. Също като Лула, и Палоси в момента е в затвора въз основа на други получени присъди. Обвинен и и Гидо Мантега, министър на планирането от 2003 до 2004 г. и министър на финансите от 2006 до 2015 г. Обвинения са повдигнати също срещу Пауло Бернардес и Единьо Силва – и двамата заемали в различно време поста на министър на комуникациите, както и срещу Жоао Вакари Нето, бивш ковчежник на Работническата партия.
В своя специална декларация Работническата партия обяви, че срещу нея се упражнява „незаконно съдебно преследване”.
Сегашното дело е стартирано въз основа на обвинение, внесено от вече бившия главен прокурор на Бразилия Родриго Жанот още през септември м.г. Едва сега, през ноември т. г., Върховният съд е решил да се даде ход на делото и то се оставя в ръцете на съдията от град Бразилия Валисней де Соуза.
Що се отнася до прочулия се като „душманина на Лула” съдия Сержио Моро, който откровено политизира разследването около корупцията в „Петробраз” и се постара да го припише изцяло на експрезидента и на неговата Работническа партия, той е определен от избрания за нов държавен глава Жаир Балсонаро като министър на правосъдието в неговото правителство.
Бразилската съдебната система съвсем открито влезе в политиката и с апела за „национален пакт”, отправен тези дни от председателя на Върховния съд Жозе Антонио Диас Тофоли. В своя статия в испанския в. „Ел Паис” Диас Тофоли първо декларира, че всички политически турбуленции от последните години – включително импийчмънта на Дилма Русеф и осъждането на Лула да Силва – са били в пълно съответствие със закона. Също така отбелязва, че наскоро състоялите се общи избори са били проведени съвсем демократично. А след това призовава в името на „напредъка на Бразилия” трите власти в страната „с участието на гражданското общество” да сключат „голям пакт”, в рамките на който чрез диалог да се взимат решения за необходимите държавни реформи. При това съдебната власт се изтъква като „гарант на юридическата сигурност и на социалната хармония”.
Явно не случайно за това послание е избран голям европейски вестник. Защото Европа силно се безпокои от избора за президент на Бразилия на доста фриволния спрямо демократичните норми Жаир Болсонаро. И ето, в коментара на същия „Ел Паис” за инициативата на шефа на бразилския Върховен съд се лансира тезата, че макар така съдебната система в латиноамериканския гигант да се набърква доста драстично в политиката, това, видите ли, било и гаранция, че Болсонаро ще бъде държан под демократичния контрол на съдиите и всяко негово екстремистко решение ще може да се оспорва и възпира в съда.
Само че какво общо може да има това с демокрацията, разделението на властите и същинската правова държава?! И ако това се приеме за нормално, няма ли да видим в Бразилия една още по-опасна диктатура, отколкото би била диктатурата на персоната Болсонаро – диктатура на политически пристрастна съдебна система, която зад паравана на привидната законност всъщност вече се е превърнала в перфектна машина за разправа с определени политически сили и определени политически тенденции? Не е ли този така благовидно и благовонно поднесен на претенциозните европейци „пакт” само прах в очите им, след като една такава емблема на бразилската съдебна система като Сержио Моро става министър на правосъдието на Болсонаро и очевидно няма да щади сили, за да се изпълнят предизборните обещания на новия президент да „размаже червените”?
Стартираното сега ново мегадело срещу Работническата партия явно не оставя място за двусмислен отговор.
About The Author
