Правителството на Обединеното кралство е причинило “голямо страдание” на народа си чрез “наказателни, злонамерени и често коравосърдечни” политики на остеритет, които са движени повече от политически стремеж за социално инженерство, отколкото от икономическа необходимост, констатира ООН.
Специалният докладчик на организацията по крайната бедност и човешките права Филип Алстон завърши двуседмичната си мисия във Великобритания с остра декларация, посочваща – макар това да е петата най-голяма икономика в света, че нивата на детска бедност “не са просто позор, но и социално и икономическо бедствие”.
Около 14 млн. души, или една пета от населението на Великобритания, живеят в бедност, а 1.5 млн. са в бедствено положение и не могат да си позволят неща от първа необходимост, посочва Алстон, цитирайки данни на Института по фискални изследвания и Фондация „Джоузеф Раунтрий“. Той подчерта прогнозите, че детската бедност може да нарасне със седем процентни пункта между 2015 и 2022 г., и потенциално да достигне ниво от 40%.
“Това, че толкова много хора живеят в бедност, несъмнено е несправедливо и противоречи на британските ценности”, заявява Алстон, цитиран от Guardian. Той добавя, че състраданието е било изоставено през десетилетието на бюджетни икономии, а последствията от политиките на остеритет са толкова дълбоки, че на практика са изхвърлени ключови елементи от следвоенния социален договор, изготвен от Уилям Бевъридж.
В своя унищожителен 24 страничен доклад, който ще бъде представен пред съвета по човешките права на ООН в Женева през следващата година, изявеният правозащитник казва, че във Великобритания “бедността е въпрос на политически избор”.
Според заключенията на Алстон заради остеритета Великобритания е в нарушение на четири споразумения за човешките права на ООН, засягащи жените, децата, хората с увреждания, както и икономическите и социални права. “Ако събереш група женомразци и ги попиташ как бихме могли да накараме тази система да работи в полза на мъжете, но не и на жените, те трудно биха могли да излязат с идея, която вече не е приложена”, казва пратеникът на ООН.
Той също така изтъква, че ограничаването на социалните плащания само за първите две деца в семейството е същия тип политика като мерките за ограничаване на раждаемостта в Китай, защото наказва хората, решили да имат трето дете. Съкратените наполовина бюджети на местните съвети пък са описани като “посичащи британската култура на локална подкрепа” и “увреждащи тъканта” на обществото. Алстон също така заявява, че хората от средните класи “ще се окажат живеещи в едно все по-враждебно и неприветливо общество, защото корените на общностите бяха пречупени”.
Правителството заяви, че е “напълно несъгласно” с анализа на Алстон. Говорителят на консервативния кабинет изтъква, че приходите на домакинствата са на рекордно високи нива, неравенството на доходите е спаднало, а системата на “универсален кредит” (заместваща обезщетенията за безработица) спомага за по-бързото връщане на хората като работна сила. Въпросната система е особено остро атакувана в доклада на Алстон като “оруелска” и “бързо превръщаща се в универсално дискредитиране”.
Докладът за Великобритания идва след серия подобни изследвания за крайната бедност в Китай, Саудитска Арабия, Гана, Мавритания и Съединените щати. Администрацията на Доналд Тръмп реагира яростно, след като Вашингтон бе обвинен, че налага политики, които целенасочено вкарват милиони американци във финансова безизходица, като същевременно правят свръхбогатите още по-богати.
Британски благотворителни организации, работещи за облекчаване на бедността, коментираха, че докладът на ООН за страната е бил “зов за събуждане за правителството”. Възможно е становището на Алстон да спомогне за изкристализиране на нарастващото обществено недоволство от въздействието на съкращенията в социалната система и обществените услуги. Редица изследвания са показали, че политиките на остеритет имат непропорционално голямо въздействие върху бедните, хората с увреждания и жените. Растящото използване на хранителни банки, очевидното увеличаване на бездомните и съкращенията на училищните бюджети увеличават опасенията от фискалната стратегия на управляващите консерватори.
След посещение на градове и по-малки населени места, включително Лондон, Оксфорд, Кардиф, Нюкасъл, Глазгоу и Белфаст, Алстон констатира, че “за всеки, които си отвори очите, е очевидно огромното нарастване на опашките пред хранителните банки, увеличаващият се брой бездомни хора, спящи по улиците, усещането за пълно отчаяние, нечуваните нива на самота и изолация, които дори накараха правителството да назначи министър по превенция на самоубийствата”.
Той призова за премахване на петседмичното забавяне на социалните плащания в системата за универсален кредит, което поставя много хора в безизходица. По думите на Алстон пропуските в проектирането и прилагането на тази система накърняват психичното здраве, финансовата стабилност и перспективата за намиране на работа на нуждаещите се, а включените санкции са “груби и произволни”. Така най-уязвимите хора се оказват на ръба на оцеляването, изтъква докладчикът на ООН.
Алстон заявява, че членовете на правителството, с които се е срещнал, напълно са отхвърляли критиките за промените в социалната система и са заявявали, че критиците им са политически саботьори или просто не разбират как работят нещата. По думите му се наблюдава “поразителна липса на връзка” между заявленията на министрите и свидетелствата, които е чул от обикновени хора.
“Докато местните власти в Шотландия и Северна Ирландия неистово търсят начини да смекчат или да противодейства на най-лошите последствия от правителствената социална политика, министрите ми заявяваха, че всичко е наред и върви по план”, казва Алстон. Той разказа за срещите си с хора, които не могат да осигурят безопасно място, където да пренощуват децата им; такива, които са принудени да продават секс срещу пари или подслон; младежи, които виждат бандите като единствен начин да излязат от мизерията, и хора с увреждания, на които е казано, че трябва да се върнат на работа въпреки препоръките на лекарите, защото иначе ще загубят социалните си помощи.
Той разказва и как “изкормването” на бюджетите на общините в Англия е довело до рекордни разпродажби на библиотеки и паркове, както и до затварянето на младежки центрове. “На фона на всичко това видях и свидетелства за устойчивост, сила и щедрост – съседи, които се поддържат помежду си, общински съвети, търсещи необичайни решения и благотворителни организации, запълващи дупките, оставени от правителството… Бях поразен от това как мобилизацията в хранителните банки наподобява нещо, което човек би очаквал в условия на природно бедствие или епидемия”, казва Алстон.
Една от общите нишки на изслушаните от ООН разкази е ефектът върху психичното здраве и усещането за самота и страх. “Учудих се колко хора, с които се срещнах, казаха, че са обмисляли самоубийство… тези проблеми имат и много сериозно психологическо измерение”, казва Алстон. В заключението на доклада си той призовава за “законово признаване на социалните права” – идея, която отдавна среща съпротива от британските правителства, макар че е приложена в държави като Швеция и Германия.
Пратеникът на ООН разкритикува и скорошното решение на правителството да осигури данъчни облекчения за богатите, вместо да използва тези пари, за да облекчи състоянието на милиони бедни. “Остеритетът можеше лесно да пощади бедните, ако съществуваше политическа роля за това”.
About The Author
