Проституирането не представлява наемен труд и не подлежи на синдикализиране, сочи в свой доклад министерството на труда в Испания, цитирано от вестник El Pais. Според документа организирането на синдикат на проститутките всъщност представлява изграждане на „формално прикритие за пазарна експлоатация” на жени, въвличани в мрежи за трафик на хора, тласкани към сексуално заробване, превръщани в жертви на измами, малтретиране, насилие, морална и физическа деградация.
18-страничният доклад е представен пред съдебните власти, които в сряда ще разглеждат доколко законно е учредяването на първия национален синдикат на сексуалните труженички „Други”. Той бе сформиран през лятото в Барселона, но е с обхват цяла Испания. Претендира да представлява и жените, и мъжете в бранша.
В началото на август синдикатът получи и официалното одобрение от министерството на труда, което дори бе публикувано в Официалния държавен бюлетин (испански аналог на нашия Държавен вестник). Но това одобрение предизвика истински вътрешен трус във ведомството, защото се оказа, че го е издала на своя глава една генерална директорка, докато трудовата министърка Магдалена Валерио е категорично против. Генералната директорка беше светкавично уволнена, Валерио се оплака, че това бил „автогол” на министерството и се зае да търси юридически пътища за анулиране на легитимирането на „Други”.
В казуса се намеси и Кармен Калво, вицепремиерка и министърка на равенството, пламенна боркиня срещу проституцията. Тя също заклейми още през лятото създаването на синдиката на сексуалните труженички като прикритие за престъпно третиране на хора. „Проституцията не е най-старата професия на света, а е най-старото и най-голямото робство в историята,” натякна Калво. На свой ред реагира и влиятелната ръководителка на местната власт в Андалусия Сусана Диас, която настоя „правителството да направи каквото е нужно”, за да възпре опита „за легализиране на проституцията и сексуалната експлоатация”.
Така се стига до сегашния доклад на трудовото министерство и очакваната в сряда съдебна процедура, която може да сложи край на официалното съществуване на „Други”. В доклада наред с всичко останало се изброяват и съществуващите испански закони, които погазва въпросният синдикат на сексуалните труженички.
Същевременно обаче феминистки организации, отстояващи легализирането на проституцията, са се мобилизирали да разпространяват свой манифест в защита на съществуването на „Други”.
Испанските закони не инкриминират проституцията като такава, а само когато е упражнявана принудително или с насилие, или когато договарянето между проститутка и клиент става на публично място.
Освен това от юридическа гледна точка документите на „Други” са подготвени и оформени най-изрядно. Генералната секретарка на синдиката на сексуалните труженички Конча Борел смята за „абсолютна лудост” негативната реакция на правителството срещу създаването на организацията. „Не може да се ограничават правата на една общност, която в момента няма никаква трудова защита. Няма договори, няма заплащане на извънреден труд, няма отпуски, няма болнични и, разбира се, няма пенсии,” изброява Борел, която освен проститутка, е и сексуална терапевтка. Синдикатът „Други” разполага и със свое специализирано звено, обединяващо сходни професии, като балерини от нощни клубове, порно актьори и актриси, масажисти.
Своя гледна точка изразява и Росио Нието, президентка на Асоциацията за превенция, интеграция и внимание към проституиращата жена (APRAMP): „Ако наистина свободно правят този синдикат, чудесно тогава! Но ако ще говорим по темата, нека говорим за онези, които са мнозинството. Това са жертвите, които не са свободни и са малтретирани. Докарани са тук от мафии, нямат документи, плащат им толкова, колкото някой мъж решава. Няма равенство в правата. Малтретирането им не е просто проблем, това е престъпление. Трябва да втвърдим законите срещу тези мафии.”
About The Author
