Десет години след своето въвеждане плоският данък е донесъл силни негативи за българското общество и не е изпълнил целите, с които беше въведен. Ако има някакви безспорни позитиви, те са за най-богатите и техните компании.
Това е обобщението на нов мащабен доклад за данъчната система в България, който предлага реформа, изразяваща се в отмяна на плоския данък върху доходите и въвеждане на прогресивност в данъчно-осигурителната система като цяло.
Плоският данък подкопава демокрацията в България и лишава българите от достоен живот, увеличава неравенството и утежнява ситуацията с бедността, като същевременно не е донесъл повече чуждестранни инвестиции, изсветляване на икономиката и по-висока събираемост, аргументират се авторите на изследването.
То е изготвено от Ваня Григорова – икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“, университетският преподавател Огнян Касабов и журналистът Ивайло Атанасов и излиза в обем от над 80 страници в издание с логото на „Солидарна България“ и Колектив за обществени интервенции (КОИ).
Докладът носи името „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България“ и беше представен днес в централата на КТ „Подкрепа“ от авторите, а участие в дискусията взеха още икономистът Боян Захариев, депутатите от БСП Крум Зарков и Милко Недялков, бившият председател на АБВ Константин Проданов, експертът от КНСБ Любослав Костов, координаторът на инициативата „Да спрем машината за неравенство“ Мирена Филипова и други.
Плоският данък без необлагаем минимум направи България страната в ЕС с най-голямо неравенство между бедни и богати. Това неравенство се задълбочава. Трябва да обърнем тази тенденция, призовават авторите.
Те посочват, че прогресивното данъчно облагане „утвърждава ценностите на солидарността и социалната справедливост“ и ще бъде „предпоставка за по-ефективно преразпределение и ще спомогне за достойния живот на всички българи“.
„Държавата трябва да гарантира, че онези, които печелят най-много от обществените ресурси, реално плащат справедливи налози. Това включва и корпорациите. Нивото на чуждестранните инвестиции и борбата със сивата икономика стагнират. Държавата трябва да приложи противодействащи мерки, които не наказват работещите хора“, призоват авторите.
Предложените мерки целят „плавен преход към прогресивна данъчна система“, посочват авторите. Освен елемент и в двата предложени модела е въвеждането на необлагаем минимум върху доходите на физическите лица, а общата цел е бъде намален делът на бедните и да бъде спряна машината за неравенство, която превръща България в най-неравната страна в ЕС.
Това са също така по същество мерки, които ще направят нашата изкривена данъчна система по-близка до по-справедливата структура на облагането, усвоена в огромната част от европейските страни, подчертават авторите.
Първият модел включва въвеждане на необлагаем минимум и премахване на максималния осигурителен доход. Авторите са категорични, че наличието на таван на осигуровките превръща системата в регресивна, тъй като колкото по-голям е доходът на дадено лице, толкова по-малък процент от него отива за данъчно-осигурителната система.
Премахването на регресията на осигуровките ще се постигне автоматично с отмяната на максималния осигурителен доход. Премахването му в България ще донесе 710 млн. лв. (за 2016 г.), което е 57.4% от нужните средства за необлагаем минимум. Втората част на този модел включва добавка, която наричаме „Солидарност“ – скромна прогресивност от 20% данък върху доходите над 5000 лв. като за всички доходи до тази сума важат необлагаемият минимум и 10% данък над него. То ще донесе на бюджета 267 млн. лв. (2016 г.) или 22.7% от цената на необлагаемия минимум. Повишаването на данъка за тези доходи няма да се отрази негативно на икономиката, както това правят високите данъци за по-бедните, тъй като няма да намали осезаемо възможностите за потребление (особено по отношение на произведени в страната стоки) на хората, които ги получават. В този модел предлагаме и промяна на корпоративния данък – ставка от 12% върху печалбите на бизнеса ще донесе 415 млн. лв. или 33.6% от цената на необлагаемия минимум (2016 г.). Част от тези пари ще се върнат в бизнеса под формата на увеличено потребление. Разбира се, при добре обмислена реформа на данъчната основа за корпорациите, сумата ще нарасне чувствително.
Вторият модел предвижда вдигане, но и запазване на тавана на осигурителния доход, компенсиран от по-прогресивен данък. В него авторите предлагат изместване на максималния осигурителен доход на 5000 лв., което ще донесе 257 млн. лв. допълнително на хазната (изчисления за 2016 г.).
По-ниската осигурителна тежест за лицата с доходи над тавана следва да се компенсира с по-изразена прогресия в данъка върху доходите на физическите лица. За доходите до 2600 лв. се запазва сегашната ставка от 10%. Данък от 15% за доходите между 2600 и 5000 лв. и данък „Солидарност“ в размер на 25% за доходите над 5000 лв. ще допринесе 554 млн. лв. Оставащите средства за покриване на необлагаемия минимум могат да дойдат отново от минимално повишение на корпоративния данък и свиване на бюджетния излишък и несанкционираните от парламента разходи на правителството.
И при двата модела лицата с месечен доход до 3000 лв. плащат по-ниски данъци спрямо дохода си, отколкото в момента при ставка от 10% без необлагаем минимум, подчертават авторите. Според тях най-бедната страна в ЕС „би трябвало да се погрижи данъчната система да не подхранва неравенството и бедността“, а умерена прогресивност в нея би дала „глътка въздух за 97% от работещите“.
Противно на това, което твърди мнозинството експерти и управници у нас, въвеждането на прогресивно данъчно облагане в България е възможно без сътресения за хазната и дори при увеличени постъпления. То е необходимо, ако искаме адекватно заплащане за трудещите се, качествено образование за младите, достойни пенсии за възрастните. Разбира се, за всички тези цели промяната в данъчната система не е достатъчна, но остава необходима стъпка. Тя е нужна, ако сме решени да отстояваме справедливостта, солидарността и демократичното управление в нашата страна, пишат още авторите.
По време представянето Ваня Григорова представи предложенията от доклада за въвеждане на прогресивен данък, които са залегнали и в официалното становище на КТ „Подкрепа“ за бюджет 2019. Членът на КОИ Огнян Касабов подчерта как в глобален мащаб плоският данък поставя България в компанията на държави, които не се славят със своята демократичност, като Унгария и Русия, и територии като Абхазия и Приднестровието. Според университетския преподавател, неравенствата и обезвластяването на хората могат в крайна сметка да намерят израз в размирици и бунтове.
Журналистът от „Барикада“ Ивайло Атанасов представи данни как плоският данък граби от и без друго скромните доходи на нашите сънародници и показа как в страната с най-високи нива на неравенство и риск от бедност в ЕС, данъчната система е на практика регресивна и задълбочава тези вече критични проблеми: „Депутатът, декларирал 37 млн. лв. доходи през миналата година е платил по-малък дял от тях под формата на данъци, отколкото над 95% от работещите с месечен доход до 2600 лв.“
Разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% е над 8 пъти при средно 5 пъти за ЕС. Близо 40% от населението е изложено на риск от бедност и социално изключване, което е два пъти над средноевропейското ниво. ЕК определя ситуацията с неравенството и бедността в България като „критична“, което се дължи на „ниските разходи за социална защита“, породени отчасти и от „липсата на прогресивност в данъчната система“, посочи Атанасов.
Икономистът Боян Захариев определи доклада като най-пълно аргументирания и научно издържан документ от този род, появявал се досега у нас. Захариев потвърди, че няма доказателства плоският данък да увеличава чуждестранните инвестиции и да свива сивата икономика. Той подчерта още, че именно прогресивната данъчна система е далеч по-модерна и прилагана в мнозинството развити държави по света.
Провалите на плоския данък
До каква степен данъчната система в България е изкривена е ясно, когато погледнем структурата на данъчните приходи у нас в съпоставка с приходите в другите държави-членки на Европейския съюз, посочват авторите на доклада.
България заема челно място в ЕС по дял от данъчните приходи, генерирани от косвени данъци – 53.6% по последни данни на ЕК (за 2016 г). Средното ниво за Европейския съюз е 34.9%, от което нашето е съществено отклонение; за страните от ОИСР средното ниво е около 31%, изтъкват те.
С други думи, ако други страни успяват да захранят хазната си в по-голяма степен от облагането на корпорациите и по-богатите свои граждани, то в България това става до голяма степен посредством облагане на потреблението.
Ниските постъпления от преки данъци и силното облагане на потреблението са сред водещите фактори за неравенството в нашата страна. Същевременно, богатите и фирмите отказват да поемат своя справедлив дял от данъчното бреме. Затова, редом с повишаване на ставката и разширяване на основата за данък печалба, обхватната и справедлива данъчна реформа изисква да се помисли и за реформиране на различните видове данък собственост така, че да започнат да носят по-ефективни и по-справедливи приходи.
Безспорен провал на плоския данък са нивата на инвестициите, посочва докладът. В края на август 2018 г. Българската стопанска камара излезе с анализ, вследствие на който окачестви положението с инвестициите в България като „тотален срив“. Изследването подчертава низходящия тренд на инвестициите като дял от БВП на страната – от 28% (през 2007 г.) на 2% (през 2017 г.).
Същевременно сивата икономика у нас не се е свила, а събираемостта на данъците не е нараснала чувствително, което са другите два провала на плоския данък, посочват авторите.
Според друго изследване на Българската стопанска камара от септември 2017-та за периода 2007-2016 г. делът на сивата икономика запазва сравнително стабилни нива. В периода 2008-2010 г. скритата икономика бележи ръст до 5% над нивото си от 2007 г., за да се стабилизира след това на около 2-3% над това ниво. Данни на международната Асоциация на дипломираните сертифицирани счетоводители от юли 2017 г. сочат нива на сенчестия сектор около 30% от БВП към 2011 г., като според тях това ниво се е запазило в следващите години и се очаква да се запази до 2025. Според изчисления на Международния валутен фонд, публикувани в началото на 2018г., делът на сивата икономика през 2015-та година е 20.83% от БВП, като е намалял незначително от 23.70% 2007-ма година. Дори при това положение, към 2017 г. България се нарежда на първо място в Европа по дял от сивата икономика според МВФ.
Що се отнася до събираемостта, процентът от БВП, събран като преки данъци, намалява, посочват авторите. „Това означава, че постъпленията в държавната хазна не са нараснали пропорционално на ръста на БВП.“, пишат те.
Като дял от БВП корпоративният данък спада, а данък общ доход остава на едно ниво, благодарение на премахването на необлагаемия минимум. С други думи, по никакъв начин не може да се твърди, че плоският данък е повишил събираемостта – ако има причинно-следствена връзка, тя е дори обратната.
Докладът е белязан от цитати на първият велик изследовател на пазарното общество – шотландският икономист и философ Адам Смит, който открива, че пазарното общество – което той високо цени – систематично създава неравенства и бедност. Но освен че честно признава този факт, той не го приема нито като „справедлив“, нито като „необходимо зло“ (и двете тези можем да срещнем днес). Напротив – той твърди, че обществото е длъжно да се бори с неравенствата и красноречиво изразява тази своя позиция:
Това, което подобрява положението на по-голямата част, никога не може да се разглежда като неизгодно за цялото. Няма съмнение, че не може да процъфтява и да бъде щастливо едно общество, далеч по-голямата част от членовете на което са бедни и нещастни. Освен това справедливостта изисква онези, които хранят, обличат и осигуряват жилища за целия народ, да получават такъв дял от продукта на собствения си труд, че сами да бъдат сносно нахранени, облечени и осигурени със жилище.
Докладът прави обстоен преглед и на данъчни реформи в посока отказ от плоския данък, осъществени в други държави от Източна Европа и завършва с извода, че ако ниското корпоративно облагане и плоският данък за известно време са дали „глътка въздух“ на българските компании, то днес е време най-сетне да дадем глътка въздух на хората.
„Целта на данъчните облекчения беше да стимулират бизнеса. Те вече са изчерпали какъвто потенциал са имали в тази посока. Нещо повече, както видяхме, цената за тези облекчения се заплаща с по-голямата пряка и косвена данъчна тежест за обикновените хора. Крайно време е да поправим тази несправедливост и, връщайки прогресивното облагане, да осигурим достоен живот за всеки българин. Българските правителства продължават да прилагат с пълна сила философията: За да работят богатите, трябва да им дадем повече пари, да правим данъчни и други отстъпки. За да работят бедните, трябва да ги оставим без средства. За едните – стимули, за другите – санкции.
Според авторите на доклада е време е работещите хора в България да се опълчат срещу тази философия. „Един от най-съществените моменти в борбата срещу привилегиите на олигархията, набавени за сметка на народа, е промяната на данъчната система“, настояват те.
Видеозапис от представянето на доклада:
About The Author
