Японският журналист Джумпей Ясуда, отвлечен от „Ал Кайда“ в Сирия през 2015 г., бе освободен с посредничеството на Турция и се очаква да се прибере в родината си, съобщава Associated Press. Ясуда заяви пред медиите, че е щастлив да се върне в дома си след три години, прекарани в ада, но се притеснява, че ще му е трудно да се адаптира отново към света.
Японският министър-председател Шинзо Абе официално благодари на турския президент Реджеп Ердоган за “спасяването” на журналиста. Ясуда бе отвлечен от джихадистката групировка Фронт „Ан-Нусра“, която бе “официалният” клон на „Ал-Кайда“ в Сирия. По време на войната в Сирия „Ан-Нусра“ се утвърди като една от най-мощните и ефективни групировки, борещи се за сваляне на правителството и установяване на шериатски режим.
В един или друг момент на конфликта „Ан-Нусра“ е била съюзена с почти всички действащи в страната “бунтовнически” организации. През 2016 г. групировката се прекръсти на “Джебхат Фатах аш-Шам”, смени черните знамена с бели и започна да твърди, че е скъсала връзките си с „Ал-Кайда“. Тъй като това ребрандиране не убеди никого и нямаше желания ефект, през следващата година „Ан-Нусра“ изостави преструвките и се обедини с други джихадистки организации в коалицията “Хаят Тахрир аш-Шам”.
Според наличните сведения, за последно журналистът е бил държан от сирийски командир от Туркестанската ислямска партия, съставена основно от джихадисти от уйгурското малцинство в Китай.
“Толкова съм щастлив, че съм свободен. Но се чувствам изостанал от света и не знам как ще наваксам. Малко съм притеснен какво ще стане с мен и с какво ще правя занапред”, каза той пред японската телевизия NHK, докато пътуваше от южната турска граница към Истанбул.
Ясуда описва 40-те месеца пленничество като физически и психически ад. Той е бил държан в тясна килия и изтезаван, а в един период от осем месеца не му е било позволявано да се изкъпе. “Ден след ден се събуждах с мисълта, че не мога да се прибера у дома. Тази мисъл обземаше съзнанието ми и постепенно ставаше все по-трудно да се контролирам”, споделя той.
Журналистът разказва, че е бил местен няколко пъти по време на пленничеството си, но през цялото време е бил в северната провинция Идлиб, която на този етап представлява последния бастион на ислямистките бунтовници. Поне половината територия на провинцията се намира под директния контрол на „Хаят Тахрир аш-Шам“, а останалата част държат групировки, открито съюзени с Анкара. На практика провинцията е икономически интегрирана с Турция, а турските войски оперират свободно на цялата ѝ територия. През септември бе постигнато споразумение между Москва и Анкара, с което бе предотвратена офанзива на правителствените сили в Идлиб и провинцията официално бе призната като сфера на влияние на Турция. Начинът, по който бе освободен Ясуда показва, че Анкара има влияние и над действащите там разклонения на „Ал-Кайда“.
“Живеех в постоянен страх, че никога няма да се измъкна, или че ще бъда убит”, разказа Ясуда на репортерите. По думите му освобождаването му във вторник е било изненадващо – похитителите му са го закарали до границата и са го предали на турските власти. Според изявленията на японски официални лица, освен Турция, за освобождаването е помогнал и Катар, който също финансира и въоръжава много от действащите в Идлиб ислямистки групировки.
Ясуда е уважаван в родината си журналист, който в началото на века започва да отразява събитията в Близкия Изток. През 2004 г. е взет за заложник в Ирак заедно с други трима японци, но е освободен с посредничеството на ислямски духовници. През 2015 г. влиза в Сирия, за да направи материал за своя приятел и колега Кенджи Гото, който е отвлечен и убит от групировката Ислямска държава.
Историята на Ясуда съвсем не е уникална – през 2014 г. например американският журналист Тео Паднос е отвлечен от бунтовници, които в последствие го предават на “Ан-Нусра”. Сирия се превърна в едно от най-опасните места за журналисти, като от началото на конфликта през 2011 г. десетки представители на медиите са отвлечени или убити, а съдбата на други все още не е известна. Поради това медиите отбягват да пращат журналисти там, а огромната част от информацията за контролираните от бунтовниците и ИДИЛ територии идва от местни “активисти” и анонимни източници, които често са свързани с действащите там ислямистки групировки.
