Екранният Че Гевара срещу Болсонаро: „На ръба на катаклизъм сме“

Три дни преди балотажа на президентските избори в Бразилия сондажите продължават да сочат убедителна преднина на ултрадесния кандидат Жаир Болсонаро, който събира 57% подкрепа, докато съперникът му от лявата Работническа партия Фернандо Хадад има 43%.

Имайки предвид тежестта на Бразилия в международните отношения и рисковете, които би донесло избирането на Болсонаро не само за тази държава, но за целия свят, много известни общественици и интелектуалци от различни страни в последните дни надигат глас, за да апелират към бразилците за отговорен вот. Испанският в. „Ел Паис” събра мненията на 25 известни личности от Америка и Европа, които изразяват притесненията си от очертаващата се победа на ултрадесния бразилски политик. Предлагаме тук коментарите на някои от тях.

Сред споделилите мнението си пред испанския всекидневник е и известният мексикански актьор Гаел Гарсия Бернал, който изигра ролята на латиноамериканския революционер Ернесто Че Гевара в младежките му години във филма „Дневници на мотоциклетиста”. Ето какво казва Гаел Гарсия Бернал:

„Пожарът в Националния музей на Бразилия беше симптоматичен – показа, че тази страна губи своята ос. Унищожена бе тотемната структура – оттам и усещането за пренебрегване, нехайство, изоставяне. Пожарът олицетвори именно факта, че изграждането на страната е изоставено. Това се трупаше малко по малко, а сега идва някой, който се възползва от оставената празнина и започва да я пълни с опростени послания, с езика на класовия антагонизъм, с хомофобски изблици. Всичко това с противопоставяне – защото „аз не съм такъв”, „аз не съм като другите”. И много хора вярват, че това е решението. На ръба на катаклизъм сме. Извършва се кадифен държавен преврат. Не като онези преди. Виждаме специфичен десен и капиталистически популизъм, който се храни от всичко, ставащо за употреба, само и само да опази властта на големия капитал. Вероятно би било огромно разочарование човек да е в Бразилия в тези моменти. Наистина е тъжно да се усеща, че каквото и да се каже, вече няма смисъл, сделката е сключена.“

А ето и мнението на популярната бразилска актриса Алисе Брага, племеничка на също много известната актриса Соня Брага:

„Ако Жаир Болсонаро спечели втория тур на изборите, това ще произведе дълбок разлом в нашето общество, в цялата страна, в целия свят. Той пръска толкова злоба, че засрамва Марин льо Пен, а Тръмп пред него изглежда направо умерен републиканец. В момента се отбелязва невиждан скок на престъпленията от омраза. А не бива да забравяме, че Бразилия вече е на върха по брой на убийства на активисти от ЛБГТ-движението и на природозащитници. Той иска да извади Бразилия от Парижкото споразумение на ООН за климата. Освен това ще позволи на земевладелците да нахлуят в Амазония с пистолети, пестициди и резачки за дърва. Това не е само проблем на Бразилия, това засяга всички. Нуждаем се от всички и се нуждаем сега. Присъединете се!”

Хоан Мануел Серат, испански певец:

„Персонажи като Болсонаро се появяват редовно в различни страни – на Юг, на Изток и на Запад. Тези хора вадят женомразски, расистки, хомофобски аргументи. Наистина е трудно да се приеме, че го подкрепя половината от страната. Представям си как се чувстват приятелите ми Каетано Велозо, Мерия Бетания или Жилберто Жил. За тях това трябва да е много болезнено, сигурно се чувстват самотни и изоставени, сигурно биха искали светът да знае, че те си остават такива, каквито са. Не ме плаши толкова дори самият Болсонаро, колкото фактът, че толкова много бразилци го приемат за алтернатива и то с тези послания, които отправя. Расизмът на Тръмп е достоен за съжаление, защото той е продължение на расисткото и мачисткото минало на дълбоката Америка. И независимо от всичките му варварщини към жените и опонентите му, коментарите на Тръмп дори не могат и да се доближат до расизма на Болсонаро. Неговата реторика е пълна с омраза и е пожароопасна. За възхода му допринасят и църквите, евангелистката и католическата, те го поддържат в атаките му срещу абортите и дрогата. Той е готов за отмъщение срещу социалните политики на Лула и Дилма, който извадиха 30 милиона души от бедността”.

Бернар-Анри Леви, френски писател и философ:

„Виждам и разбирам раздразнението, тъгата и яда на бразилците. Без съмнение кризата е налице. И разпростирането на корупцията. И нарастването на насилието по градовете. Но никакво решение не може да дойде от един популист, който не обещава нищо друго, освен ново насилие и разединение на народа. Нужно ли е да се припомнят безбройните расистки, хомофобски, войнствени и дори престъпни изказвания на кандидата, който оглавява сондажите? И нима не е очевидно, че декларациите от този тип, също както и програмата му, са срещу всичко онова, с което Бразилия може да се гордее – своето многоетническо население, своите традиции за приемане на емигранти, истинския либерализъм и съжителството на многобройни религии в красивите бразилски градове?

Трудно ми е да повярвам, че в родината на Чико Буарке и Чико Мендес хората се оставят така да бъдат изкушени от завръщането в едно брутално минало, оставило толкова рани, някои така и незараснали. Трудно ми е да си представя, че тази страна обръща гръб на онова, което доскоро я вдъхновяваше: „Бразилия на бъдещето”. Ето защо, докато още не е станало прекалено късно, аз призовавам страната да скъса със смъртоносния антидемократичен процес, започнал пред 2014 г., който днес е достигнал до най-критичния стадий. Много малко остава, за да се избегне един завой, който може да се окаже необратим. Бразилия трябва да извлече сили от своята многострадална памет и от спомена за ужасите на военната диктатура, която между 1964 и 1985 г. беше взела страната за заложник. Трябва да каже #EleNão („Той  – не!”) на кандидата на крайната десница, който открито изразява своето незачитане на демократичните норми.”

Адолфо Перес Ескивел, аржентински правозащитник, носител на Нобелова награда за мир за 1980 г.:

„Някои казват, че човечеството е загубило способността да се изненадва, но вярвам, че не е така, а се е загубила само способността да се реагира на обстоятелствата, които ни изваждат от обичайното русло. Това е резултат от липсата на критическо мислене, на смелост и на решимост за противопоставяне на политиките и механизмите на доминация. Много ясно го е казал мъченикът Мартин Лутър Кинг: „Не ме притеснява крясъкът на насилниците, а мълчанието на добрите”. Никой няма монопол над истината, но някои истини са по-безспорни от други. Например – че Лула бе пратен в затвора, за да не може да спечели още на първия тур. Онези, които бяха съучастници в преврата срещу Дилма Русеф и в обвиняването на Лула, сега съжаляват, защото са отворили невероятна възможност за фашистки терор в Бразилия. Ако са наистина демократични, всички партии трябва да се обеднят и да призоват да се гласува за Хадад, който не само олицетворява завръщането към демокрацията и републиканизма в Бразилия, но и способността правителството да се грижи за гладния народ, за хората без работа, за ограмотяването на неграмотните, за борбата срещу организираната престъпност. Много от онези, които мълчат, още имат време да направят така, че историята да ги запомни не като страхливци – защото само така се помнят и другите, които са дали шанс за напредък на фашизма и в други епохи”.

Ноам Чомски, американски учен лингвист и общественик:

„Изборът на Болсонаро ще е трагедия за Бразилия и за региона. Но и за света. Буквално. Един от най-скандалните му планове е да отвори Амазония, за да я експлоатират неговите богати гласоподаватели с агробизнес. А това ще има съсипващи последствия за глобалната околна среда. Както и за местните обитатели, които според Болсонаро не заслужават нито един квадратен сантиметър земя. Ако програмите му за страната се реализират, те ще са много облагодетелстващи за инвеститорите и супербогатите – за сметка на населението, което за него е без стойност, а това е доста широка маса от хора. Така страната ще се превръща в една жалка карикатура.”