Четири дни преди съдбоносните президентски избори в Бразилия на 7 октомври обстановката в латиноамериканския гигант замириса на кървава поляризация. Кой кого – това е въпросът. Леви срещу не даже десни, а ултрадесни. Социологическите проучвания сочат като набъбващ фаворит именно ултрадесния кандидат и почитател на военната диктатура и на нейните методи Жаир Болсонаро с около 31% подкрепа. Е, и с 44% отхвърляне, както също признават социолозите.
Все пак засега апологизиращият изтезанията, разстрелите и другите репресии срещу левицата Болсонаро води класациите сред кандидатите.
Парашутът му се отвори, след като конвенционалната съдебна система реши да шкартира най-големия любимец на публиката – бившия президент и лидер на Работническата партия Инасио Лула да Силва, осъден на 12 г. затвор на втора инстанция и с все още висящо обжалване на трета инстанция. На 11 септември Висшият изборен съд реши, че макар и с така и непотвърдена присъда, Лула няма да бъде допуснат до участие в изборите. А сондажите сочеха над 40% подкрепа за неговата кандидатура. Напомняме – през двата си успешни президентски мандата между 2003 и 2011 г. Лула успя със социалните си програми да извади от бедността около 30 милиона души, за което получи и специална награда на ООН.
И така, с прякото участие на съдебната система, в Бразилия сега бе препънат най-вероятният и логичен победител във вота за нов държавен глава.
Нататък сценарият бе лесен – вторият по популярност претендент, ултрадесният по убеждения и бивш военен Жаир Болсонаро, който изоставаше с 20% от Лула, внезапно се оказа „фаворит” след елиминирането на реалния първенец в надпреварата.
Включи се и още една изненада (дали?) – зрелищното нападение с нож на 6 септември над Болсонаро, осъществено от жалък фигурант, анонсирал се в социалните мрежи като привърженик на левицата. И теленовелата продължи по класически образец – „жертвата” Болсонаро се отдаде на здравословното си възстановяване и спря да участва в преките телевизионни дебати, оголващи фашистката му същност. Така от болничното си легло, без никакви други усилия, се превърна в печелещ симпатии поборник за „пречистване” на нацията…
В същото време емблематичният съдия Сержио Моро, който започна прословутите разследвания за злоупотреби срещу държавния петролен гигант „Петробраз” и свързаните с него строителни фирми, окончателно заряза легендата за „надпартийност” и тази седмица се включи настървено в поредната предизборна дискредитация на Работническата партия. Тъй като стана ясно, че сменилият Лула нов кандидат на тази политическа сила за президентския пост – бившият министър на образованието и кмет на Сао Пауло Фернандо Хадад, няма никакви „тъмни петна” в миналото си, фокусът на атаката стана самата Работническа партия.
И ето, че Моро, който според някои познавачи на бразилската действителност всяка седмица отскача до САЩ за инструкции, реши да разпространи информация от „кухнята” на съдебната система, предназначена да злепостави политическата сила на Лула, Дилма Русеф и Хадад. Четири дни преди изборите под диригентството на Моро бяха разгласени компрометиращи показания още от миналата година на бившия високопоставен деец на Работническата партия Антонио Палоси. Срещу обещанието да бъде намалена собствената му присъда за корупция, Палоси свидетелства, че 3% от рекламата на уличената в много корупционни схеми държавна компания „Петробраз” отивали в касите на Работническата партия.
Този удар, естествено, цели да свали процентите на Хадад – официалния вече кандидат на РП след елиминирането на Лула. Ударът не е личностен, защото срещу Хадад не може да се извади нищо, а партиен – срещу самата организация, която го издига. С очевидното внушение, че тази „корумпирана сила” не заслужава да бъде върната във властта с който и да е кандидат.
Погледната отвън, манипулацията е грозна и елементарна. Но в обсебеното от истерична и даже примитивна поляризация бразилско общество това проработва. Откакто на 11 септември Хадад бе провъзгласен за официален кандидат на Работническата паритя, неговите проценти стремглаво растяха – за броени дни се вдигнаха от 4% до 21% подкрепа. Но след удара „под пояса” на съдията Моро с разгласяването на неподплатените с безспорни факти показания на Палоси, данните за отхвърляне на Хадад внезапно скочиха чак до 38% – което е обезпокоително близко до 44-те процента отхвърляне на Болсонаро, сочи испанският в. „Ел Паис”.
На тези избори сблъсъкът ще е „между цивилизацията и варварството”, предупреди в свое специално писмо от затвора експрезидентът Лула да Силва, след като се срещна в килията си със своя „наследник” в президентската надпревара Фернандо Хадад. „Само гласът на народа може да спаси Бразилия,” прокламира Лула в обръщението си от своя зандан.
„Моето име доминираше в сондажите, само защото народът разбра, че трябва спешно да се сменя моделът, позволил институционалния преврат. Спряха кандидатурата ми по съдебен път, за да възпрепятстват свободното изразяване на народната воля,” сочи Лула в посланието си.
„Затвориха вратата пред мен, но ние отворихме друга – с Хадад. Народът е този, който е в състояние да постави под контрол неолибералния проект, а това не беше калкулирано от превратаджиите,” пише още Лула. Той предупреждава, че последното средство, останало на десницата, е „фашистката змия, свила гнездо в омразата, насилието и лъжата”, визирайки без съмнение контекста, в който се опитва да напредва Болсонаро.
След като му бе забранено да дава интервюта и изявления в медиите, Лула реши да действа чрез свои послания, написани на ръка, на които обаче само част от медиите дават гласност. Отгоре на всичко, след като забрани интервютата, съдия Луис Фукс разпореди вече реализираните беседи с журналисти да могат да бъдат публикувани едва след изрично съгласие от съда…
„Това ще е битка, тежка като никоя друга. Но съм сигурен, че демокрацията ще победи. Що се отнася до мен, аз ще съм там, където винаги съм бил, без почивка – редом с народа, изпълнен с любов към Бразилия и обвързан с мира и демокрацията,” обобщава Лула в посланието си.
Надеждата на привържениците на Работническата партия и на по-широкия ляв спектър е, че Фернандо Хадад все пак ще съумее да надвие Болносанор на балотажа, предвиден за 28 октомври. Но тези предположения е трудно да се заковат с оглед несигурната и постоянно променяща се политическа конюнктура в страната.
Самият Хадад активно се представя по предизборните си срещи като единствената действена алтернатива срещу фашизацията на обществото, прокарвана от Болсонаро. На срещата „Културата с Хадад” в Сао Пауло той декларира, че не желае да се множат „въоръжените ръце”, противопоставяйки се на апела на Болсонаро за легализиране на употребата на оръжие, а предпочита „хора с книга в едната ръка и с трудов договор в другата”.
Що се отнася до Болсонаро, той вече предупреди, че единственият изборен резултат, който ще приеме, това е собствената му победа и нищо друго. Засега никой от наблюдателите не смее да се впуска в сериозни прогнози какво точно ще стане, ако победителят след очертаващия се като неизбежен балотаж се окаже друг, и доколко е реалистична сянката от военен преврат, призовавана нееднократно от кандидат-вицето на Болсонаро – пенсионирания именно заради превратаджийски наклонности генерал Амилтон Моурау. Нагнетяването на напрежението преди вота на 7 октомври обаче със сигурност довява мириса на кръв в предстоящия сблъсък – най-малкото в метафоричен смисъл.
Изборите в Бразилия са решаващи не само за самия латиноамерикански гигант, но и за балансите на целия континент, който в момента е заложник на противоборството между атакуваната „лява вълна” и настъпателния десен реванш. Ако в Бразилия победи крайната десница в лицето на Болсонаро, това може да е фатално не само за левицата, но и за целия регионален мир в Латинска Америка. Защото със сигурност ще отвори широко вратата към много вероятна военна интервенция в „чавистка” Венесуела именно от Бразилия, а и от Колумбия.
About The Author
