В категории:Рикошет

Направи си сам – улица!

Роми от Шуменско едва ли са слушали и анализирали последното изказване на финансовия министър, но изпълняват успешно повелята на Партията и Правителството

Новата улица в село Мараш, която местни хора сами построиха, снимка в. „Монитор“

Във всекидневната политическа логорея, която няма никакво реално отражение върху живота на хората, и във водопада от „водещи“ новини, които практически не водят до нищо, едно ключово изказване на финансовия министър мина почти незабелязано.

„Хората допреди 30 години разчитаха 100 процента на държавата. Сега могат да разчитат 35-40 процента на нея, но голяма част от българските граждани продължават да смятат, че тя трябва 100 процента да решава проблемите“, призна наскоро Владислав Горанов пред конференция, организирана от КНСБ на тема „10 години плосък данък в България“.

Министърът се съгласи с констатациите на синдикалисти, че ниският размер на преразпредитената роля на държавата е нещо като самопризнание за нейното качество и бе достатъчно откровен, че ниските данъци дават по-малко възможности на правителството от името на гражданите, „защото така или иначе това, което е създадено от икономиката, не е в бюджета, а е в хората“.

С други думи: отказвайки се да събира повече приходи, държавата е оставила повече „възможности“ на хората. Срещу това обаче негласно им е делегирала и част от работата, която тя трябва да свърши. Сега няма кой друг да я свърши, освен самите тях, и ако хората не го направят, не бива да се сърдят на никого, освен на себе си.

Тук няма да оборваме популярния мит, че в България данъците са ниски за всички хора, а не са ниски за заможните и високи за бедните и голяма част от средната класа („Всичко в името на хората, всичко за благото на хората! Даже и имената на конкретните хора се знаят“ – гласеше перифразата на един популярен в миналото лозунг).

Няма да се разпростираме и върху последните теоретични разработки и препоръки на Световната банка за разрастване на данъчното облагане към капиталовите печалби и изкарващите повече.

Само ще наблегнем върху чисто практическите, житейски аспекти от лекцията на финансовия министър.

Поредна илюстрация на думите му дойде от група роми в Шуменско. Ромите по принцип са гъвкави и адаптивни хора. Когато имаше държава, активно участваха в изграждането ѝ – строяха пътища, заводи, железопътни линии, напоителни и отводнителни канали, язовири… После първи се включиха в демонтажа им, схващайки от половин дума Повелята на деня. Не им е нужно да си подчертават програмата на правителството или да анализират подтекста в речта на финансовия министър, за да се ориентират какъв вятър духа в държавата, защо е такъв духът на времето и каква е новата повеля на Партията и Правителството.

Та, ето какво направиха в благоустроеното някога и курортно село Мараш. След като три години чакали властите да обърнат внимание, че пред къщите им отдавна няма улица, ромите се захванали сами да решат тази рутинна държавна и общинска задача, съобщава сайтът „Нова Варна“. Инициатор на ремонта станал 48-годишният Йордан Добрев, който от 20 години работи в Белгия. Като си идвал през лятото го хващал срам какво представлява улицата пред къщата на майка му, „как е паднало селото и не е нашият предишният, хубав Мараш“.

Йордан извадил 2000 лева лични пари, събрал роднини и приятели, наел допълнително четирима работници, окосил и заравнил терена, поръчал 10 камиона с чакъл и го трамбовал. Така в Мараш вече има нова улица. Вярно, не е асфалтирана, но все пак е улица, а не пущинак, змиярник и боклучарник.

Искате и при вас да потръгнат нещата? Тогава запретнете ръкави! На всяка крачка, ако се огледате, е пълно с недофинансирани дейности. Остава само да ги забележите, а парите са в джоба ви.

Само 35-40% от плочките пред блока ви са здрави, а останалите хлопат? Не се помайвайте, ами ги подменете. 60-65% от парите и инициативата са във вас, не в общината!

И на вашия самотен съсед му се е разхлопала дъската, хвърля саксии от прозореца? Не чакайте някоя институция да забележи проблема му, камо ли да се намеси по някакъв начин. Първо почистетете пред блока, обезопасете мястото със сигнална лента, а ако искате да осигурите на човека някаква психиатрична помощ или поне консултация със специалист, се пригответе да отделите поне 60-65% от времето си. Най-добре си вземете отпуск в следващите две седмици.

Детето ви излиза от училище само с 35-40% от необходимите знания? Осигурете му ги сами – пазарът и „БГ мама“ предлагат всякакви възможности.

В строя е един хеликоптер, годен да гаси горски пожари (другият е с изтекъл ресурс и чака планов ремонт), но пилотът е подготвен на 35-40%, тъй като е усвоил само толкова от необходимия нальот? Тук вече не ви съветваме да се залавяте сами – препоръчайте му частни уроци и отскочете до църквата да запалите свещ!

След толкова много работа, която свършихте, ви е останало малко свободно време? Чудесно, може да разпуснете през уикенда с мач. Само имайте предвид, че Националният ни стадион е единственият по рода си в Европа, който е покрит на по-малко от 35% от капацитета му, така че не тръгвайте без найлон или вестник. Носенето им е стар български обичай: найлонът – в случай, че завали (носенето на чадъри е забранено); вестникът – ако е сухо, за да почистите седалките от мръсотията и прахоляка.

Лека полека продължавайте сами да запълвате дупките, да подменяте плочките, да изривате боклука, да окосявате край пътищата, правете нови тротоари, после улици, спортни площадки, канали. А като приключите с всичко това, може да ви хрумне да си ремонтирате и държавата или да си направите нова. Защото тази е държава само на 35-40%. Недонаправена.

В миналото виден български политик е казал, че около две трети от българските работи не се решават в България, а навън. Е, значи имаме някакъв шанс да направим държавата поне с 30-35% по-добра от сегашната.

Журналист в различни печатни и електронни медии от 1996 г. В последните години е бил заместник-главен редактор на списание „ТЕМА“ и редактор в сп. „a-specto“. Завършил е психология, специализирал е политически мениджмънт.

Оставете коментар