Негативите от управлението на страната, в съчетание с традиционно по-слабият интерес на избирателите им към изборите за европейски парламент, поставят под огромен въпрос дали „Обединени патриоти“ ще успеят да пратят дори един депутат в Европейския парламент.
Това показват данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция „АФИС“ в периода 14-19 септември 2018 година, в което са участвали 1010 пълнолетни български граждани.
Едва 3,3% от анкетираните биха гласували за коалицията от партиите на Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов на изборите за европейски парламент през май догодина, което е далеч от необходимите около 6% процента за поне един представител.
Социолозите обясняват това с влошеното като цяло мнение на обществото за настоящото управление на страната, което се отразява и на ГЕРБ, както и фактът, че избирателите на националистическите формации традиционно имат по-слаб интерес към европейските избори.
Същевременно социолозите отчитат по-висок потенциален резултат на евроизбори за ДПС, който обясняват с факта, че избирателите им са под влияние на различни по характер страхове от участието на националисти в управлението на държавата и досега пред лицето на подобни заплахи обикновено са търсели защита от най-голямата партия. „Тази партия обаче в момента е коалиционен партньор на националистите, заради което по интуиция и рефлекс избирателите на ДПС отправят поглед навън и смятат за много важно участието си на предстоящите европейски избори“, посочват от АФИС.
Около 5,5% са хората, които биха гласували за „Обединени патриоти“ на евентуални нови избори за Народно събрание. Това означава, че доверието към тях все пак е достатъчно, за да се окажат отново в парламента. През последните два месеца доверието към партиите на Сидеров, Симеонов и Каракачанов е спаднало с 0.3 процентни пункта, като през юли подкрепа за тях декларираха 5.8% от гражданите.
Любопитна подробност е, че при отворен въпрос, при който анкетьорите не изброяват имена на партии и коалиции, а интервюираните дават спонтанни отговори, разпознаваемостта на „Обединени патриоти“ е едва 0.7%, а една от партиите в коалицията в лицето на „Атака“ има 2,5%. ВМРО е с 0.6%, а НФСБ с 0.5%.
ГЕРБ И БСП се изравняват
Първа политическа сила остава ГЕРБ с 21.3%, но управляващите губят около 1.4 процентни пункта подкрепа и преднината им пред вторите БСП (20.9%) на практика е стопена. „Дистанцията между първите две политически сили вече е в неразличими от статистическа гледна точка стойности“, посочват от АФИС. Загубата на подкрепа за ГЕРБ обаче не увеличава подкрепата за БСП, които също губят такава спрямо юли, макар и в по-малка степен.
При предсрочни избори днес, в парламента биха се озовали четири партии или коалиции – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Обединени патриоти“, а с около 1,2 процентни пункта расте подкрепа за други формации, но поотделно никоя от тях не прескача бариерата.
Социолозите отчитат, че за първи път от много време насам рейтингът на парламента отива на дъното спрямо другите изследвани институции – омбудсман, президент, Европейския съюз, съд и прокуратура, религиозни институции и други.
Доверието в Народното събрание е 23.1% при 68.1% неодобрение, което го нарежда след съдебната власт и прокуратура, които досега са били на дъното. Най-голямо е доверието в омбудсмана (60% доверие спрямо 27.5% недоверие), следва президентът (58.1% доверие спрямо 31.8% недоверие), Европейския съюз с 47.7% доверие и 37.5% недоверие и религиозните институции с 43.8% доверие и 39.3% недоверие. При останалите институции недоверието е по-голямо от доверието.
„Логично следствие от това е увеличеният ръст на дела на избирателите, които все повече насочват погледа си към варианта „предсрочни избори“ като някаква възможност за промяна. За последните три месеца този дял бележи ръст от 10 пункта и през септември достига ниво от 40%. Предлаганото „лекарство“ – смяна на министри, макар в началото да предизвика временни позитивни очаквания, сега бележи низходяща тенденция. Може би и заради това, че въпреки шумния спектакъл около трите оставки, не бяха сменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, ако зависеше от тях, а именно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%). Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „Нараства или намалява нивото на корупция? Според 53,5% от хората това ниво нараства, а според други 31,4% – остава на същото ниво. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната намалява, което не се споделя дори от половината от привържениците на партиите от управляващата коалиция.“
В по-общ план социолозите отчитат, че оценките и самооценките на българските граждани за заобикалящата ги действителност са се влошили в сравнение с предходните месеци. С два пункта за последния месец е спаднал делът на хората, които преценяват, че живеят по-добре в сравнение с другите хора, което се съчетава с един пункт нарастване на дела на онези, които смятат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се променят оценките за живота през миналата година.
Като основна причина за всичко това, наред с нестихващите скандали и разправии във властта, се откроява нарастващото масово безпокойство за развитието на икономиката, пишат от АФИС в своя анализ на данните:
„Повишаващите се цени на стоките от първа необходимост, както и очакванията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други влияе на тенденцията към ръст на обществените тревоги и съвсем логично дава отражение върху отношението към управлението на държавата и върху оценката за политическата обстановка като цяло. От средата на юли бележи рязко покачване делът на гражданите, които оценяват обстановката като крайно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с около 3 пункта), но нараства делът на онези, които преценяват политическата обстановка като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.“
About The Author
