Един познат рефрен се появява всеки път, когато когато екстремни метеорологични събития застигнат големи населени центрове, както в момента ураганът Флорънс и тайфунът Мангхут бушуват в Западния Атлантик и Тихия океан. Той гласи следното: макар, че въглеродните емисии от човешката дейност вероятно причиняват цялостното затопляне, не е възможно да се очертае директна връзка между което и да е единично събитие и климатичните промени.
Това е успокояваща мисъл. Сушите, ураганите, наводненията и горещите вълни са били част от глобалния климат дълго преди изобщо хората да са бродели по земята. Кой може да каже дали последната поредица бедствия е резултат от идустриалните и земеделски практики, или просто това са нормални метеорологични вариации на една хаотична атмосфера?
Както колегата Фей Флам отбеляза наскоро, сред хората съществува естествена склонност да се търси чия е вината по време на ужасни събития, но отговорът на изникващите въпроси често е по-сложен от просто “да” или “не”. В същото време обаче вече не е правилно да се предполага, че намирането на виновник е толкова хипотетично, че е чак невъзможно – подобно на размишленията колко ангели могат да танцуват по върха на игла. Вече знаем доста по въпроса – и отговорите са притеснителни.
Изследвания на европейските горещи вълни, които са се превърнали в почти ежегодно явление в последно време, показват, че в резултат на климатичните промени такива бедствия са станали няколко пъти по-вероятни. Шансовете за масово избеляване на коралите, каквото се наблюдаваше в Големия бариерен риф през 2016 г., са 175 пъти по-големи, отколкото биха били без произведените от човечеството емисии. А трите аномални сгорещявания през 2016 г. биха били невъзможни в прединдустриалния климат, показват доклади, публикувани през тази година Бюлетин на Американското метеорологично дружество.
Науката, на която се основават тези изследвания е сравнително нова, но разчита на отдавна доказани методи. “Това са техники, които специалистите по климата откраднаха от епидемиолозите и здравните изследователи”, казва Софи Люис, научен сътрудник в Университета на Нов Южен Уелс.
Изследователите използват компютърни модели на климата и провеждат хиляди симулации, за да установят вероятностите за екстремни климатични събития при текущите и при прединдустриалнтие концентрации на въглерод в атмосферата. В последните години нивото на точност е нараснало драстично, благодарение на увеличаващата се мощ на компютрите, нарастващият брой хора, работещи в тази сфера, както и на разширяващият се обем данни, с които могат да работят климатичните модели.
За научната сфера възможността дадено твърдение да бъде опровергано е от ключово значение. Поради това в много случаи не може да бъде доказана връзка. В 35% от общо 131 изследвания на екстремни климатични явления, публикувани от Американското метеорологично дружество след 2011 г., не може да се демонстрира връзка с климатичните промени.
Наводненията в Чинай през 2015 г. и горещата вълна в Индия през следващата година нямат явна връзка с климатичните промени, показват изследвания на World Weather Attribution Project. Студени вълни като тези в Северна Америка и Европа през 2017 г. навярно са станали по-малко вероятни в резултат на човешката дейност – все пак атмосферата става по-топла. Сушите в Африканския рог между 2015 и 2017 г. не са показали ясна връзка с климатичните промени, макар че недостигът на вода в Кейптаун през миналата година е станал 3.3 пъти по-вероятен заради глобалното затопляне.
Все още има големи вариации при нивата на точност, които могат да бъдат постигнати при различни казуси. Големите, дълготрайни явления като горещи вълни и застудявания вече са толкова добре изучени, че изследователите все по-малко фокусират вниманието си върху тях. “Това вече е установена наука, така че би било същото като медицинско списание да публикува изследвания за риска от пушенето”, отбелязва Люис.
По-сложните, краткотрайни събития като бури и силни ветрове, са по-трудни за анализ – макар че и там има напредък. Например за дъждовете, които потопиха Хюстън по време на урагана Харви през 2017 г., е изчислено, че са станали три пъти по-вероятни благодарение на климатичните промени.
“При краткотрайните екстремни дъждове например е много лесно да се покаже връзка”, казва Дейвид Кароли, оглавяващ изследванията за климатични промени в австралийската Национална програма за изучаване на околната среда. “С нарастването на температурите, в атмосферата се задържа повече влага, което е вероятно да доведе до промени в обема на дъждовете”, пояснява той.
Ако в началото на този век анализите на едно екстремно климатично събитие отнемаха повече от една година, днес във все по-голяма степен можем да го правим в реално време. Изследване, публикувано през миналата седмица, се опита предварително да изолира ефекта от климатичните промени върху урагана Флорънс. Изследователите са изчислили, че той ще е по-силен и ще донесе 50% повече дъждове, отколкото ако се развиваше в прединдустриалната ера.
Резултатите от всичко това не са важни само за учените и еко активистите. Застрахователите имат логичен интерес към вероятностите за катастрофални бедствия, поради което събират данни за екстремните метеорологични явления от десетилетия. Индексът Actuaries Climate, проследяващ аномалните метеорологични събития в САЩ и Канада от 60-те години, показва изявено повишаване на тенденцията през последните години, което със сигурност ще накара застрахователите и презастрахователите да обмислят как да се защитят от бъдещи рискове.
Бихме приели за странни заявления, че няма връзка между пушенето на цигари и рака на белите дробове, дори ако казуалността при индивидуалните случаи е невъзможна за доказване. По същия начин трябва да се откажем от приспиващата убеденост, че произходът на отделните климатични бедствия е мистериозен и непознаваем. През идните години ще се случват все повече и повече екстремни метеорологични събития – и учените ще стават все по-сигурни в нашата роля за това.
About The Author
