Борбата с чумата по свинете навлезе в интересен стадий. Както ,,Барикада“ информира, щамът дойде от Румъния в края на август, след което бяха унищожени 90 животни в провадийското село Тутраканци. За радост други огнища не бяха открити. Новото от последните дни е, че за да се подсигури срещу по-нататъшно разпространение, правителството тръгна да предприема крута мярка – евтаназия на хиляди прасета от обикновени селски дворове, намиращи се в радиус от 20 км от големи свинеферми. Това ще бъдат здрави животни. Заради скандала в Странджа обаче не се знае как точно кабинетът ще приложи намеренията си.
В действията му личат неяснота и страх.
Малко разяснение. За разлика от овцете и козите, развъждането на свине у нас е почти изцяло съсредоточено в големи комплекси. ,,В 63 индустриални обекти в цялата страна се отглеждат 456 690 свине, което представлява 93 % от общия им брой“, се казва в доклад на земеделския министър Румен Порожанов от преди няколко дни. Съответно тези 93% се разглеждат като приоритетни за опазване, защото влезе ли заразата в някой от тях, пораженията ще са огромни.
Специално в Северна България, който е най-рисков регион заради близостта с Румъния, концентрацията е още по-голяма – в големите ферми са 95% от свинете. ,,Размерът на инвестициите, вложени в изграждането и оборудването, заедно със стойността на животните, възлиза на 351 807 959 лв. Загубите за свиневъдния бизнес (преки и косвени) в национален мащаб биха достигнали приблизително 0,5 млрд. лв.“, се казва в доклада на Порожанов. А в другите ферми, по-малките, ивестициите са за около 2 млн. лв. С други думи, още от самото начало
целта на държавата бе да опази 350-те милиона инвестиции.
Пък ако чумата влезе при дребните собственици, те може и да изгорят като незначителна щета. Проблемът се неглижира, защото щамът досега порази именно такива малки стопанства в Тутраканци.
Връщаме се отново към днешния ден. След заседание Централният епизоотичен съвет заключи, че трябва да се ,,усвоят“ животните, отглеждани в тип „заден двор“ в 20-километровата зона около индустриалните ферми. Тоест да се избиват прасетата в този радиус в обикновени домакинства (точно това е т.нар. ,,заден двор“). Независимо, че тези прасета са здрави и не са край огнища (такова е регистрирано само в Тутраканци) – следва да се евтанизират. Смята се, че мярката ще намали риска за големите ферми, а и се практикувала в други държави от ЕС. Така в дневния ред ,,с цел превенция“ влезе избиване на свинете на бабите и дядовците, които имат нещастието да живеят край големи комплекси. Ако в Странджа имаше установени огнища и се евтанизираха животни в тях и наоколо,
сега на мушката са прасета, без да има огнища.
Мярката бе поднесена захаросано от Министерството на земеделието храните и горите. В официално изявление относно стопаните се казва: ,,Да се разработят мерки за стимулиране на регистрираните стопанства- тип „заден двор“ да усвоят свинете в 20-километровата зона… За стимулирането на регистрираните стопани имаме визия, но все още се правят разчети. Конкретният размер ще е ясен следващата сряда…“. Тоест, министерството съобщи неприятната вест, наблягайки на компенсaциите, за които не е ясно в какъв размер ще са, но пък подсещайки стопаните да декларират нерегистрираните свине. Шефът на БАБХ Дамян Илиев бе по-прям: ,,Хората трябва да си заколят прасетата“.
Телевизионни репортажи пък показаха, че от от няколко седмици, доста преди да заседава епизоотичния съвет, хората от селата край големите ферми са били наобикаляни от кметове, ветеринари и други видове власти, за да бъдат убеждавани къде официално, къде не, да колят животните. Говори им се, че ако не го направят, ще им избият насила прасетата, или пък ще бъдат подложени на проверки през ден. Успоредно им се припомня известния факт, че ако животните не са регистрирани, няма да получат компенсации. Разчита се сами да узреят за идеята, че по-добре те да теглят ножа на прасетата и да си ги сложат във фризера.
Защо държавата действа полулегално – хем ще избива свинете, хем някак разчита стопаните сами да го сторят, не е само въпрос на пиар. Къде е заровено кучето разбираме пак от гореспоменатия доклад на Порожанов. ,,Към настоящия момент тази мярка е препоръчителна и не задължава стопаните да я прилагат, тъй като не е нормативно установена. Ето защо е необходимо да се извършат съответните промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, което ще даде възможност на компетентните органи да разпоредят изпълнението мярката. По този начин ще се повиши ефективността на предприетите мерки, като ще се създаде и нормативно основание стопаните да бъдат компенсирани за своите загуби“. Тоест, превантивното избиване на незаразени животни, съответно и компенсацията на стопаните,
не е законово обезпечено.
Насила няма как да стане, следва хората сами да го направят. Порожанов иска законът да се промени, но не е ясно сега ли ще стане или вбъдеще. Така или иначе изводът е, че държавата тръгва да осъществява това начинание, но не знае со кротце ли ще го прави, со благо или пък ще се прилага третия жанр.
Дали мярката е адекватна или не, преценката зависи от гледната точка. Но е обективен факт, че тя се предприема за сметка на дребните стопани с цел да се предпазят едрите.
И още нещо интересно има в казуса. За разлика от чумата по овце и кози, за прасетата бяха предприети доста превантивни мерки – спешно бе вдигната ограда по границата с Румъня (която взе главата на шефа на Агенцията по горите заради съмнения в корупция), бе извършена информационна кампания, сега се стига до избиване далеч от единственото огнище. Причината е все в ,,структурата на производството“, тоест концентрацията на свинете в големи комплекси. От една страна, добре е тези комплекси да са приоритетна грижа, защото загубите биха били огромни. От друга страна е видно, че именно
наличието на тези едри играчи кара държавата да взема мерки.
За дребните на никой не му пука. Те са в графата ,,и други“.
About The Author
