Известната поговорка, приписвана на един маршал със спорна слава, че „смъртта на един човек е трагедия, но един милион мъртви са просто статистика“ предполага, че нашето въображение е доста ограничено. За да преброим на глас до един милион, отчитайки всяка секунда (в определен момент би било трудно да се впишем в нея, за да изговорим съответното число, но все пак да предположим, че е възможно) – това ще ни отнеме почти 12 дни, така че в общи линии може да бъде направено.
Проблематично започва да става по-късно – ако искаме да си представим размера на един милиард и продължим да броим без прекъсване по същия начин, ще трябва да посветим на това начинание почти 32 години. А един трилион, тоест хиляда милиарда, пресметнете сами – това вече звучи като фантастика.
Но нека не се комплексираме, слабостите на въображението ни за големите числа се отнасят дори и за американците – там където всичко е много голямо. Наскоро един щатски икономист се зарови в отчетите на военните и установи, че за периода 1998-2016 година от сметките на Пентагона (Министерството на войната на САЩ) загадъчно са изчезнали 21 трилиона долара. Не са осчетоводени, просто са се изпарили във въздуха, точно както картините от нашето въображение, когато се опитваме да си представим какво стои зад кратката информация „21 трилиона“. Що се отнася до „комплексите“, тези пари би трябвало да се потърсят в американския военно-промишлен комплекс, но поради безпомощността на въображението на американските счетоводители, реално бе решено просто да се преустанови търсенето им.
Има обаче статистики, с които въображението ни, общо взето, може да се справи. Има изследвания, които показват, че ефективността на американските удари с дронове е едва 2 процента. Това е процентът на убитите хора, които са били на прицела на тези съоръжения.
Ето че малките цифри също могат да предизвикат интерес и да изглеждат значителни. Хвърляйки трезв поглед на тази статистика, можем да отбележим, че 98 процента от жертвите са хора, които просто са били в близост до експлозията. А именно – жени, деца, възрастни хора или случайни минувачи. Мнозинството от тях са разкъсани на стотици парчета. Това се нарича „хирургичен удар“. Представете си посещение при лекар, който в 98 от сто случая, вместо да изстиска пъпката на челото ви, всъщност ви реже главата с градински трион.
Статистически погледнато, американците разкъсват невинни на стотици парчета на всеки 12 минути. Американската армия хвърля 121 бомби на ден в различни страни, въпреки че официално не води война там.
Лесно достигаме до данни за въпросните 12 минути. И това е в днешно време при президента Тръмп. Вероятно помните и Джордж Буш – неговата армията хвърли „едва“ 70 000 бомби върху пет държави. Обама с очарователната си усмивка на холивудски актьор надмина предшественика си с още 30 000 бомби и с още две страни. Благодарение на това той се присъедини към групата на онези носители на Нобелова награда за мир, които спомогнаха за убийствата на хиляди хора – например Хенри Кисинджър.
Сред последните трима лидери на американската империя безусловният рекордьор е Тръмп, ако приемем, че той контролира Пентагона. Първата година от неговия мандат „се отличи“ с малко повече от 44 000 взрива, тоест гореспоменатите 121 бомби на ден. Това доведе до изчерпване на „стоката“ за пилотите и операторите на джойстиците. Представете си сега липсата на бомби. В такъв малък брой – тоест предполагаемата нула – е трудно да се повярва. Свят без бомби?! Само децата могат да повярват в това…. ако не са разкъсани на стотици парчета. Вече дори не мечтаем за такъв мирен свят, защото бомбите не падат у нас, те са извън нашето въображение, освен ако не са в някакъв филм по телевизията.
Впрочем, от последните бомбардировки над Полша са изминали не чак толкова невъобразимите два милиарда секунди и малко отгоре…
