Ракът е горчив показател за социално-икономическо развитие, показва последният доклад на Международната агенция за изследвания на рака към Световната здравна организация. Докладът сочи, че за текущата 2018-та години в световен мащаб се очакват 18,1 милиона нови случаи с такива диагнози и 9,6 милиона смъртни случая от онкологични заболявания. Един от всеки петима мъже и една от всеки шест жени развиват тумори в течение на живота си. Един от всеки осем мъже и една от всеки единайсет жени умират от злокачествени образувания. Но картината се различава значително в отделните региони на света.
Въпреки че в Европа живее само 9% от световното население, на нашия континент са регистрирани 23% от случаите в света на онкологични заболявания и 20% от смъртните случаи с такава диагноза. В Америка , където живеят 13% от световните обитатели, показателите са съответно 21% и 14%. Африка има с 500 милиона повече жители от Европа, но там са регистрирани само 6% онкоболни.
„В по-развитите страни продължителността на живота е по-дълга и има по-висока честота в раковите заболявания. В по-слабо развитите страни животът на хората е по-кратък и те умират повече от инфекциозни заболявания като СПИН или малария,” обяснява Рафаел Маркос-Грагера, епидемиолог ва Каталунския институт по онкология.
Международната агенция за изследвания на рака към СЗО публикува периодично прогнозните си доклади, базирайки ги на данни от националните регистри и екстраполации. В предишния си доклад от 2012 г. организацията отчете 14,1 милиона нови случаи на рак, което е с 28% по-малко, отколкото сега. Тоест може да се каже, че за 6 години заболеваемостта от рак е скочила с 28%. Съответно смъртните случаи преди 6 години са били 8,2 милиона, което е със 17% по-малко, отколкото сега.
„Разпространяването на рака и предизвиканите от него смъртни случаи се разрастват бързо по цял свят. Причините са комплексни, но са свързани както с процесите на застаряване сред населението, така и с увеличението му. Свързани са и с натежаването и разпространяването на главните рискови фактори, някои от които са свързани със социално-икономическото развитие,” отбелязват авторите на новия доклад, оглавявани от епидемиолога Фреди Брай.
Председателят на Европейското сдружение за онкологична медицина Жозеп Табернеро припомня, че „40% от случаите на рак могат да се предотвратят чрез придобиване на здравословни навици”, като например ограничаване на тютюнопушенето, на наднорменото тегло и на консумацията на алкохол. Табернеро, който е и директор на онкологичната болница Vall d’Hebron Instituto de Oncología, призовава властите да стартират образователни кампании и да упражняват политики, които да отхвърлят тютюна, напитките със захар и наситените мазнини. Според него „лечението е много скъпо, трябва да се борим за превенция”.
Новият доклад отчита също, че в света в момента има около 44 милиона души, които продължават да живеят пет години след като им е бил диагностициран рак – това е период от време, който в много от случаите дава възможност за заключение, че пациентът е излекуван. „Колкото повече са тези случаи, толкова по-добре. Но трябва да се има предвид, че излекуваните или удължилите живота си вследствие на лечение страдат от последствията от третирането. Мнозина така и не успяват отново да си намерят работа,” напомня Табернеро.
Тютюнопушенето продължава да е обществен враг номер едно. Ракът на белия дроб е най-разпространеният, той представлява 11,6% от всички случаи на онкозаболявания. На първо място е и като причина за смъртта на такива болни – 18%. Следващите най-смъртоносни са ракът на дебелото черво (881 000 смъртни случая или 9,2%), ракът на стомаха (783 000 смъртни случая или 8,2%), ракът на черния дроб (782 000 смъртни случая или 8,2%), ракът на млечната жлеза (627 000 смъртни случая или 6,6%).
„Смъртността при ракови заболявания нараства по-малко, отколкото разпространяването на раковите диагнози, което позволява да заключим, че смъртността при заболелите намалява,” смята Табернеро. В богатите страни броят на пациентите, които живеят пет години след диагностицирането трайно се увеличава в последните десетилетия. Но неравенството в показателите при по-бедните страни е скандално, както сочи друго международно проучване, публикувано през януари т.г. Така например при децата с рак на мозъка оцеляването пет години след диагностицирането е 36% в Мексико, 66% в Испания и 80% в Швеция.
Следната карта на СЗО показва в кои страни ракът е на първо място като причина за смърт (в синьо), в кои е на второ място (в светло-синьо), в кои е на трето-четвърто място (в оранжево) и в кои е на пето-шесто място (в червено).
