Около три седмици преди Чили да отбележи 45-годишнината от най-трагичното събитие в най-новата си история – кървавия военен преврат срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде, от живота си отиде известният чилийски радиожурналист Гийермо Равест, изиграл важна роля в утрото на преврата – на 11 септември 1973 г.
Равест е човекът, съумял да осигури излъчването, да запише, да разпространи и така да запази за историята последните думи на Алиенде от бомбардирания президентски дворец „Ла Монеда”. Равест не само организира предаването в пряк ефир на президентското слово в онези екстремални условия, но и заедно със свой колега и с жена си, която също е журналистка, тиражира записа на аудиокасети (по различни сведения те са от 20 до 40 на брой), които под носа на военните раздава на чуждите кореспонденти в Сантяго.
Ето на кого светът дължи един от най-драматичните и автентични звукови документи за разтърсващия ХХ век.
Принуден да емигрира след преврата, Равест години наред работи в програмата „Слушай, Чили” на Радио „Москва”, която по време на чилийската диктатура дава кураж на съпротивата вътре в страната и информира за разгърналото се в цял свят движение на солидарност с чилийските антифашисти. Мнозина чилийци от по-зрялото поколение и до днес свързват гласа на Равест от московския радиоефир с гласа на истината, борбата и съпричастието.
По-късно Равест заедно със семейството си се установява в Мексико, издава там няколко книги, работи като университетски преподавател. Там и почина на 22 август тази година.
По времето на преврата в Чили през 197З-та натрупалият вече достатъчно журналистически опит Равест ръководи осигуряващата национално излъчване радиостанция на Комунистическата партия на Чили „Магаянес” (това е испанската версия на името на португалския мореплавател Магелан – б.а.). Компартията е една от шестте леви партии, които формират правителството на Народното единство начело с президента Алиенде, дошло на власт с победа в изборите през 1970 г. и поставящо си за цел да извърши мирна социална революция. Това е първият в света опит за социалистическа трансформация по мирен път.
Ожесточената необявена война на подкрепяната от ЦРУ местна десница срещу преобразованията на Алиенде довежда и до преврата на военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет, извършен на 11 септември 1973 г.
Пучът започва в ранни зори с бунт на военноморските сили, базирани в пристанището Валпараисо – родния град на Алиенде. Още при първите вести за ставащото държавният глава веднага отива на работното си място – в президентския дворец „Ла Монеда”. Оттам в онази драматична утрин той пет пъти последователно се обръща към народа по радиоефира.
Първите четири обръщения са излъчени от радиостанцията „Корпорасион” на партията на Алиенде – Социалистическата. „Корпорасион” оглавява по онова време мрежа от радиостанции, лоялни към правителството, наречена „Гласът на родината”. Всички, влизащи в тази мрежа, сред които е и „Магаянес”, също препредават президентските обръщения.
Междувременно превратът напредва и извършителите му задвижват „Операция тишина” – бомбардират предавателите и щурмуват редакциите на левите радиостанции, за да ги принудят да замлъкнат. Целта е в ефира да звучат само военните комюникета, които се четат по радио „Агрикултура” – на влиятелното латифундистко Национално сдружение на земеделците. Всякакви други излъчвания са забранени.
Военната авиация, която бомбардира предавателите на радиостанциите от мрежата „Гласът на родината”, поради някакво объркване се забавя да удари и предавателя на „Магаянес”, разположен в квартал Ренка на Сантяго. Така че той остава единственият все още функциониращ, когато в 9.20 ч. на 11 септември Алиенде звъни по телефона от „Ла Монеда” в редакцията на „Магаянес”. Там са всички журналисти, звукооператори и технически служители от сутрешната смяна, а са останали и дежурните от нощта. Слушалката вдига Гийермо Равест и веднага разпознава гласа на президента.
В онзи момент Алиенде вече е наясно с мащабите на преврата и на предателството в армията. Отхвърлил е предложението на хунтата да се предаде и да замине в чужбина с предоставен му самолет. Над „Ла Монеда”, където са останали само държавният глава и най-близките му съратници, решени да се отбраняват до последно, всеки момент ще започне бомбардировка. Самолетите на бойната авиация вече кръжат над двореца.
Президентът бърза да отправи последното си обръщение към чилийския народ. И се обажда в единствената все още предаваща радиостанция – „Магаянес”.
По-късно Равест описва разговора им и ситуацията по следния начин.
Първо, обяснява, че вдигнатата от него слушалка е била само за връзка със специалната линия с „Ла Монеда” и е била вързана за магнетофон, за да може да се записва казаното.
Щом се удостоверил кой е насреща му, Алиенде поискал веднага да го включат в пряк ефир.
„Дайте ми минутка, за да разпоредя записването,” казал Равест.
„Не, другарю. Настоявам да ме излъчите незабавно, защото нямаме време за губене,” отвърнал Алиенде.
Тогава, без да се откъсва от слушалката, Равест извикал към звукооператора с пълно гърло да подготви микрофон за записване и да излъчи анонсиране, че сега ще говори президентът. Звукооператорът също реагирал светкавично и дори успял да пусне като заставка част от националния химн.
А Равест предупредил Алиенде: „Бройте до три и можете да започвате, другарю…”
Сред пукота от лошата техника и телефонните смущения, свистенето на прелитащите над „Ла Монеда” бойни самолети и откъслечните фрази на екипа от „Магаянес” Алиенде започва да говори с твърд и спокоен глас – и това са неговите емблематични последни думи, които остават в историята и запечатват спомена за него като за принципен и честен политик, докрай верен на мандата на народа си и предпочел смъртта пред предателството. Импровизирани, искрени, дълбоки думи, изречени пред лицето на вечността.
Алиенде казва:
„Сигурно това ще е последната възможност, когато ще мога да се обърна към вас. Въздушните сили вече бомбардираха предавателите на радио „Порталес” и радио „Корпорасион”.
В думите ми няма горчивина, но има разочарование и нека те бъдат морално наказание, за онези, които предадоха дадената клетва… войници на Чили, титулярни командващи войските, адмирал Мерино, който сам се произведе за такъв, плюс господин Мендоса, раболепния генерал…, който едва вчера демонстрираше своята вярност и лоялност към правителството – той също се самопровъзгласи за генерален директор на карабинерите.
Пред лицето на тези факти ми остава само да кажа на работниците: аз няма да се оттегля! На този кръстопът на историята аз ще платя с живота си своята преданост към народа. Убеден съм, че семенцето, посято от нас в достойното съзнание на хиляди и хиляди чилийци, няма да може да бъде напълно заличено.
Сега други разполагат със сила, могат да ни подчинят, но не могат да спрат социалните процеси нито с престъпления, нито със сила. Историята е наша и я правят народите.
Работници на моята родина, искам да ви благодаря за вашата лоялност, която винаги показвахте, за доверието, вложено от вас в един човек, който бе само изразител на големите копнежи по справедливост, който даде дума, че ще зачита конституцията и закона – и го изпълни.
В този решаващ момент – последния, в който мога да се обърна към вас, ви моля да усвоите този урок. Чуждият капитал, империализмът, обединен с реакцията – именно те създадоха атмосферата, в която въоръжените сили да скъсат със своята традиция. Традиция, на каквато ги учеше генерал Шнайдер (убит през октомври 1970 г. с цел дестабилизация на страната и недопускане на утвърждаването в парламента на избора на Алиенде – б.а.) и която бе потвърдена от майор Арая (адютант на Алиенде, убит при опита за преврат на 29 юни 1973 г. – б.а.) – жертви на същия социален сектор, който днес е скрит по домовете си, очаквайки една чужда ръка да им върне властта, за да продължат да се занимават със своите имения и привилегии.
Обръщам се най-вече към скромната жена от нашата земя, към жената от село, която вярваше в нас. Към работничката, която работеше още повече, към майката, която видя нашата грижа за децата.
Обръщам се към професионалистите в родината, към професионалистите патриоти, които дни наред работеха, за да противостоят на размириците, нагнетявани от професионалните колегии, класовите колегии, устремени да бранят привилегиите, давани от едно капиталистическо общество на малцина. Обръщам се към младежта, към онези, които пееха, заразяваха със своята радост и борбен дух. Обръщам се към мъжа от Чили, към работника, селянина, интелектуалеца, към онези, които ще бъдат преследвани… защото в нашата страна фашизмът вече е дошъл, той е тук с терористичните атентати, с взривяването на мостове, с прекъсването на жп линии, с разрушаването на петролопроводи и газопроводи… Те бяха поръчани. Историята ще ги съди.
Сигурно ще накарат да замълчи и радио „Магаянес” и спокойният метал в гласа ми няма да стигне до вас. Няма знамение, вие ще продължите да го чувате. Винаги ще бъда с вас. Най-малкото споменът за мен ще е като за достоен човек, който бе верен на верността на работниците.
Народът трябва да се защитава, но не и да се жертва. Народът не бива да се оставя да го разстрелват, нито да го унижават.
Трудещи се на родината, аз вярвам в Чили и неговата съдба. Други хора ще надживеят това мрачно и горчиво време, когато във властта се вкопчва предателството. Бъдете сигурни, че по-скоро рано, отколкото късно отново ще се отворят широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да гради новото общество.
Да живее Чили! Да живее народът! Да живеят трудещите се! Това са последните ми думи. И аз съм убеден – гибелта ми няма да е напразна. Сигурен съм, че тя ще бъде поне морален урок и наказание за вероломството, страхливостта и предателството“.
След края на словото на Алиенде Равест и колегите му в „Магаянес” дочуват звуците на падащите над „Ла Монеда” бомби – редакцията на радиото е само на няколко преки от президентския дворец…
По-късно ще научат, че Алиенде и останалите с него защитници на двореца водят неравен бой с щурмуващите военни. Президентът, който е педиатър по професия и цял живот твърдо е отстоявал мирния път на социалните преобразования, също се сражава с автомат.
Според версията на превзелите накрая двореца военни Алиенде се самоубива, за да не им се даде жив. Десетилетия след преврата това потвърждава и извършена експертиза на останките му. Много представители на тогавашната чилийска съпротива обаче все още поддържат тезата, че президентът е бил убит от военните.
Междувременно Равест заедно с жена си и с един колега бърза да размножи записа с последните думи на Алиенде на аудиокасети, за да ги раздаде после на чужди кореспонденти. Крият част от записите временно в тайни места в редакцията, друга част Равест маскира в ръкавите на якето си.
Всички са заклещени в редакцията, защото е обявен комендантски час, но някои все пак рискуват да се измъкнат – още не знаят каква репресивна нощ се е спуснала над Чили, колко жертви ще отнесе и как войниците ще стрелят „на месо” без предупреждение…
Равест и колегите му се заемат да унищожат всички писма и документи в редакцията, които биха могли да се сторят подозрителни на очакваните всеки момент обискиращи. Радиото вече не работи – предавателят е замлъкнал в 10.27 ч;, военновъздушните сили най-накрая са се сетили да го извадят от строя. Но ще мине още цял ден преди да атакуват и редакцията. Дотогава касетите с последните думи на Аленде вече са раздадени на кореспондентите.
Въз основа на тях през годините ще правят филми, песни… Словото на Алиенде ще продължи да се слуша – точно както той сам го предвижда…
А Равест ще добави към творческата си и борческата биография и своята работа в програмата „Слушай Чили” на Радио „Москва”. Руските му колеги, които си го спомнят от онзи период, сега също тъгуват за загубата му, съобщава агенция „Спутник”.
Още преди да падне диктатурата на Пиночет в Чили Равест се установява със семейството си в Мексико, където чилийските емигранти също срещат подкрепа и помощ. Там журналистът написва три книги и преподава в университета в Чапинго.
Любимата му съпруга – журналистката Лихейа Баядарес, заедно с която преди близо 45 години тиражират записите с гласа на Алиенде, изпревари мъжа си в смъртта. На 22 август Гийермо Равест я настигна…
