Последният конгрес на Комунистическата партия на Белгия реши с гласовете на 83% от делегатите, участвали в пряко тайно гласуване, да напусне Партията на европейската левица (ПЕЛ).
Ето причините за това решение, цитирани от аржентинското ляво издание Resumen Latinoamericano:
– Враждебната позиция на ПЕЛ към реалния социализъм, въпреки че неговото падане стана основа за капиталистическата глобализация и за насилственото разрушаване на отношения, които бяха от полза за работниците от целия свят;
– Практиката решенията на ПЕЛ да се взимат с единодушие, което парализира и стерилизира дебата по същество, превръщайки го в клуб за елитарни и технократски дискусии;
– Пренебрегването на нашето становище от юли 2014 г. за украинската криза, в което говорихме за автентичен държавен преврат с фашистки белези;
– Фактът, че през 2011 г., когато отбелязвахме 90-годишнината на нашата партия, „участието на ПЕЛ” се изчерпа с един колоквиум в Брюксел, на който ръководството на партията ни не бе официално поканено и на който дори не бе припомнена историята ѝ;
– Недопустимото поведение на ръководителите на ПЕЛ пред НАТО, което оставя без решение нашето искане за излизане от НАТО като първа стъпка за разпускането му. Същото е и поведението на „Сириза” и на ръководителя ѝ Ципрас в гръцката криза – поведение, което допринесе за дискредитиране на радикалната левица, с изключение само на онези комунистически партии, които не членуват в ПЕЛ;
– Изразходването на около 30 000 евро за кампании по привличане на привърженици, които не дадоха никакъв резултат;
– Липсата на привилегировани връзки между партиите членки относно общи въпроси – а това всъщност съставлява фундамента на ПЕЛ. Наред с други случаи, нашата партия, както и други привилегировани партии, бяха пренебрегнати при закриването на Caterpillar (голяма американска компания, която закри предприятия си в Белгия през 2016 г. и остави безработни 2200 души – б.пр.), макар ние първи да изискахме реквизиране на активите ѝ;
– Смятаме, че ПЕЛ е в политиката същото, което е Европейската конфедерация на синдикатите в синдикализма, тоест организации, създадени и реализирани в ЕС. А ЕС от основаването си е капиталистическа формация, неподатлива към реформиране отвътре. „Социалната Европа”, която можела да се осъществи с прогресивни реформи, е само капан за работниците.
Искаме да напомним, че присъединяването на нашата партия към ПЕЛ беше наложено през 2005 г. от едно малцинство на членовете, което пренебрегна демократичния дебат, макар той да бе предвиден в решенията на конгреса.
Мнозинството на членовете в партията смята, че това малцинство продължава да тласка нашето движение по пътя на реформизма в противоречие с нашата революционна същност. Неотдавнашната визита на Дитмар Барч, представител на партията Die Linke (в която членува и Грегор Гизи, председателят на ПЕЛ) в една от израелските колонии край Ивицата Газа, където той посади няколко дръвчета в знак на сътрудничество с ционистката организация „Keren Kayemet” (национален еврейски фонд), известна с голямата отговорност, която носи за етническото прочистване срещу палестинците, укрепва нашето решение.
About The Author
