КлубZ и алтернативното фактотворчество за СЕТА

Пред Европа наистина има два пътя – да се откаже ясно и решително от доктрината на неолиберализма, последно издихание на който са споразумения като СЕТА и да се обърне към нуждите на 99-те процента, или да продължи да лекува болния с отрова, която го плъзга стремглаво надолу в устата на засилващия се разпад и фашизъм. Прогресивната левица и крайната десница в този смисъл предлагат диаметрално противоположни решения.

„Друга Европа е възможна“. Протест в Брюксел на евродепутати от GUE/NGL и граждани срещу политиката на остеритет. Снимка: https://www.facebook.com/guengl/?fref=ts

„Българската социалистическа партия (БСП) за пореден път доказа, че е партия, недостойна за името си“, започва гръмко своята статия някога уважаваният журналист Веселин Желев, който днес списва блог, препечатван понякога в КлубZ.

Да оставим настрана изумлението, че именно Веселин Желев и медия като КлубZ са се загрижили дали е лява Българската социалистическа партия. Не, че не съм съгласен – БСП, а още повече тази на Корнелия Нинова и Драгомир Стойнев, наистина е всичко друго, но не и социалистическа партия. Но флагманите на дясната журналистика този факт би трябвало да ги радва.

Оказва се, че възмущението на Желев е предизвикано от гласуването на евродепутатите на БСП при ратификацията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (CETA). Според него, аргументите на БСП са „шедьовър на алтернативното фактотворчество“, а това гласуване ги поставя „до крайнолевите и крайнодесните популисти в Европа“.

Далеч съм от мисълта да браня по принцип БСП. Няма партия, която през годините да съм критикувал повече и причината е проста – винаги съм смятал, че те нанасят повече вреди на лявото, отколкото десните партии и политици. Но в този случай, трябва да бъде признато на БСП, че гласуваха отговорно и адекватно. Пък и спазиха предварителното си обещание, което лично аз държах да получа наскоро от Корнелия Нинова.

Но да се върнем на г-н Желев. Негова тема всъщност не е БСП, а СЕТА. Затова да погледнем резултатите от гласуването. „Против“ ратификацията на споразумението гласуваха повече от 250 европейски депутати от всички партии, с изключение на ЕНП – почти 40% от евродепутатите. „Против“ гласуваха както т.нар. от Желев „крайна левица“, така и огромна част от депутатите на ПЕС. Сред тях освен четиримата българи и представители на БСП са още депутати от Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Италия, Испания, Ирландия, Словения, Словакия, Австрия, Полша, Португалия, Чехия, Латвия, Швеция и Малта. Общо 66 души от 17 държави-членки на ЕС, които членуват в групата на Социалистите и демократите в ЕП – това е т.нар. „традиционна левица“, на която Веселин Желев противопоставя „крайната“ в лицето на Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица (GUE/NGL).

Ако някога уважаният журналист Веселин Желев си беше направил труда да разгледа резултатите от гласуването и да ги представи коректно, той щеше да забележи, че гласовете „против“ от групата на хората, които той нарича „крайна левица“ са 50 – или 16 с по-малко от тези на „традиционната“.

Костадинка Кунева и нейни колеги с плакати срещу СЕТА. Снимка: https://www.facebook.com/pg/KostadinkaKuneva/

Сред тези 50 „крайно леви“ гласа е вотът и на фигури като кандидатът за президент на Франция Жан-Люк Меланшон, както и този на българката Костадинка Кунева, евродепутат от въпросната СИРИЗА, на която Веселин Желев също отделя подобаващо внимание. Костадинка Кунева е българка от Силистра, една от хилядите български жени, запратени на гурбет от „традиционни“ леви и десни в България през последните 27 години. През 2001-ва година напуска „реформирана“ България на Иван Костов и отива в Гърция, където работи като чистачка в метрото. Става синдикален лидер на Атинския съюз на чистачите и домашните помощници, а заради активната си дейност получава заплахи за живота си, които през 2008 година се реализират – Костадинка е залята с киселина, което има тежки последици за здравето ѝ. Но не и за духа ѝ.

Ето това е компанията на БСП в Европа, г-н Желев, казано във Ваш стил. В същата тази компания са множество национални синдикати; Европейската конфедерация на профсъюзите; Германската асоциация, в която членуват 16 000 съдии и прокурори; експерти по човешки права на ООН; канадски изследователски центрове; големи европейски неправителствени организации; Грийнпийс; над 3,5 млн. европейски граждани…

Няколко реда и по въпроса за „прогресивната левица“ в Европейския парламент. Според Веселин Желев, заради гласуването си вчера БСП нямала „нищо общо с прогресивното ляво“. Очевидно от твърде много блогване на г-н Желев не му остава достатъчно време да следи очевидни европейски процеси. „Прогресивно ляво“ в Европа отдавна е именно онова, което оспорва превръщането на „традиционната левица“ в… десница. Т.нар. „Трети път“ на бившия британски лейбъристки премиер Тони Блеър е онова, което доведе традиционната левица до сегашното ѝ насипно състояние. Именно пълното разочарование на типичния ляв избирател от т.нар. „традиционната левица“ като ПАСОК или испанската ИСРП роди „радикалните“ СИРИЗА и Подемос, които днес са част от групата на „Обединената европейска левица“ (GUE/NGL).

Истината е, че в повечето от платформите и позициите на новата прогресивна левица всъщност няма нищо радикално. Проблемът е, че махалото е отместено толкова вдясно, че най-елементарни леви позиции биват брандирани като „крайни“. Нещо подобно видяхме и в САЩ покрай успеха на Бърни Сандърс или във Великобритания след като Джереми Корбин оглави Лейбъристката партия. Разбира се, прогресивната европейска левица далеч не е перфектна, а след първоначалния подем тя вече се изправи пред някои сериозни изпитания, от които все още не е ясно как точно ще излезе.

В този смисъл негативен пример е именно гръцката СИРИЗА, за която Желев пише, че „скандирайки ОХИ постави Гърция на колене пред кредиторите“. Страховито лицемерие. Гърция действително беше поставена на колене пред кредиторите, а финансовата блокада и престъпно изнудвачество, съпроводено с тотален отказ да се чуе или допусне друг изход от Гръцката криза от страна на Тройката (ЕК, ЕЦБ, МФВ), разби на пух и прах мантрата за „европейските ценности“. Гърция беше притисната до стената и принудена да се предаде, а проблемът на СИРИЗА е именно, че позволи това да се случи, въпреки че дойде с обещание да се противопостави. Дали имаше друг избор и дали Алексис Ципрас доказа, че не е имал „План Б“ – това е тема на друг разговор.

Друг момент, който Веселин Желев пропуска и по този начин откровено, целенасочено и най-безцеремонно манипулира, е по същество проевропейската насоченост на групата на GUE/NGL. Действително при гласуването на СЕТА гласове „против“ дойдоха и от крайната десница на Льо Пен и Фараж. Но да се приравнят тези партии с левицата е нищо повече от манипулация и опорка, използвана и вчера по време на дебатите от депутатите от ЕНП. Тази опорка Желев защитава с изумителния и наистина „разбиващ“ аргумент, че след изборната победа на СИРИЗА първата честитка дошла от Марин Льо Пен. Повърхностният поглед на събитията очевидно е пропуснал факта, че Ципрас благодари за поздравите на Льо Пен, но подчерта, че не е в един отбор с французойката. Не само това, той многократно е подчертавал европейската си ориентация и опасностите пред бъдещето на ЕС от провежданата античовешка политика на Тройката, която води до възход на национализма.

Достатъчно е човек да разгледа платформите на прогресивната европейска левица и на Льо Пен и Фараж, за да осъзнае колко много и твърде съществени разлики има между тях. Само че да четеш и да разсъждаваш е доста по-трудно, отколкото да жонглираш с клишета за лявото, което изобщо не познаваш. Европейската левица не иска разрушаването на Европейския съюз, нито настоява за напускането на своите държави на общото европейско семейство – точно обратното. Прогресивната европейска левица настоява за нова европейска икономическа и социална политика, която да отчита интересите на мнозинството от европейските граждани, а не само тези на т.нар 1% на върха. Политика, която да загърби провалената теория зa trickle down economics (направи богатите още по-богати и така богатството им ще се процеди към тези под тях). Политика, която изоставя остеритета като единствено възможно лекарство за възстановяване на икономиката. И още, и още…

„Не на остеритета. Повече солидарност. Повече демокрация“. Флашмоб на групата на GUE/NGL в ЕП. Снимка: https://www.facebook.com/guengl/?fref=ts

Но според Желев, всичко се свежда до „непоносимостта към две същностни черти на Европа – отвореността и свободата“. По отношение на свободното движение на хора крайната левица и крайната десница имат коренно противоположни възгледи – това са базови постановки, които нито един уважаващ себе си коментатор не би трябвало да бърка. Твърде малка хапка, за да я сдъвквам вместо Желев. Не така стои обаче въпросът за „отвореността и свободата“ на финансовите пазари и потоци.

СЕТА действително е в най-добрия случай споразумение, което цели още повече дерегулация и финансова и икономическа глобализация (за всички конкретни проблеми и рискове от споразумението вече е писано достатъчно). Само че всички резултати и последствия от тази политика през последните десетилетия би трябвало вече да са убедили дори най-слепите защитници на т.нар. free market capitalism, че това всъщност не е никак добро лекарство. Както се изрази преди време един много умен човек – невидимата ръка на пазара всъщност се оказа ръка на джебчия. Именно тази политика доведе до загубата на милиони работни места, преместени за миг на другия край на планетата, където трудът е по-евтин, а регулациите – минимални. Именно тази политика и конкретни дерегулационни политически решения доведоха до надуването на балон, спукването на който ни донесе голямата световна икономическа криза от 2008-ма година, последствията от която търпим и днес. Именно тази политика доведе и до победата на Доналд Тръмп, Брекзит и засилващите се крайно десни сили. Липсата на работа, на достойно заплащане на труда, на развити социални и здравни системи и качествено образование произвежда чудовища.

В този смисъл пред Европа наистина има два пътя – да се откаже ясно и решително от доктрината на неолиберализма, последно издихание на който са споразумения като СЕТА, като вместо това се обърне към 99-те процента, или да продължи да лекува болния с отрова, която го плъзга стремглаво надолу в устата на засилващия се разпад и фашизъм. Прогресивната левица и крайната десница в този смисъл предлагат диаметрално противоположни решения.

На финала на своята статия Веселин Желев за пореден път лансира манипулацията, че отпадането на визите е част от СЕТА. Канада и САЩ дължат отпадане на визите за България и Румъния по силата на нашето членство в ЕС и съответните договори, но от години отказват да изпълнят това свое задължение. А Брюксел тихомълком и доста лицемерно отказва да им наложи реципрочни мерки. Българското и най-вече румънското правителство действително използваха преговорите за СЕТА, за да поставят ОЩЕ ВЕДНЪЖ този въпрос, като в крайна сметка Канада най-после склони да въведе график за отпадане на визите. В този смисъл да се обвиняват противниците на СЕТА, че всъщност блокират падането на визите, е поредна нагла манипулация. Или агресивно невежество.

ПП: Имах известни колебания дали горните редове заслужават отделен материал. Но тъй като не говорим за статус във „Фейсбук“ или в личен блог, а за материал в иначе уважавана медия, е необходимо да се отговори по същия начин. Защото всеки има право на собствена интерпретация, не и на собствени факти.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар