По-рано този месец Facebook и редица други технологични компании премахнаха от платформите си Алекс Джоунс – десният теоретик на конспирацията, който може да мине и за арт-пърформънс проект на Никълъс Кейдж. Бяха премахнати както личните страници на Алекс Джоунс, така и тези на Infowars, което предизвика много радост и веселие в интернет. След това онлайн либералите се заеха да хокат Twitter, че не е направил същото.
Този вторник дойде новината, че Facebook страницата на teleSUR English – англоезичната версия на базираната във Венецуела телевизионна мрежа, финансирана от пет латиноамерикански правителства – е била свалена от социалната мрежа, без да се дава обяснение защо. Това се случва за втори път тази година. Когато администраторът на левия сайт Revolution News насрочва за публикуване статията на teleSUR за инцидента във Facebook страницата на собственото му издание, моментално е получил предупреждение, че трябва да подсигури акаунта си и да потвърди основното си местонахождение. (В последствие страницата на TeleSUR English бе възстановена).
Твърдението тук не е, че тези случаи са еднакви. Според Facebook и другите платформи Джоунс е премахнат заради нарушения на правилата срещу езика на омразата, но за двете сваляния на страницата на teleSUR English не е дадено никакво обяснение. И двата случая обаче подчертават проблема с превръщането на богатите, корпоративни техноповелители в модератори на съдържание.
Тези случаи са само поредните примери за противоречиви актове на цензура от страна на технологичните гиганти. Преди седмица Facebook временно свали и страницата на Venezuelanalysis.com – сайт, критичен към западната политика към Венецуела и медийното ѝ отразяване. Седмица преди това пък Politico съобщи, че социалната мрежа е премахнала десетки страници и профили, за които е решено, че не са автентични – включително такива, използващи хаштага #AbolishICE, с който се протестира срещу нехуманната миграционна политика, както и страница, промотираща контрапротеста срещу провалилото се неофашистко шествие “Unite the Right” във Вашингтон.
Facebook обяснява, че “някои от активностите” на спрените страници са били “в съответствие” с тези на руските тролски ферми след 2016 г. Само дето контрашествието срещу “Unite the Right” бе истинско събитие, организирано от истински щатски активисти, които никак не бяха щастливи да научат, че страницата им е изтрита от платформата. Опааа.
Дали тези случки може да имат нещо общо с факта, че за да се справи с “тролската” активност, Facebook си партнира с Digital Forensic Research Lab? Това е проект на Атлантическия съвет – тинк-танк, финансиран от НАТО, производители на оръжие, страни от Персийски залив и редица други държавни и корпоративни организации. Напълно е възможно да има общо. Но това също е резултат от безмилостния публичен и държавен натиск върху онлайн платформите да прочистват нежелано съдържание.
Левите медии вече бяха атакувани доста преди последните инциденти. Когато Google промени алгоритмите си в отговор на натиска да се справи със “заплахата” от фалшиви новини, издания като Alternet, World Socialist Website, Truthout, Counterpunch и други отчетоха рязък спад на трафика към техните сайтове. Решението на Facebook да понижи приоритета на медийни страници при показване на публикации в новинарския поток на потребителите – друг ход, предприет заради масовата паника за “фалшивите новини” и дезинформацията – имаше също толкова ощетяващ ефект. Тези мерки всъщност само подсилиха разпространението на “фалшиви новини”, като в същото време посякоха независими медии в страните, където бяха тествани първоначално.
Междувременно Германия прокара закон, принуждаващ технологичните компании да премахват нежелани публикации – незабавните последствия от което включваха блокиране на профила на сатирично списание, премахване на видео за възхода на отричането на Холокоста, както и изтриване на туит на самия автор на закона, който в момента външен министър. И това съвсем не е изчерпателен списък.
На пръв поглед може да е успокояващо, че Facebook премахна Алекс Джоунс и Infowars с по-конкретния аргумент за нарушаване на правилата за език на омразата. Според някои коментатори това не трябва да се интерпретира “първосигнално” като проблем за свободата на словото, тъй като става въпрос за “опит да се прочистят водите, които Джоунс е размътил с неверни твърдения и омраза”. Проблемът е, че езикът на омразата е пословично разтеглива концепция. Тя се използва от правителства по целия свят за преследване на хора, критични към политиката на израелската държава, към войните, и които симпатизират на лявото. През миналата година Германия затвори антикапиталистически новинарски сайт заради неговата “левичарско-екстремистка реч на омразата”. Подобни основания са използвани и за преследване на критици на полицията.
Всичко това сочи към две неща. Първо, всеки от либерално-лявото пространство трябва енергично да се противопоставя на предоставянето на мандат на тези платформи да действат като модератори на съдържанието. Проблемът не е само в това, че алгоритмите, които използват, за да пресяват нежелано съдържание, са тотално сбъркани – както може да потвърди всеки, необяснимо цензуриран от Twitter. Да се довериш на група от безлични, корпоративни бюрократи да решават какво е и какво не е легитимна новина, е рецепта за бедствие за левицата. Любимото ти ляво издание, включително това, може много лесно да бъде обвинено за “конспиративно”, “антисемитско” или “съответстващо на руската активност” и на това основание да бъде изтрито от социалните мрежи, което ще има опустошителни последствия за бъдещето му.
Второ, ситуацията сочи към нуждата от агресивни действия на правителствата срещу компании-монополисти като Google и Facebook, които заедно прибират 84% от парите за онлайн реклама, и които все повече се превръщат в портиери за практически цялото съдържание, което консумираме онлайн. Това е проблем както за лявото, така и за свободата на словото по принцип. Наскоро директорът по медийните партньорства на Facebook на практика заяви на група издатели, че те трябва или да играят по правилата на социалната мрежа, или да изчезнат. Организация с толкова много власт е опасна.
Независимо дали като използваме антитръстови мерки, като ги третираме като комунални услуги или настояваме за кооперативна собственост, ние трябва да свием властта на тези технологични гиганти, преди те да са се превърнали в оруелски държави сами по себе си.
About The Author
