Финансовата криза преди десетилетие удари в самото сърце на глобалната икономика – стратегически важните банки в САЩ и Европа. Но тази криза назряваше дълго. „Големият” срив от 2008 г. последва серия от мини кризи навсякъде по света.
В течение на един 15-годишен период проблемите на развиващите се пазари се прокрадваха към сърцето на международната система. Мексико, Тайланд, Индонезия, Южна Корея, Бразилия, Русия и Аржентина бяха предупредителни сигнали, че безконтролният глобален финансов сектор ще излезе скъпо и на развитите държави. За съжаление тези сигнали бяха пренебрегнати.
Поради това кризата в Турция има значение. Възстановяването от рецесията преди десетилетие е неравномерно. Напрежението в търговската сфера нараства. Реформата на финансовата система остана недовършена. Засега Турция изглежда като локализирана криза без значителни ефекти върху останалия свят. Но има потенциала да се окажа нещо по-сериозно.
Като за начало това е сравнително голяма държава, с население от 80 млн. души и икономика, четворно по-голяма от тази на съседна Гърция. Геополитическата значимост на Турция се простира извън това, че е разкрачена между Европа и Азия. Като член на НАТО, на страната традиционно се гледа като на част от защитата на Запада срещу Русия. В момента в Турция се намират и три милиона бежанци от Сирия, много от които биха искали да се преместят в страни от Европейския съюз.
Освен това сегашните проблеми на Турция – макар и изключително остри – не са уникални. Много „нововъзникващи” пазарни икономики заемаха огромни суми в долари, когато лихвените проценти в САЩ бяха на рекордно ниски нива. Резултатът от това бе движен от кредити растеж, който започва да изглежда крехък в моменти като сегашния, когато Федералният резерв започна да повишава лихвите, а доларът поскъпва.
Кризата в Турция обаче е отделен клас. Икономическите и финансови проблеми, които назряват цяла година, най-после достигнаха критична точка. Инфлацията достигна 15% и неизбежно ще продължи да расте заради свободното падане на курса на лирата, която само в петък се обезцени с 14%. Както отбелязват анализаторите от Capital Economics, когато курса на рублата спадна по подобен начин през 2014 г., руската централна банка реагира с повишаване на основните лихвени нива с 6.5% и извънредни мерки за подкрепа на банковия сектор.
Русия е научила урока си от предишните кризи, не на последно място този за нуждата от солидни валутни резерви, които да се използват за защита на курсовете. Турция обаче няма големи дълбоки джобове, а президентът Реджеп Ердоган счита, че конвенционалният отговор на сриваща се национална валута – повишаване на лихвите – не е за него.
Ердоган е един от видните представители на вълната от авторитарни лидери с характерен стил, но имаше нещастието да се изправи срещу далеч по-силен противник. Отношенията между Турция и САЩ не са добри. Белият дом е недоволен, че Ердоган се е разбрал с Владимир Путин да купи руски, вместо американски ПВО системи. Когато Доналд Тръмп обяви подновяването на икономическите санкции срещу Иран през миналата седмица, Ердоган демонстративно отказа да се включи в тях. Турция все още отказва да освободи американския пастор Андрю Брънсон, задържан заради съмнителни обвинения в тероризъм. В петък, когато Турция беше в хаос заради обезценяването на лирата, Тръмп обяви, че удвоява митата за внос на турски стомана и алуминий. Това бе сякаш да сриташ някого, докато е паднал.
Ердоган настоява, че няма да бъде сплашен и подчинен, но той разполага с много малко реалистични възможности. Турция разбира се би могла да оказва натиск върху Вашингтон, че ще напусне НАТО и ще се сближи с Русия. Ердоган може и да предупреди ЕС, че ще се изправи пред нов бежански поток, ако не се намеси в негова полза.
Но финансовите пазари не чакат дипломатически ходове, демонстриращи геополитическата важност на Турция, а искат да видят икономически мерки, които да предотвратят потенциално цунами от разпродажби през идните дни. В това отношение неуспехът да се реагира на сигналите за проблеми по-рано, сега ще излезе скъпо на Анкара.
Предложеното от Ердоган решение на финансовата криза – последователите му да изпълнят патриотичния си дълг, като обменят доларите си за все по-обезценяващите се турски лири – е смехотворно. Всъщност това само може да подсили убеждението, че Турция е ръководена от човек, който е загубил връзка с реалността.
Ясно е какво е нужно да се случи. Турция трябва да се заеме с трите причини зад сегашното затруднение. Първо – прегряващата икономика. Второ – опитите на Ердоган да попречи на Централната банка да предприеме нужните действия срещу инфлацията, и трето – противопоставянето със САЩ.
За Ердоган това ще означава да преглътне доста голяма лъжица със смирение. Ще трябва да се предаде на Тръмп в спора за арестувания пастор, защото вреди на икономиката с тази битка, която не може да спечели. Ще трябва да приеме и трудните и непопулярни мерки, които вече са неизбежни, ако иска да предотврати пълният срив на валутата и хиперинфлация.
Основният лихвен процент в Турция вече е 17.75%, но с инфлация, която се очаква да достигне 20% през идните месеци, това не е достатъчно, за да спре обезценяването на лирата.
Съдейки по досегашните му действия, Ердоган вероятно ще наложи капиталов контрол. Някои експерти обаче вече посочиха, че Турция е сравнително отворена икономика и изисква големи финансови потоци от чужбина. Капиталовият контрол няма да проработи сам по себе си и ще трябва да е съчетан със спасителен пакет от Международния валутен фонд. Изборът е между това и шокови мерки от страна на централната банка. Турция разполага със все по-малко опции и все по-малко време. И това трябва да притеснява всички ни.
