Няма хора, няма проблем, няма и обществен транспорт

В началото на август жителите на община Генерал Тошево бяха сюпризирани с неприятна новина. Трудният им пограничен живот, съчетан с намаляване на доходите и оредяване на самото население, бе „разреден“ и откъм обществен транспорт. „Отпадна изпълнението на маршрутните разписания по линиите за селата Красен, Житен, Писарово, Кардам, Преселенци, Спасово, Рогозина“, информира ги общинската управа. Отпаднаха и четири от линиите до областния център Добрич. Така към 5000 души,

предимно немощни старци от селата, но и активни хора,

бяха лишени от обществен транспорт до двата близки града, включително за отиване и връщане до работното място.

Ситуацията е временна и местната управа реагира с неудобство. „Прекъсването на обществената услуга не е в интерес на гражданите на община Генерал Тошево. Затова ръководството на общината ще търси решение на казуса със всички механизми, които българското законодателство позволява“, декларира тя. Няколко месеца по-рано кметството бе субсидирало линиите с 50 000 лв., за да могат старците от селата безплатно да пътуват до Генерал Тошево (картата не е поименна, стои при селския кмет и той я дава на човека, който ще пътува съответния ден – интересно нововъведение). Изведнъж се оказа, че жителите не могат да ползват не само тази придобивка, ами и цялата услуга. Защо? Накратко причината е следната: споменатите линии се обслужват от частна фирма, договорът ѝ свърши,

тя или друга не подадоха документи за участие

в новия търг; община Генерал Тошево ,,аварийно“ успя да издейства правото да възлага дейност чрез пряко договаряне, но отново не се явиха кандидати (любезно поканени). Фирменият бойкот не е заради друго, а защото общината позволява точно да автогарата да е разположена стоянка за таксита. ,,Това е дългогодишна сага, чийто пик стигна сега. Местната управа в крайна сметка се оказа заложник в обречена драма.

В понеделник общинските съветници се събраха на спешно заседание, гласуваха стоянката да бъде преместена. Така въпросът вероятно ще бъде решен. Има нещо друго интересно в цялата работа обаче, и то не е в спора превозвачите ли са прави, или пък са таксиджиите (именно такива дискусии се вихрят в добричките медии). Ясно е, че жълтите коли крадат пътници, в това две мнения няма.

Истински интересният факт е, че Генерал Тошево, подобно на почти всички други общини в страната, е

изцяло зависима от частни фирми за транспорта си.

Защо? Ами защото транспортната дейност е отдадена на тях. Освен това община Генерал Тошево, след като веднъж се е ,,освободила“ от тази първостепенна социална услуга, не заделя достатъчно пари, за да я обезпечава – поне толкова, колкото желаят превозвачите. Ясно е, че те няма да са тъй гневни на таксиджиите, ако общината ги компенсира. Частникът си гледа интереса и никой не може да му се сърди, че в един момент не му дреме дали ще остави хиляди хора без транспорт. На кого би следвало да му дреме? Кой следва да е загрижен за хората, независимо от финансовите резултати? Общината и държавата, разбира се. Няма кой друг. Генерал Тошево и многото други общини, на които може да се случат подобни неприятности,

нямаше да изпадат в шах и мат, ако транспортната дейност бе останала при тях.

Утре не такситата, ами самите пътници ще са проблем, защото населението намалява. Транспортът съвсем ли ще го закрием тогава?

Ама скъпо би било общините да се занимават с автобусите, казват теоретици, струпали се край шведски маси. Че сега да не е по-евтино, след като много линии така и така се субсидират? Скъпо ли би било, ако има едно областно държавно предприятие, което не търси непременно печалба (каквато целят частните фирми), а печелившите линии дотират губещите? Такива предприятия имаше преди години (ДАП), но бяха изхвърлени на бунището на ,,победения социализъм“, както се изхвърля бебе с мръсната вода.

Всичко това е много стар и практически безсмислен вече разговор. Социалната държава като доктрина отдавна бе разгромена у нас, макар много от нейните елементи да се прилагат в сочения като панацея Запад. В България водещи са вездесъщите принципи на свободния и безметежно реещ се пазар, който трябва да ни донесе лелеяното бъдеще по формулата „частен интерес – конкуренция – прогрес“. Теорията е точно такава. Практиката е,

че когато фирми се договорят до бойкотират,

конкуренция няма (в случая с Генерал Тошево това не е картел, за който следва да се намеси КЗК; това е морално обосновано за самия частник действие, каквито са и повечето фирмени съглашения, за които мислим, че са незаконни, но не са). Още по-суровата реалност е, че когато липсват клиенти (намаляващото население), частният интерес изчезва. Или пък фирмите започват да играят игрички срещу общините и държавата, след като така и така следва да се предлага социалната услуга. Е, къде тук е ползата за чичо Стоян от село Красен, който иска да се вози на автобус до Генерал Тошево, ама не може?!

България обезлюдява с ударни темпове,

липсата на хора означава ,,стеснен пазар“, който ликвидира частния интерес.

Щом услугите в социалната сфера се предоставят от частния бизнес, това означава тези услуги да престанат да се предоставят. Или пък частникът да продължи да ги предлага, но с всички шансове да издейства по-висока цена, отколкото ако го правеха  държавата или съответната община.

Ей това се случи тия дни в Генерал Тошево и никой не го разбира. Скоро и на други места.