България ще се включи в общоевропейска информационна и инспекционна кампания, касаеща здравословните работни места и управлението на опасните вещества на работното място, съобщиха от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).
Кампанията е на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и стартира в началото на 2018-та година, като целта и е да осигури повече информираност и превенция на риска от работата с опасните вещества в ежедневната трудова дейност.
От 1 август 2018 г., в рамките на планираната си инспекционна дейност, при проверките в предприятия от определени икономически дейности, инспектори от ИА ГИТ, контролните органи на Агенцията специално ще следят за оценката на риска и предприетите мерки за минимизиране на рисковете вследствие използването на опасни вещества от работещите в тях.
Инспекторите призовават за съдействие от страна на работещите, които ще бъдат помолени да попълнят анонимно специални анкети. Целта е да се установи доколко работещите познават пиктограмите (изображенията), с които на етикетите се визуализират различните рискове. Анкетата ще послужи за анализ на информираността им и за предприемане на мерки за повишаването ѝ.
EU-OSHA организира кампанията, тъй като според различни оценки всяка година около 1,6 милиона души в Европа се диагностицират с рак, а около 120 000 от тях се разболяват в резултат на излагане на канцерогени в работата. Това води до почти 80 000 смъртни случая годишно.
По данни от оценки на Международната организация на труда (МОТ) и ЕС канцерогените са причинителят на по-голямата част от смъртоносните професионални заболявания в ЕС. Преките разходи, произтичащи от експозиция на канцерогени на работното място в Европа, се оценяват на 2,4 млрд. евро годишно. Към 2017 г. базата данни, изградена съгласно изискванията на Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането (CLP), съдържа информация за 129 000 опасни вещества, които се произвеждат или внасят на територията на ЕС.
Излагането на опасни вещества на работното място е свързано с тежки и дълготрайни здравословни проблеми, свързани с респираторни заболявания; увреждания на вътрешните органи, вкл. мозък и нервна система; кожни раздразнения и кожни болести; професионални ракови заболявания (левкемия, рак на белите дробове, мезотелиома и рак на носната кухина). Наличието на опасни вещества може да изложи работниците на риск от пожар, експлозия, тежко отравяне и задушаване.
Според второто Европейско проучване на новите и нововъзникващите рискове в предприятията, организирано от EU-OSHA, опасни вещества се срещат по-често в определени сектори, например селското стопанство, производството и строителството. Въпреки това около 18% от всички работещи в ЕС твърдят, че са изложени на вредното им въздействие повече от една четвърт от работното си време, като този дял не се променя от 2000 г. А около 38% от предприятията от всички сектори съобщават, че за потенциално опасни химични или биологични вещества на работните си места.
Ефективното управление на рисковете за безопасността и здравето на работното място е от полза за всички. То е добро за работниците, добро е за обществото като цяло, а също така е добро за бизнеса. Особено по отношение на по-малко видимите опасности предприемането на мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работниците понякога се възприема като бреме. Това важи в особена степен за малките и средните предприятия (МСП), чиито ресурси са ограничени. Въпреки това организациите, които полагат повече от изискваните съгласно закона грижи, за да защитят своите работници, извличат съответните ползи от своите инвестиции. Активното и приобщаващо управление на безопасността и здравето, което включва работниците и се ползва с категоричния ангажимент на ръководството, води до повишаване на конкурентоспособността на предприятията, например в резултат на намаляването на отсъствията от работа поради болест и повишаването на производителността на труда, пишат от ГИТ в специално издадена за целите на кампанията брошура.
Предотвратим случай на остра астма, свързана с работата
Често се приема, че понятието „опасни вещества“ обхваща само опасните химикали. Случаят на училищна готвачка, на която е присъдено значително обезщетение за вреди, след като е развила тежки дихателни проблеми в резултат на контакт с брашно в процеса на работата си, обаче показва, че всички видове вещества могат да бъдат опасни в определени ситуации. Този случай показва също така, че разходите, произтичащи от пропуска да бъдат идентифицирани рисковете и да бъде осигурена защита на работниците от опасни вещества на работното място, могат да бъдат много големи.
Засегнатата работничка е училищна готвачка на 46-годишна възраст, чиито трудови задължения включват замесване на хлебно тесто с помощта на голяма машина за месене, инсталирана в малка и недостатъчно вентилирана кухня. Не са предприети никакви мерки за нейната защита от рисковете, свързани с вдишването на брашнения прах.
Тя развива толкова тежки дихателни проблеми, че едва ходи и трябва да спи в седнало положение. Поставена ѝ е диагноза остра астма. С помощта на синдикалната организация, в която членува, работничката предявява иск за обезщетение. Местният общински съвет, който управлява училището, признава, че не е предприел необходимите мерки за нейната защита. Съветът е осъден да заплати обезщетение за вреди на стойност 200 000 британски лири. Дългосрочните последствия за работничката са тежки: тя е принудена да се пенсионира преждевременно и начинът ѝ на живот е силно ограничен в резултат на дихателните ѝ проблеми.
Защо се провежда кампанията?
Едно разпространено погрешно разбиране е, че само индустриално произведените химикали или дори само химикалите, които имат силна миризма или непосредствени видими вредни въздействия, са опасни вещества, посочват от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Много опасни вещества, на чието въздействие са изложени работниците, например емисиите отработени газове от дизелови двигатели и изпаренията и прахът, отделяни при заваряване, се получават в процеса на работа. Други, например азбестът, суровият петрол и прахът от зърно, са с естествен произход. В не по-малка степен някои хранителни съставки или фармацевтични продукти също могат да са източник на риск за работниците.
В някои случаи тези опасни вещества не са обозначени със символи за опасност или за тях липсва информация, предоставена чрез изискваните от законодателството за химикалите информационни листове за безопасност. Поради това в тези случаи работодателите трябва да търсят други източници на информация като секторни правилници или указания за безопасност и здраве, изготвени от доставчиците. И в тези случаи е възможно осведомеността относно рисковете, произтичащи от тези вещества, да е ниска.
Друго широко разпространено, но погрешно убеждение е, че използването на опасни вещества е намаляло. Вярно е, че експозицията на много добре известни вредни вещества (например полихлориран бифенил, азбест и живак) е значително ограничена в резултат на политически инициативи, законодателни мерки, обществен натиск и мерки, предприети от предприятията и социалните партньори. Съществуват обаче множество по-малко известни опасни вещества.
Погрешните представи за характера и разпространението на свързаната с работата експозиция на опасни вещества могат да доведат работодателите и работниците до неправилното убеждение, че необходимостта от мерки за контрол на вредната експозиция не се отнася до техните предприятия, предупреждават още от агенцията. Поради това според тях е налице ясна необходимост от повишаване на осведомеността относно разпространението на опасните вещества, значението на, и най-ефективните методи за правилното им управление.
About The Author
