Организации за защита на авторски права искат дял от цената на „информационните носители“. Време е да им се противопоставим

На базата на допускането, че всички информационни носители се създават с първородния грях да могат да носят защитено съдържание, скоро всички те могат да бъдат засегнати от такса, която по същество представлява косвен данък върху потреблението

Колаж: Николай Драганов

Не става дума за много пари. Винаги е така, защото компаниите, които контролират правата, и организациите, защитаващи интересите им, добре знаят, че крайните потребители не са организирани и няма да застанат на принципни позиции, ако джобът им не бъде пряко засегнат и то сериозно.

Сигурно е, че когато писателите поискаха отчисления от библиотеките за това, че отдават книгите им под наем, те не искаха много пари. Организациите за защита на авторските права на авторите на музика, продуцентите и изпълнителите също не искат много от болниците – само 3 до 5 лева на легло годишно. Тези въпроси обаче са принципни – трябва ли да имаме достъпни и добре снабдени публични библиотеки и трябва ли лечебните заведения да се колебаят дали да има телевизори или радио в стаите, или пациентите да лежат в безплатна тишина?

Сегашното предложение по същество идва от 80-те години на миналия век, когато е прокарано в редица държави под натиска на големи мултинационални компании, управляващи авторски права. Базира се на предпоставката, че ако потребителят си купува празна аудиокасета, то той вероятно ще запише музика на нея. Това не може да бъде забранено на практика, затова решението е да се таксуват всички празни касети и записващи устройства още при производството или вноса им.

Както се досещате в следващия век нещата стават малко по-сложни. Поумняването на устройствата – телефони, таблети, фотоапарати, автомобили и други битови продукти – на практика ги превръща в устройства, които могат да записват музика или други защитени продукти. Освен това всички те се нуждаят от памет, вградена и допълнителна, върху която потенциално може да се запише всичко.

Именно тук идват въпросните организации, за да кажат, че всички тези устройства и памети носят първородния грях да са способни да нарушат авторските права, заради което те би трябвало да се облагат със специален данък. Може би слушате музика през стрийминг платформа с уредени авторски права, да четете само хартиени книги и да се нуждаете от много памет единствено за да снимате котките си. Няма значение, всичките ви записващи устройства и тяхната памет трябва да бъдат таксувани.

Сигурно си мислите, че това правило няма как да мине? Ако това е така, на първо място – честита нова 2011-та година. И второ – правилото вече е записано в закона през въпросната година, но не функционира на практика. Причината за това е, че законодателите в безкрайната си мъдрост (за пръв път използвам този израз без никаква ирония) са записали, че таксата се дължи за всички „информационни носители, предназначени преимуществено за възпроизвеждане на произведения за лично използване от физическите лица”. Ключовата дума преимуществено води дотам, че новият данък се стоварва само върху MP3 плейъри, електронни книги и подобни свързани с конкретен продукт устройства. Тъй като техният дял на пазара е незначителен, сегашната офанзива цели да обложи всички информационни носители, на които би могло да се запише защитено съдържание.

Трябва да отбележим, че конкретните искания все още не са уточнени. Досега единствено се появи петиция, подписана от „българските автори, продуценти, артисти-изпълнители и всички в културата” и разпространена единствено от сдружението за колективно управление на права „Музикаутор”, което по принцип представлява само авторите на музика, но вече и всички в културата, каквото и да означава това. Петицията иска отчисления от „празни носители – в това число дискове, флашки и др., на които може да се съхраняват произведения обект на авторски права”. В нейна подкрепа до министъра на културата Боил Банов са изпратени картички от държавите за пример в регулацията на частното копиране, от които трябва да се поучим. Те са прочутите със защитата на правата на потребителите и неподдаващи се на корпоративен лобизъм Алжир, Грузия и Парагвай.

В текста към петицията се съдържа и странното твърдение, че тези отчисления няма да се плащат от потребителите, а от производителите и вносителите. Разбираемо е, ако всички в културата нямат понятие от икономика, така че уточнявам, че искането им е по същество за въвеждане на нов косвен данък върху потреблението на цяла категория продукти и в крайна сметка той ще се плати от потребителите. Все едно да кажем, че ДДС върху учебниците не се плаща от родителите, а от търговците, които ги продават.

За конкретните искания на организациите трябва да се върнем към февруари 2011 г., когато сегашният вариант на закона за авторското право се обсъжда в съответната парламентарна комисия. Те са представени от дружеството „Копи БГ”, което е създадено от „Музикаутор”, „Профон” и още няколко подобни сдружения, за да събира таксата за частно копиране. Техен звучен поддръжник се явява Кирил Маричков, представител на „Музикаутор” в комисията и изпълнител, известен с това, че никога не е използвал музика с неуредени авторски права.

На първо място, те се противопоставят на „ниските ставки”, които са между 1 и 1.5% от цената на информационния носител. Вместо това „Копи БГ” иска 5% върху паметта, като карта памет за 40 лева, ще поскъпне до 42 лв. Както казахме, не става дума за много пари, а по-скоро за първородния грях, вменен на всички информационни носители.

Но организацията не иска да таксува само тях, а и записващите устройства, които сега не попадат в предвидена от закона регулация. В тази категория може да се окаже почти всяко съвременно устройство, начело с компютрите, смартфоните и таблетите. Исканите 2% от цената им биха оскъпили устройство за 1000 лв. с 20 лв. – отново скромна сума.

Последният момент е сакралната дума преимуществено, даваща опрощение на всички носители, които потенциално биха могли да се използват за записване на защитено съдържание, но определено не са създадени с тази цел.

Това са промените, към които петицията на организациите за колективно управление на авторски права ще се насочи, а на тях ще се противопоставят представителите на търговците и вносителите на техника. Една важна група обаче досега винаги е отсъствала от този дебат и в голямата си част дори не подозира за него. Крайно време е потребителите на информационни носители (които в днешно време са потенциално всички граждани), начело с онези, които използват изцяло легално музика, филми или книги, да заявят позицията си относно новата такса-вина, която скоро може да им се вмени.

 


Из стенограма от обсъждане за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона авторското право и сродните му права в Комисията по културата, гражданското общество и медиите, 2 февруари 2011 г.

Борис Бойчев, „Копи БГ“: […] Аз смятам, че това, което чухме, е безпрецедентно и няма по-голям удар досега върху този закон. Конкретно за компенсационните възнаграждения може и в детайли да се спра по отношение на преимуществено използване, ниските ставки. Кое е преимуществено кое е? Това е МП3 плеър, всичко друго е непреимуществено. […]

Мариана Лазарова, изпълнителен директор на „Копи БГ“: […] предвижда се само да се заплащат възнаграждения за внесените носители, не за записващи устройства, не и за копирни устройства. По този начин, изключвайки копирните устройства, се изключва другият вид компенсационни възнаграждения – тези, дължими на авторите при репрографирането на произведенията им […] Предвиждането на възнаграждения само за носителите, без записващите устройства, всъщност ще лиши правоносителите от много голяма част от полагащото им се справедливо компенсационно възнаграждение, защото в съвременния дигитален свят главно записващите устройства са тези, които всъщност служат за възпроизвеждане на защитено съдържание за лично използване.

Освен това, определяйки тези носители като преимуществено предназначени за възпроизвеждане за лично използване, всъщност прави облагането на какъвто и да е носител невъзможно, защото няма такъв носител, на който да пише „предназначен за записване на защитено съдържание” или пък „преимуществено записване на защитено съдържание”. Просто цифровите носители записват информация, а под формата на тази информация се записва и защитено съдържание. […]

Кирил Маричков, „Музикаутор“: […] Аз ще започна така – че всички дружества за колективно управление на авторски и сродни права подкрепят предложението на „Копи БГ“. Подкрепят това чл. 26 да остане с процентите, с които си беше, тоест 5% за звуконосители и 2% за устройства – записващи и информационни, ако така трябва да ги наричаме. […]

Така че, аз призовавам и тук смятам, че и самите ползватели биха ме подкрепили, ако не ме подкрепят, не знам защо, защото това е една нищожна цена на един диск, който е 20 стотинки и 5% е половин стотинка, тоест те ще си намалят печалбата с половин стотинка. С това завършвам. Подкрепяме предложението на „Копи БГ“ изцяло и много моля, дайте думата на господин Гюров да ви прочете някои данни за това.

Петър Иванов, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ): […] Във вида, в който законът беше до момента, изцяло си позволявам да опонирам на господина Маричков, той просто не беше работещ. […] Не може да се търси компенсационно възнаграждение за всичко и за всеки. Не може да се търси компенсационно възнаграждение от някакви проценти върху един болничен апарат, защото този болничен апарат също дава възможност за дигитално записване на информацията, той записва дигитално информацията, която сваля по време на прегледа. На него може да се запише дигитално и музика на господина Маричков, ако някой пожелае да направи това. Не може да се търси компенсационно възнаграждение от, да речем, сървъра в Министерството на външните работи, който ни дава възможност да влезем в Шенген, в дисковия масив и въобще в системата за запис на данни, която тези дни е твърде актуална, защото се коментира нашето ниво на готовност. Ами с такъв закон ще стигнем до такива абсурди.

[…] По начина, по който до момента беше определено, а също и по начина, по който се опитва да бъде определено в новия проект на господата Данаилов и Курумбашев, това ми прилича за съжаление на въвеждане на един допълнителен косвен данък от хикс процента върху всевъзможната техника. Ами това ми прилича всъщност повече или по-малко на вдигане на ДДС върху тази техника. Какви са последствията? Елементарно: просто последствията са сив пазар на тази техника, скриване на продажбите, понижаване на данъците в края на краищата. Трябва да се внимава просто какво се прави. […]

Моля и, мислейки по този законопроект, правете сметка че за съжаление ние тук не говорим за такса върху магнетофони, касетофони и всякакви такива звуковъзпроизвеждащи уреди, ние говорим за някакво компенсационно възнаграждение върху продукти на информационните технологии, които изначално не са мислени и не са предназначени да обслужват домашния потребител в това да си слуша пиратските копия на песента, да речем, на господин Маричков, ако има такива потребители, които обичат да си слушат песните на господин Маричков на домашния персонален компютър.

Кирил Маричков: Недейте повече да споменавате моето име, защото ще трябва да взема думата след това!

Петър Иванов: Господин Маричков, много Ви моля, оставете ме да довърша! Това, което искам да обърна внимание, тази техника, доколкото обслужва основно бизнес дела, тоест обслужва работата на фирмите, обслужва съответно стотици хиляди работни места, директното ѝ облагане с едни компенсационни възнаграждения, без оглед на това може или не може да бъде използвана за лични цели или за слушане, гледане, възпроизвеждане на произведения за лични цели, директно наврежда на икономическия живот. Затова моля ви, търсете разумен компромис.

Заместник-министър Тодор Чобанов: А по отношение на записващите устройства наистина трябва много да се внимава, защото един фотоапарат е напълно способен да възпроизвежда определени формати аудио и видео, да създава такива аудио- и видеоформати и в този смисъл неговото облагане с такса би представлявало доста странна тежест, която законодателят ще вмени по отношение на този вид продукти, защото наистина трябва да се прецизира кои от тези устройства въобще могат да бъдат предмет на нарушение, когато става дума за такива права и възпроизвеждане на защитено съдържание. […]

Васил Гюров: Аз ще говоря от името на Музикаутор и на Профон.
Председател Даниела Петрова: От Профон вече взеха думата!
Васил Гюров: Няма значение. Аз не съм се изказвал, първо. Както видяхме, от АБРО говориха трима-четирима души, какво значение има от коя организация се изказвам?
Красимир Велчев: Кои трима-четирима са говорили от АБРО?
Васил Гюров: Да разбирам ли, че не мога да говоря?
Красимир Велчев: Точно така го разбирайте! И ние в парламента не можем да си говорим когато си искаме!
Васил Гюров: Тогава ще кажа само две думи. Не знам какво ще стане с този закон, той може да не се окаже такъв надгробен камък за българската култура, но със сигурност ще бъде камъчето, което ще обърне колата на управляващото мнозинство!
Красимир Велчев: Колега, всеки ден слушаме от ДПС и БСП заплахи! Благодаря Ви!

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар