Как български писатели надскочиха испански готвачи в борбата за авторски права

Творците на „средиземноморската диета” пожелаха да печелят като нейни автори. Но нашенски майстори на словото направо ги удариха в земята – настояха в отворено писмо за законови промени, които да им гарантират отчисления от „отдаване под наем” на техни книги в библиотеки и читалища

Две новини от двата краища на Европа дойдоха днес почти едновременно, за да хвърлят в нова офанзива по фланговете борбата в защита на авторските права.

Едната новина е сутрешна и долетя от Испания, станала ни вече почти роднинска покрай онези към 300 000 нашенци, които живеят и работят там, защото смятат испанската криза за по-поносима от българската. Та в. „Ел Паис” съобщи предиобедно, че испански готвачи с помощта на опитни юристи подемат кампания за защита на авторските си права върху кулинарни творения.

Инициативата е издигната  на Първия европейски конгрес по право и гастрономия, свикан от юридическата кантора Cremades & Calvo-Sotelo и от Испанската кралска академия по гастрономия. Цитиран е и председателят на Културната федерация на асоциациите на готвачите и сладкарите в Испания Марио Сандовал: „Испанските готвачи катапултираха страната като международен ориентир за кулинарна креативност и иновация, но дали тази креативност е защитена? Дали е овеществен творческият процес при създаването на едно блюдо?”

Ако кампанията се увенчае с успех, от това със сигурност ще излезе солидно овеществяване за всички творци, работещи в жанра „средиземноморска диета” – достатъчно е да си спомним само колко рецепти за отслабване лансират точно този хранителен режим. Имаше даже испански филм точно със същото заглавие – „Средиземноморска диета”, завъртя се още преди десет години, през 2008-ма. Вярно, кинорецептата там предлагаше не само кулинарни специалитети, но и сексуални игри с палав средиземноморски темперамент. Оттук ни хрумва да подадем на иноваторите в братска Испания още една идея – да вземат да патентоват и авторско право върху „латинския любовник”. Бая отчисления ще изкарат от овеществяването на тази дарба при културния обмен с туристопотока от по-скучни сексуално северни страни.

Втората новина със същия борбен устрем да се бранят авторски права ни ощастливи от родна България. Тук обаче знамето бе развято от нашенски творци на специалитети не за стомаха, а за духа. И те могат да се гордеят – определено надскочиха по иновативност испанските готвачи и сладкари. В следобедните часове бе разгласено отворено писмо на над 30 български писатели от различни поколения и с различни идейни пристрастия, адресирано до Народното събрание и министерството на културата. В него видните ни творци искат такава промяна в Закона за авторското и сродните му права, която да им гарантира авторски отчисления при „отдаване под наем” на техни книги от библиотеки и читалища.

Имат си и аргументация: „Когато една песен се слуша по радио, в ресторант или на обществено място, носителите на авторски права получават отчисления. Когато един филм се излъчва безплатно по БНТ – носителите на авторски права получават отчисления. Ако обаче една книга на български автор се заема и чете в различни библиотеки в страната от хиляди абонати, авторът на тази книга не получава и стотинка. Това не е справедливо.”

Очевидно за по-справедливо се смята вдигането на таксите за абонаментни карти в библиотеките, та читателите, които нямат достатъчно средства да си купуват книги, все пак да бъдат принудени да плащат, за да четат съвременни български автори. Или, щом не им стигат парите, изобщо да престанат да четат.

По аналогия с първата спомената инициатива – испанската, и тук ще си позволим да дообогатим иновативната писателска идея с наше предложение: да се поискат допълнителни отчисления за авторско право върху овеществяването на емблематичното понятие „тъмен балкански субект”. Защото това ще е същността на всеки отънял джобно българин, когато исканията на пазарно ориентираните му съвременни будители станат факт и хлопнат под носа му и вратите на библиотеките.

Въпросното отворено писмо носи толкова епохално послание за вълненията на част от онова съсловие, от което обществото очаква морални ориентири, че имената на подписалите го няма как да бъдат спестени. Ето ги:

Писмото е подписано от Алек Попов, Амелия Личева, Ангел Игов, Антон Дончев, Божана Апостолова, Бойко Ламбовски, Васил Георгиев, Веселина Седларска, Владимир Зарев, Георги Бърдаров, Георги Господинов, Георги Константинов, Георги Тошев, Деян Енев, Елена Алексиева, Емил Андреев, Емануил Видински, Захари Карабашлиев, Здравка Ефтимова, Иво Сиромахов, Кристин Димитрова, Милен Русков, Мирела Иванова, Недялко Йорданов, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Светослав Иванов, Теодора Димова, Христо Карастоянов, Юлия Спиридонова.

 

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар