Ахед Тамими: “Аз съм борец за свобода. Няма да бъда жертвата”

Оливър Хоумс, Суфиан Таха, Guardian.

Палестинската тийнейджърка Ахед Тамими, която се превърна в символ на борбата срещу окупацията, заявява пред журналистите, че е използвала осемте месеца, прекарани в затвора, като възможност да изучава международно право с надеждата някой ден да води дела срещу Израел в международните съдилища.

“Ако Бог е благосклонен, ще успея да уча право”, казва пред Guardian 17-годишното момиче от дома си в Наби Салех в окупирания Западен бряг. “Ще представя нарушенията срещу палестинците в наказателните съдилища”, казва тя и добавя, че ще учи, за да съди Израел, за да е голям адвокат и да върне правата на страната си.

Tears and joy as, her spirit unbroken, young Palestinian hero #AhedTamimi was this morning released from eight months in the occupation’s prisons, finally reunited with her family & her people. Her mother Nariman was released alongside her, where they were greeted by supporters. pic.twitter.com/H6r00YZCY8

— IPSC (@ipsc48) July 29, 2018

Тамими, която стана световно известна още като дете, израснало под окупация, разказва, че заедно с други палестинки в женското отделение на затвора са отделяли много време, за да изучават правни текстове. “Успяхме да превърнем затвора в училище”, казва тя.

Тийнейджърката бе арестувана през декември, след като в интернет бе публикуван клип, на който се вижда как удря шамар на израелски войник в двора на дома ѝ. Войниците бяха разположени в Наби Салех заради един от ежеседмичните протести, при които жителите понякога хвърлят камъни, а израелските военни отговарят със сълзотворен газ, арести, а понякога и с бойни патрони.

По-късно тя прие сделка с военния съд и се призна за виновна по няколко от повдигнатите ѝ обвинения. Заедно с нея на осем месеца бе осъдена и майка ѝ. “Преживяването да си арестуван беше наистина тежко. Колкото и да се опитвам, не мога да го опиша” казва Ахед. Но добавя: “Но това преживяване добави стойност в живота ми, може би ме направи по-зряла. По-съзнателна”.

Нейният процес протече зад закрити врати. Опасенията за отношението към нея в ареста се увеличиха, след като се появи видео, на което се вижда как разпитващият израелец  прави коментари за тялото и “ангелските очи” на тогава още 16-годишното момиче.

Ахед казва, че това отношение не е необичайно. “Това не се случваше за пръв път, нито пък бе случайно. Това е техният стил на разпит”, казва тя.

Нейният случай хвърли светлина върху масовите арести и задържания на непълнолетни от страна на окупационните власти. Според местни правозащитни организации в момента в израелските затвори се намират над 300 палестински  деца и непълнолетни.

Ахед казва, че преживяванията ѝ в затвора са засилили амбицията ѝ да стане адвокат по международно право. “Ето ви пример – бях на разпит. Срещу мен имаше нарушения. Международният закон казва, че такива неща не би трябвало да се случват с мен”, казва тя и добавя, че в един различен живот щеше да тренира, за да стане професионален футболист.

Селището Наби Салех е населено почти изцяло от членове на нейния голям род и се е превърнало в център на антиокупационното движение. Много снимки и видеа на Ахед като дете, често в моменти на противопоставяне на израелски войници по време на протести, са ставали популярни по цял свят през годините.

Семейство Тамими заявява, че на фона на това международно внимание, дъщеря им е получила предложения за стипендии, за да учи в университет в чужбина, но тя все още ги отказва.

Палестинското правителство е завело няколко международни дела срещу Израел, включително за военни престъпления и системата на управление на окупираните територии, която според палестинците е равносилна на апартейд.

Семейният дом на Ахед е пълен с активисти и официални палестински лица, които пият кафе от малки хартиени чаши, докато седят на пластмасови столове на двора. Часове след освобождаването си Ахед се срещна с палестинския президент Махмуд Абас. Точно преди да излезе от затвора, двама италиански художника бяха арестувани заради това, че са изрисували портрет на Ахед върху израелските стени, разделящи палестинските територии.

Тя казва, че международното ѝ признание вбесява израeлското правителство. “Те се страхуват от истината. Ако не грешаха, нямаше да се страхуват от истината. Истината ги плаши. А аз успях да представя тази истина пред света. И разбира се те се страхуват от това колко далеч достигнах. Те винаги се страхуват от истината, те са окупатор, а ние сме под окупация”.

Някои хора в Израел смятат, че фокусът върху тийнеджърката и арестът ѝ са контрапродуктивен ход за страната, докато други величаят “сдържаността” на войниците и обвиняват жителите на Наби Салех в провокации.

Ахед не съжалява за деня, в който е ударила израелския войник, за когото тя смята, че по-рано същия ден е прострелял 15-годишния ѝ братовчед с гумен куршум в главата. Момчето все още има голям белег през лицето. (По-рано тази година, точно преди насрочена операция за черепна реконструкция, момчето бе арестувано от израелските военни и сплашено да „признае“, че тежките му наранявания са от падане с колело).

Но славата също така е взела своя дан от момичето, което се превръща в местна героиня още преди да е влязла в прогимназията. “Чувствам се горда, че съм станала символ на палестинската кауза, което ми позволява да отнеса палестинското послание до вниманието на целия свят. Разбира се, това е тежко бреме за мен, това е голяма отговорност. Но съм напълно убедена, че ще се справя”.

Засега тя се надява на малко почивка и време да реши какви ще са следващите ѝ стъпки, и все още се наслаждава на опиянението от свободата. “Най-после виждам небе без решетки. Мога да ходя по улиците без белезници. Мога да видя звездите, луната. Най-после съм със семейството си, което не съм виждала от много време”.

Нейният 22-годишен брат обаче все още е в затвора и чака присъдата си заради участието му в конфронтация с израелски войници. А и конфликтът никога не остава далеч. Израелски военен пост и селище могат да се видят от градината, в която тя говори с журналистите.

“Аз не съм жертва на окупацията”, казва Ахед. “Евреинът, или детето на заселник, което носи пушка от 15-годишна възраст, те са жертвите на окупацията. Аз съм способна да разгранича правилно и погрешно. Но той не е. Неговите виждания са помрачени. Сърцето му е изпълнено с омраза и презрение към палестинците. Той е жертвата, не аз. Аз винаги казвам, че съм борец за свобода. Така че няма да бъда жертвата”.