Половината от лекарите в България са се дипломирали преди поне 30 г., но дори тези, които са излезли от медицински университет вчера, трябва постоянно да актуализират знанията си. Работодателите им обаче не винаги са готови да платят за това. Дори онези, които нямат работодател, лекарите със самостоятелна практика, едва ли биха били щастливи да отделят от печалбата си, за да са в течение с новостите. Същото важи, когато са наети в частно медицинско заведение.
За съжаление, ако са в обществено, нещата не са особено различни в резултат от корпоратизирането на сектора. Здравната каса, а в голяма степен и самото сегашно устройство на здравната система, натискат за финансова ефективност и онези, които не се справят, просто са обречени на фалит. Какви обучения могат да предложат болниците в Ловеч или Враца, които от години не успяват да плащат дори заплати навреме?
В такава среда, средствата за обучения и допълнителна квалификация, често могат да се окажат недостижим лукс, ако не се намесваха фармацевтичните компании, които са щастливи да помогнат. Те поемат цената за професионални пътувания, обучения, конференции или просто „научноизследователски” промоции на нови продукти. Понякога наемат по-опитни специалисти като лектори за тези събития, ангажират ги за събирането на данни за своите проучвания или финансират проекти на техните професионални сдружения.
Това се налага, защото дори и обществата, които декларират, че са готови да дадат всичко за здравето си, може да не искат да инвестират пукната пара за обучението на онези, от които то зависи. По този начин сами се поставяме в нещо, което е известно като „Facebook ситуация”: Ако не плащате за продукта, то може би вие сте продуктът. Социалните мрежи (а и повечето медии) продават добре предразположени човешки умове на рекламодателите си или просто Големи данни, от които компаниите имат нужда, за да моделират продуктите и начините, по които ги продават. Ситуацията с лекарствата и медицинските изделия е дори по-плашеща – Facebook или Google може и да успеят да ни продадат много неща, от които не се нуждаем, но поне няма да ни препоръчат да ги погълнем, освен ако наистина не се налага. Пише го в етичния им кодекс.
Не твърдя, че само по себе си финансирането на лекарските обучения от фармацевтичната индустрия е проблем. Поемането на тези разходи от компаниите не означава, че те непременно създават съзнателна зависимост на лекари или здравни администратори, които взимат решения как да се използват парите на дадена болница, например. Всички замесени в тази система на финансиране може да бъдат високоморални и отговорни специалисти, и аз допускам, че повечето от тях наистина са такива.
За съжаление, именно Големите данни разкриват, че това няма никакво значение. Има множество изследвания показващи, че спонсорството от фармацевтични компании оказва влияние върху решенията, които лекарите взимат. Засега ще обърнем внимание само на едно от най-мащабните, проведено неотдавна сред данните за предписваните медикаменти от 280 хиляди лекари. Не се съмнявайте, че огромното мнозинство от тези лекари смятат, че могат да анализират критично информацията, която компаниите им предоставят, че са над нещата и не позволяват на предлаганата финансова подкрепа да повлияе на професионално им мнение. Анонимизираните данни обаче показват, че дори един безплатен обяд на средна цена от под 20 долара повлиява поведението на лекарите в полза на продукта на компанията, която го е промотирала по този начин.
Средствата, с които фармацевтичните компании в България подпомагат обучението на лекарите, варират от няколко десетки лева до около 15 хиляди лв., а общата сума надхвърля 20 млн. лв. годишно. Знаем това, благодарение на решението на повечето фарма компании да изпреварят (или да осуетят) евентуални регулации, като публикуват подробна информация за плащанията си към лекари, техните съсловни организации, медицински заведения и пр. Това е една чудесна практика, заедно с етичния им кодекс, забраняващ редица проблемни практики като конференции в петзвездни хотели и курорти, или хранене за по над 100 лв. (което е повече от 20 долара). Както сигурно се досещате, тук по-скоро ще се занимаем с недостатъците на тази важна информация.
Първият от тях е, че малцина имат представа, че тя изобщо е публична. Компаниите оповестяват плащанията си към лекарите вече три години, но това бегло вълнува публиката, включително медиите. Всяка година това се случва в края на юни, така че вече е изминал един месец от оповестяването, но нито една (!) медия все още не е съобщила за събитието. Новините от последните години пък не се задълбават в информацията, задоволявайки се с тази, която прессъобщенията и самите компании дават. Всъщност, информацията за общите разходи на компаниите за лекарите може да се получи само от тези прессъобщения заради начина, по който информацията е оповестена.
Причината за затъмнението не е само в медиите – данните просто не струват. Представете си, че сте пациент (едва ли ще е трудно), който се интересува дали лекарят, при който отива, е повлиян от дружелюбността на фарма компаниите. Всяка от тях е публикувала данните за отделените средства някъде на сайта си, обикновено в нечетим pdf документ. Доколкото успях да открия, само един от тези сайтове предлага търсене по име, докато другите се задоволяват с азбучен ред (понякога по първо име, понякога по фамилия). При всички случаи един пациент ще трябва да прегледа поне 26 такива документа, за да добие представа за потенциалните зависимости на лекаря си. В идеалния случай, той би трябвало да анализира и данните за последните години, така че задачата му става тройно по-сложна.
Не е окуражаващо и обстоятелството, че цялото упражнение може да се окаже безполезно, просто понеже около 1/3 от лекарите не се съгласяват тази информация да е публична. Аргументът за отказите е, че става дума за лични данни, но дори и това да е смислено притеснение, то би трябвало да остане на заден план, когато трябва да се декларира конфликт на интереси. Ако политици откажат информация за даренията, които получават, с основание бихме си помислили, че нещо не е наред. Същата ще е реакцията, ако разберете, че тази статия е била финансирана от Дружеството на народните лечители, ако такова изобщо съществува. Подчертавам, че тук не препоръчвам никой да се обръща към знахари, хомеопати или телевизионни лечители, тъй като доказателствената медицина, макар и да не е всемогъща, е най-доброто, с което разполагаме. Точно затова твърдя, че и лекарите трябва да се придържат най-вече към доказателства, когато взимат решения за пациентите си, а не да разчитат на брошури, които са получили заедно с чудесния си безплатен обяд.
По-натам, може да е невъзможно да бъдат открити зависимости, които са били прикрити през финансиране на някоя лекарска организация, а много от тях получават такова. Това важи особено за сдружения на специалисти от скъпи сфери като онкология и кардиология. Освен това най-голямата фармацевтична компания в България не е подписала споменатия етичен кодекс, макар че все пак прави някакво свое оповестяване, а друга голяма компания изобщо не публикува такава информация, доколкото може да се установи от сайта ѝ.
Въпреки тези съображения, може да се окаже, че данните, предоставяни от фармацевтичните компании, все пак отговарят на своята главна задача. Те създават усещане за прозрачност и отвореност към обществото на компаниите, като същевременно дейността и влиянието им остават почти пълна загадка. За да се промени това, очевидно няма да са достатъчни доброволни кодекси, а ще трябва регулаторна намеса, която да гарантира, че конфликтите на интерес са декларирани и наистина достъпни за публиката.
Дори сегашната осакатена информация може да е от полза. Ако в здравното министерство или касата има специалисти, които си разбират от работата, те веднага ще намерят някой скучаещ програмист, който да направи систематизиращ инструмент. После ще трябва само да го пуснат и да наблюдават как ценна информация, ако има такава, бавно изплува от хаоса на данните.
Дали лекари предписват по-скъпи лекарства, плащани от здравната каса и произвеждани от компании, на чиито конференции те са лектори на хонорар? Дали променят поведението си през годините в съответствие с източника на финансиране за обученията им? Дали съсловните им организации лобират за поемането на цената за нови медицински изделия от касата, в чиито изследвания са участвали? Дали болниците се влияят от дарения, когато оформят обществените поръчки?
Когато имаме отговорите на всички тези въпроси, ще можем да кажем, че имаме един прозрачен сектор, който наистина поставя пациентите преди печалбите.
