Когато унгарецът Имре Варю завършва университета Semmelweis през 2011 г. и може да започне да практикува като лекар, началната му заплата би се равнявала на около 300 евро на месец – мизерна сума след шест години обучение. Вместо това той решава да се захване с докторантура, докато повече от половината му колеги от университета емигрират, основно в Германия и Австрия. “Сега те са само на 10 часа път с кола или два часа със самолет, и печелят до осем пъти повече, което им осигурява много по-високо качество на живот”, казва Варю, който сега преподава в Semmelweis.
Докато втората вълна на коронавирусната пандемия залива Централна Европа, мнозина в региона се страхуват, че липсата на медицински персонал – резултат от годините недофинансиране и емиграция – ще увеличи натиска върху и без това изопнатия до край здравен сектор.
Милан Кубек, ръководител на Чешката лекарска камара, през миналата седмица излезе с призив към чешките лекари, работещи в чужбина, да се завърнат в страната, за да помогнат с увеличаващия се брой болни. Същевременно унгарските власти одобриха значително увеличение на заплащането на лекарите. Проблемите с кадрите са дори по-критични от недостига на оборудване. През първите месеци на пандемията унгарското правителство поръча 16 000 белодробни вентилатора. Петер Алмос, вицепрезидент на Унгарската лекарска камара, обаче изтъква, че с едва 2000 лекари в интензивните отделения и същия брой сестри, просто няма достатъчно персонал, който да използва тези машини. “Вентилаторите могат да се купят лесно с пари, но лекарите не могат”, казва той.
Десетилетия наред медиците напускат масово страните от Централна Европа. Това изтичане на кадри бе улеснено след 2004 г., когато десет централно и източноевропейски държави се присъединиха към Европейския съюз. В случая на Унгария, всяка година се дипломират 1200 нови лекари. Но само през 2018 г., последната година, за която е налична статистика, са емигрирали 900. В Словакия, според президента на страната Зузана Чапутова, недостигът се утежнява от факта, че много от лекарите в страната са във възрастов диапазон, който ги прави уязвими към Covid-19.
Чехия има подобни проблеми. Тази седмица Милан Кубек заяви, че при текущите темпове, броят на заразените медицински работници ще нарасне от 5500 до 40 000 за месец. „Това би било бедствие, което наистина ще означава колапс за здравеопазването“, каза той пред чешкия уебсайт IDNES.CZ.
Петер Алмос посочва, че в Унгария най-големият проблем е, че липсват лекари в 40-те и 50-те си години, които имат най-много опит и могат да обучават колегите си. “Те напускат страната и не се връщат”, казва той. Останалите в страната са или наскоро квалифицирали се да практикуват, или възрастни лекари.
Основните оплаквания на напускащите са ниските заплати и лошите условия на работа в родината. “В момента младшите лекари печелят по 3 евро на час след данъци, а специалистите – 6 евро”, казва Алмос и добавя, че в Унгария можеш да печелиш повече, ако работиш като касиер в хипермаркет.
Според данните на Евростат, Полша е страната с най-малък брой практикуващи лекари на глава от населението – 238 на 100 000 жители, следвана от Румъния с 302, Унгария с 338 и Словакия с 352. Същевременно в Австрия са 534, а в Германия – 431.
Анестезиологът Филип, който се е преместил от Полша в Дортмунд заедно с жена си, която също е лекар, заявява пред Financial Times, че са решили да го направят след като са работили в германска болница по време на обучението си. “Колкото повече време прекарвахме в болници в Полша, толкова повече виждахме колко зле функционират, колко са нещастни лекарите там. След това отидохме на тримесечен стаж по програмата Еразъм в германска болница и видяхме огромната разлика, видяхме как са организирани нещата. В Германия лекарите се занимават основно с медицинските процедури, и много по-малко с бюрокрация и бумащина”, казва той.
Румъния е изгубила една трета от обучените в страната лекари според статистиката на ОИСР. Клотилд Арманд, румънски евродепутат от френски произход, казва, че тази емиграция представлява загуба не само на медицински капацитет, но и загуба на инвестиции – средните разходи за обучение на лекар в региона възлизат на около 100 000 евро. Тя призовава за създаване на специален компенсационен фонд, който може да се финансира от държавите, които разчитат много на привличане на медицински професионалисти от чужбина. “В Източна Европа всеки иска свободно придвижване на хора – но ние като отговорни политици трябва да разберем икономическите аспекти зад това”.
Унгария се опитва да облекчи недостига на медицински кадри с увеличение на заплащането. Парламентът на страната прие закон, повишаващ лекарските заплати с до 120%, което е най-голямото увеличение след 1990 г. Новите заплати, които ще се равняват на около половината възнаграждение, което лекар получава в Австрия, бяха одобрени заедно с други реформи, включително забрана за приемане на пари в брой от пациентите.
Алмос заявява, че повишението е в съответствие с изискванията на неговата организация, но предупреждава, че някои от другите условия в закона могат да влошат изтичането на мозъци. В момента много лекари в страната работят на няколко места, за да издържат семействата си, а новият закон изисква да получават разрешение за това от държавен орган, дори ако другата им работа е в несвързана област.
Най-спорната клауза обаче е тази, която предвижда задължително разпределение в която и да е болница в страната за период от две години. “Ако законът гласи, че може да ви бъде наредено разпределение в случай на извънредна медицинска ситуация, това е едно нещо… но изглежда, че просто ще се опитват да коригират хронични недостиг на лекари по този начин, което е неприемливо и лекарите ще си отидат“, предупреждава Алмос.
