Президентът на САЩ Тръмп много си пада по укази. Толкова често подписва такива, че американската публика вече е научила наизуст ритуала – Тръмп седи в Овалния кабинет с флумастерите си, удря подпис на цялата страница и после показва подвързания с кожа документ на камерите. Това е действие с театрална стойност, което се вписва в авторитарните му склонности. Президент, подписващ указ, може да изглежда почти като крал, издаващ декрет.
В сряда Тръмп подписа още една такава заповед. Той се огъна под шумното възмущение на широка група критици, дори представители на собствената му партия, и обяви, че администрацията му ще прекрати политиката на разделяне на деца от родителите им на границата. “Всеки със сърце има много силни чувства по въпроса. В същото време не искаме тук нелегално да идват хора. Това оправя проблема”, заяви той малко след подписването на указа.
Но подобно на много други неща в Тръмполандия, има разлика между това как изглежда нещо и как реално действа. В часовете между обявяването на решението и публикуването на документа мнозина приветстваха промяната като зашеметяващ и рядък случай на отстъпление от страна на един президент, който няма капацитета да си признава, че е сгрешил. Но след като решението бе публикувано стана ясно, че то изобщо не предлага решение за проблема. Администрацията на Тръмп възнамерява да замени практиката на отнемане на децата, докато съди родителите им, с друг вид ужас – затваряне на децата и родителите заедно. И според указа новото семейно затворничество може да бъде безсрочно.
“Тази администрация ще инициира процедури за налагане на… наказателните разпоредби на Закона за имиграцията и гражданството, поне докато Конгреса не реши друго. Политиката на тази администрация също така е да поддържа семейното единство, включително като задържа семействата заедно, когато това е подходящо и в съответствие със закона и наличните ресурси”, се заявява в подписания от Тръмп документ.
Едно нещо, което липсва в указа е признание, че кризата бе дело на самата администрация на Тръмп. Няма съдебно решение или закон от Конгреса, който да изисква подобно преследване, и не беше нужно да се издава указ, за да бъде прекратена тази практика. Но основното е, че указът само потвърждава жестоките политики.
Практиката на разделяне на деца от родителите им е симптом на политиката на “нулева толерантност”, обявена от главния прокурор Джеф Сешънс през пролетта. Според тези нови правила, прокурорите вече трябва да повдигат криминални обвинения срещу всеки, опитал се да влезе в страната без нужните документи. Но тъй като много хора идват в Съединените щати заедно със семействата си, и тъй като има ограничения за това колко дълго деца и родители могат да бъдат задържани заедно, властите отнемат децата и ги третират като “непридружени непълнолетни”. Подписаният от Тръмп документ не засяга изобщо политиката на нулева толерантност – тези съдебни преследвания ще продължат.
Родители и бебета ще продължат да бъдат хвърляни в затвора, но изглежда вече ще са заедно. Освен това според указа всяка обществена институция, включително Бюрото по затворите и Министерство на отбраната – което означава федералните затвори и военните бази – трябва да имат налични съоръжения за затварянето на тези семейства.
Чрез документа също така се обявява, че президентската администрация възнамерява да поиска от съда да преразгледа ключовото споразумение Флорес от 1997 г., което определя минимума за условията и третирането на децата мигранти. Основното постановление в това съдебно решение е изискването децата да бъдат освобождавани от държавно попечителство възможно най-бързо. Отделно от това изисква задържаните да имат достъп до образование, здравеопазване и почивка, както и да не бъдат държани в затворнически условия. Администрацията на Тръмп иска да премахне тези минимални изисквания за защита на децата, за да може да “задържа чуждоземни семейства заедно до края на наказателното производство за неправомерно влизане или друго нарушение на имиграционните процедури”.
Но тъй като Флорес все още е действащ закон, Министерството на вътрешната сигурност е обвързано с него, не може да задържа деца по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо, и трябва да им намира място извън центровете за задържане. “Този указ просто потвърждава сегашната политика за преследване, задържане и бърза депортация на хората от Централна Америка, търсещи убежище”, коментира Кери Талбът, директор на проимигрантската група Immigration Hub.
Опитите за поддържане на семейни центрове за задържане в САЩ от последното десетилетие са довели до редица скандали и съдебни спорове. Един от последните случаи бе от 2014 г., когато такъв център в Артезия, Ню Мексико, управляван от Министерство на вътрешната сигурност, бе затворен. Това стана заради ужасните битови условия и нарушенията в законовите процедури, разкрити от правозащитни организации.
Ако управляващите успеят да прокарат плановете си, те просто ще заменят една жестокост за друга. Този указ не представлява отстъпка или обрат в политиката на администрацията. Напротив – продължава да се следва същата стратегия, която всъщност създаде кризата.
About The Author
