Една от любимите тези на „умните” консерватори за скандинавските страни е, че там има по-малко регулации, отколкото в САЩ. От това те вадят извода, че тези държави дължат успеха си на своите консервативни атрибути (слаби регулации и свободни пазари) а не на левите такива (силни синдикати, голям обществен сектор и значима държавна собственост). Това сpецифично разбиране за нещата се използва в много от материалите на либертарианския тинк танк Niskanen Center, включително в наскоро публикуван доклад на Самюел Хамънд.
Основният проблем с тези аргументи е, че опитите да се сравни регулаторната тежест в САЩ и скандинавските държави трудно могат да не предизвикат смях. Докладът на Хамънд разчита на Индекса на икономическата свобода на Heritage Foundation, който на свой ред се основава на доклада на Световната банка Doing Business. След като прилага някои скромни трансформации в данните на Световната банка, Heritage отчита, че „бизнес свободата” е по-голяма в скандинавските държави, отколкото в САЩ.
Но как точно Heritage измерва бизнес свободата? Накратко, те гледат колко стъпки изисква, колко време отнема и колко струва да създадеш фирма, да получиш разрешение за строеж, да закриеш фирма и да се свържеш с електропреносната мрежа. Това е. Онзи тип регулации, от които компаниите реално се оплакват – за сигурността, околната среда, защита на потребителите, отговорност за продукта и т.н. – са напълно пренебрегнати.
В добавка към своята ирелевантност, този измерител на регулационната тежест изглежда разчита на преувеличенията колко е трудно да се правят такива неща в САЩ. Например за започването на бизнес в САЩ (конкретно град Ню Йорк) се заявява, че отнема шест стъпки, спрямо три във Финландия и Швеция, четири в Норвегия и пет в Дания. Представено в процентно изражение, това представлява голяма разлика (В САЩ е два пъти по-трудно, отколкото във Финландия и Швеция!). Но реално погледнато това не изглежда като нещо значимо и определено не звучи като сериозно доказателство на теорията, че ниската регулаторна тежест и тласка скандинавския успех.
Основният фактор за регулаторна неефективност в този пример е това, че едно ООД в град Ню Йорк трябва да се регистрира в три данъчни служби, вместо в една. Това изглежда глупаво, но също така не е особено трудно. Отделно от това не съм сигурен, че въпросните шест стъпки описват достоверно реалното преживяване за регистрация на фирма в Ню Йорк – най-малкото много хора използват сравнително евтини услуги като Legal Zoom, които улесняват значително процеса.
Същото се отнася и за другите критерии. Получаването на разрешително за строеж изисква повече стъпки в САЩ (макар че става по-бързо, отколкото в Швеция или Норвегия), а прокарването на електричество за нова сграда отнема няколко дни и няколко стъпки повече. Няма как подобни разлики да имат значителен ефект върху начина, по който оперират тези икономики, нито пък има причини да се вярва, че това е представителна оценка за стриктността и на онези регулации, които наистина вълнуват хората.
Истината е, че никой не е открил добър способ за измерване на значимостта на регулаторните разлики. Световната банка използва за мярка неща около създаването на нов бизнес, защото това е информация, до която реално може да получи достъп. След това Heritage Foundation я препакетира по същата причина. Но да вкараш числата от получилия се индекс в класация и да смяташ, че така регистрираш нещо съществено за регулаторното бреме, е повече от глупаво.
Напоследък има и по-обширни опити опити да се измери регулаторната тежест в САЩ, като най-изявеният е създаването на базата данни RegData. Създателите ѝ се опитват да регистрират всички съществуващи регулации, като изброят колко пъти се появяват думи като „трябва” и „необходимо е” в щатските регулаторни текстове. Това отново е доста шашав подход. Но по-важен момент са откритията на икономисти като Алекс Табарок, които показват, че нивото на регулаторната тежест няма видим ефект върху тенденциите в предприемаческата активност.
Така че сравняванията на регулациите между различни държави е толкова плитко, че е безполезно. Малко по-малко плитките оценки на конкретните регулации в САЩ пък не подкрепят теориите, че регулациите потискат икономическата динамика. В крайна сметка нито твърденията, че в Скандинавия регулациите са по-леки, нито подразбиращата се теза, че по-слабата регулация има значение, намират опора в наличните доказателства.
About The Author
