Едва 38% от живеещите в София са силно или донякъде удовлетворени от наличието и състоянието на спортните съоръжения в града като игрища и зали, показват данните на Евростат, последните от които датират от 2015 г. Интересното е, че на церемония в Европейския парламент в края на 2014 г. бе обявено, че градът ще е Европейска столица на спорта през 2018 г.
Званието се връчва от неправителствена организация и няма връзка с ЕС, но у нас се представя като „шанс за кандидатстване по европейски проекти за развитието на масовия спорт в столицата”. В действителност организацията ACES няма никакво влияние върху разпределението на парите по европейски проекти. Целият ѝ бюджет е в размер на 145 хил. евро, 20 от които са получени по европейски проект. НПО-то разполага с еквивалента на 1.75 лобиста – общо 7 частично ангажирани лица, от които двама имат достъп до ЕП.
На специалния сайт на кандидатурата на София за столица на спорта се твърди, че Европейската комисия участва в инициативата, което меко казано е подвеждаща информация. Внушението е, че тя е спортният еквивалент на „Европейска столица на културата“ – събитие, което наистина се организира от ЕС и в което София отстъпи в надпревара с Пловдив.
Накратко, званието „Европейска столица на спорта” не е индикатор за реалното състояние на масовия спорт в даден голям град, а по-скоро значка, с която местните власти могат да се окичат, сякаш са били отличени за някакъв забележим напредък от престижна европейска институция.
А София има отчайваща нужда да поработи върху спортния си имидж, защото удовлетвореността от съоръженията е най-ниската сред всички европейски столици. В други 5 столици – Братислава, Букурещ, Валета, Атина и Винлюс – също по-малко от половината жители са силно и донякъде удовлетворени от спортната инфраструктура. Съвсем различна е ситуацията в Люксембург, Хелзинки, Амстердам, Прага и Дънлин, където доволни остават около и над 3/4 от жителите.
Измерването е удовлетвореността разбира се е силно субективно, но така разликата всъщност изпъква още по-рязко. За хората в Амстердам например е нормално да имат далеч по-високи очаквания спрямо спортната инфраструктура от тези в София, но въпреки това холандската столица се справя далеч по-успешно с удовлетворяването им.
В последните години в София наистина се направиха инвестиции в спортната инфраструктура чрез ремонт на занемарени в миналото многофункционални зали. В голямата си част обаче тези обекти не са достъпни за масов спорт и се ползват само от федерациите. В случаи като този със зала „Арена Армеец”, ползването често е напосилно дори за професионалните отбори и тя служи повече като концертна зала.
От инициативата „Столица на спорта” все пак има и позитивни последици. На практика всички спортни събития, независимо дали става дума за професионални състезания или всякакви масови активности, са вкарани под обща шапка, която популяризира активния начин на живот. Макар огромната част от събитията, които се провеждат в рамките на инициативата, да съществуват отпреди това, сега те са лесно откриваеми през специална интернет страница, която е нещо като спортен портал на София. Остава да се надяваме, че тези неща ще продължат да съществуват и след края на годината.
