Полза от успеха на Димитров би имало в социален план, ако еуфорията увлече повече българчета да играят тенис. И да следват своя кумир не с цел постигане на отличията му (такъв като Григор се ражда веднъж на сто години), а за
да посвещават часове за спорт, тоест за здраве.
Но това не ще се случи. Причината няма да е защото децата не искат. А защото тренировките по тенис са прекалено скъпо удоволствие. Семействата не могат да си ги позволят.
Едно умно общество сега щеше да обсъжда как да направи тениса достъпен; как да стори така, че да има повече кортове; а също и програми, чрез които да се поема част от цената на тренировките… Тоест как държавата и общините да влязат във функциите си. Едно умно общество щеше да забележи, че в бедна страна като България големите успехи в тениса са дело или на синове на тенисисти (Григор Димитров), или на дъщери (сестри Малееви). Щеше да види, че те са имали щастието безплатно да бъдат тренирани в продължение на години – тогава, когато е най-важно (при събуждането на любов, навици и разучаването на ,,а”, ,,б”-то в играта). В крайна сметка щеше да прозре, че разлика от футбола, този спорт изисква организирано упражняване от най-ранна възраст. Няма как да го играеш на поляната.
,,Тренировката излиза 25-30 лв. на час. Зависи от броя на децата, които ще играят. При повече е по-евтино, при по-малко – по-скъпо. Трябва да се знае, че
колкото повече деца участват в една тренировка, толкова по-малко е качеството
на работа с отделното дете. В началото малчуганите може да са на групи, но като пораснат и ако им се отдава тенисът, трябва да се пристъпи към индивидуални занимания. В различните клубове те са 30-40 лв. на час. Седмично малките е необходимо да тренират поне два пъти, тоест при групови занимания сметката е към 50 лв. на седмица. На месец – 200 лв. Но при големите – доста повече. Реално, за да има полза, децата трябва да ходят 4-5 пъти на седмица. В някои клубове самата тренировка е по-евтина, но плащаш отделно по 4-5 лв. за ракета или топка (пак отделно). Като сложиш транспорт, други съпътстващи разходи, някъде 500 лв. излизат на месец тренировките”, сподели 46-годишната Йорданка Стойкова от Варна, чийто 12-годишен син играе тенис.
Ситуацията е такава навсякъде в страната, каквато я описва тя. В столичния клуб ,,Малееви”
дори кърпата струва пари.
1 лв. е наемът на малката, 2 лв. на голямата. Кортът струва между 18 и 55 лв. на час. Колко ли българи могат да си позволят всичко това? Ясно е – малцина. Че тенисът винаги навсякъде е бил скъп спорт, по силите само на ,,отбрани хора”, най-често – аристокрацията, е известно. Но аристокрациите отдавна са формалност. Едно истински загрижено за децата си общество би направило играта по-достъпна. Тенисът, за разлика от футбол, баскетбол и т.н., е елегантен спорт, който изключва грубости. Подходящ е за възпитание.
През 2015 г. Министерството на спорта и Федерацията по тенис стартираха европейски проект за безплатно обучение на 600 деца от София, Пловдив, Хасково, Бургас, Плевен и Варна. Малчуганите бяха на възраст между 6 и 12-години. Програмата се казваше ,,Тенисът – спорт за всички“. Похвална е, но недостатъчна. Това е пътят. Държавата и общините трябва да помислят как да направят така, че
да поемат част от 500-те лева на семействата,
чиито деца тренират тенис – за да стане наистина тенисът спорт за всички. Няма нито да е ново, нито революционно. Прави се по отношение на други спортове – във Варна например се дотира плуването, в Плевен преди години се поощряваше баскетболът.
В понеделник вечерта журналистът Петър Волгин получи ,,Златен скункс” от предаването ,,Господари на ефира” заради нелепото изказване спрямо Григор Димитров. Но нелеп не е той. Нелепи са медиите, които се занимават с подобни глупости, а не с важното.
