Традицията и този път ще бъде спазена. Триумфът на Григор Димитров няма да произведе нещо градивно, освен радост. Можеше да произведе, ако обществото, което се радваше, бе умно. Но общество, което се занимава какво бил написал Петър Волгин във ,,Фейсбук”, няма как да е умно.
Полза от успеха на Димитров би имало в социален план, ако еуфорията увлече повече българчета да играят тенис. И да следват своя кумир не с цел постигане на отличията му (такъв като Григор се ражда веднъж на сто години), а за
да посвещават часове за спорт, тоест за здраве.
Но това не ще се случи. Причината няма да е защото децата не искат. А защото тренировките по тенис са прекалено скъпо удоволствие. Семействата не могат да си ги позволят.
Едно умно общество сега щеше да обсъжда как да направи тениса достъпен; как да стори така, че да има повече кортове; а също и програми, чрез които да се поема част от цената на тренировките… Тоест как държавата и общините да влязат във функциите си. Едно умно общество щеше да забележи, че в бедна страна като България големите успехи в тениса са дело или на синове на тенисисти (Григор Димитров), или на дъщери (сестри Малееви). Щеше да види, че те са имали щастието безплатно да бъдат тренирани в продължение на години – тогава, когато е най-важно (при събуждането на любов, навици и разучаването на ,,а”, ,,б”-то в играта). В крайна сметка щеше да прозре, че разлика от футбола, този спорт изисква организирано упражняване от най-ранна възраст. Няма как да го играеш на поляната.
,,Тренировката излиза 25-30 лв. на час. Зависи от броя на децата, които ще играят. При повече е по-евтино, при по-малко – по-скъпо. Трябва да се знае, че
колкото повече деца участват в една тренировка, толкова по-малко е качеството
на работа с отделното дете. В началото малчуганите може да са на групи, но като пораснат и ако им се отдава тенисът, трябва да се пристъпи към индивидуални занимания. В различните клубове те са 30-40 лв. на час. Седмично малките е необходимо да тренират поне два пъти, тоест при групови занимания сметката е към 50 лв. на седмица. На месец – 200 лв. Но при големите – доста повече. Реално, за да има полза, децата трябва да ходят 4-5 пъти на седмица. В някои клубове самата тренировка е по-евтина, но плащаш отделно по 4-5 лв. за ракета или топка (пак отделно). Като сложиш транспорт, други съпътстващи разходи, някъде 500 лв. излизат на месец тренировките”, сподели 46-годишната Йорданка Стойкова от Варна, чийто 12-годишен син играе тенис.
Ситуацията е такава навсякъде в страната, каквато я описва тя. В столичния клуб ,,Малееви”
дори кърпата струва пари.
1 лв. е наемът на малката, 2 лв. на голямата. Кортът струва между 18 и 55 лв. на час. Колко ли българи могат да си позволят всичко това? Ясно е – малцина. Че тенисът винаги навсякъде е бил скъп спорт, по силите само на ,,отбрани хора”, най-често – аристокрацията, е известно. Но аристокрациите отдавна са формалност. Едно истински загрижено за децата си общество би направило играта по-достъпна. Тенисът, за разлика от футбол, баскетбол и т.н., е елегантен спорт, който изключва грубости. Подходящ е за възпитание.
През 2015 г. Министерството на спорта и Федерацията по тенис стартираха европейски проект за безплатно обучение на 600 деца от София, Пловдив, Хасково, Бургас, Плевен и Варна. Малчуганите бяха на възраст между 6 и 12-години. Програмата се казваше ,,Тенисът – спорт за всички“. Похвална е, но недостатъчна. Това е пътят. Държавата и общините трябва да помислят как да направят така, че
да поемат част от 500-те лева на семействата,
чиито деца тренират тенис – за да стане наистина тенисът спорт за всички. Няма нито да е ново, нито революционно. Прави се по отношение на други спортове – във Варна например се дотира плуването, в Плевен преди години се поощряваше баскетболът.
В понеделник вечерта журналистът Петър Волгин получи ,,Златен скункс” от предаването ,,Господари на ефира” заради нелепото изказване спрямо Григор Димитров. Но нелеп не е той. Нелепи са медиите, които се занимават с подобни глупости, а не с важното.
