За парадоксите на мултикултурния спорт в Белгия разказва „Уолстрийт джърнъл”
Името на Наджим Лашрауи прогърмя из цял свят, когато се разбра, че той е един от онези трима атентатори, заснети от камерите за наблюдение, които са тикали багажните колички с експлозива, взривил летището в Брюксел на 22 март т.г.
Днес фамилията Лашрауи пак се споменава на международно ниво. Само че този път става дума за брата на Наджим – Мурад Лашрауи, който е включен в отбора на Белгия по таекуондо на Олимпиадата в Рио. Той веднага бе забелязан от медиите.
Американският в. „Уолстрийт джърнъл” посвети по този повод цяла статия на мултикултурния белгийски спорт и на парадоксите в пъстрото белгийско общество. „Белгийският отбор, в който мнозинството са мюсюлмани, представлява надеждите и страховете на Европа ведно във времена на тероризъм, миграция и политически вълнения,” коментира вестникът, като допълва, че този отбор не е лишен от добри шансове да спечели медали.
„Ние мислим само за спорт,” отсече пред изданието един от треньорите на белгийския тим Леонардо Гамблуш (чието име също издава далечни от Белгия корени).
Освен Мурад Лашрауи в белгийския национален отбор по таекуондо има и имигрант от Мароко, още един мелгиец с зарокански произход и бажанка от Иран. Това е и точно отражение на съществена част от обществото в съвременна Белгия, раздирано в момента от дискусии за интеграцията на мюсюлманското малцинство и от страхове от тероризма.
„Мнозина бързат да заклеймяват: вижте го, той е терорист! Но ние сме спортисти. Ислямът няма нищо общо с това, с което се занимаваме,” казва пред „Уолстрийт джърнъл” Си Мохамед Кетби. Той е израснал в бръкселския квартал Шаербек – там, където Наджим Лашрауи е разполагал с две явочни квартири. Кетби е спаринг-партньор на Мурад, брата на Наджим. Те всички са с марокански корени.
Най-голямата звезда по таекоунодо в Белгия – световният шампион Джауад Ашаб – е роден в Мароко. В тази страна корейското бойно изкуство таекуондо е много популярен спорт. „В Белгия пък никак не е популярен. Опитвам се, доколкото мога, да промения имиджът на таекуондо в Белгия,” обяснява Ашаб.
Междувременно фламандският белгийски вестник Het Laatste Nieuws призова белгийците да стискат палци за националния отбор по този вид спорт в името на националното единство.
Месец и нещо след атентатите в Брюксел Мурад Лашрауи стана европейски шампион по таекуондо. „Така обърнахме страницата. Той няма как да си избере друг брат,” казва треньорът на Мурад пред „Уолстрийт джърнъл”.
Пред същото издание Рахелес Асемани – състезателка, която по-рано е играла в отбора на своя роден Иран, разказва, че е поискала и е получила убежище в Белгия през 2012 г. Според нея иранските власти гледали на нея накриво, а в Белгия тя е намерила по-добри условия за съревнования.
Всичко би било прекрасно, ако някой намери логично обяснение защо едни мюсюлмански младежи с европейски паспорти намират реализация в спорта, а други предпочитат да взривяват, мачкат и колят други европейци. Както се оказва, дори и родни братя правят различен избор. Може би проблемът не е в религията или етноса, а в неспособността на Европа да предложи и друга смислена и достойна реализация на имигрантите освен спортя?
