В сянката на изгорелия блок Гренфел Тауър в Лондон времето не е притъпило болката, а в памет на мъртвите има поставени нови цветя.
Преди една година високата жилищна сграда бе опустошена от пожар, който уби 72 души. Това бе най-голямата загуба на човешки живот заради пожар в страната след края на Втората световна война. Това бе ужас, който остави квартала и цялата страна в шок.
В четвъртък оцелели, скърбящи семейства и хора от цяла Великобритания отбелязват годишнината от тази локална трагедия, която е и национален срам – и до сега не са стихнали споровете чия вина е. Дали Гренфел бе трагичен инцидент, продукт на правителственото орязване на разходи и разхлабване на стандартите за безопасност, или на пренебрежението на властите към хората живеещи в общински жилища?
“Не гледам на това като на трагедия, а като на зверство”, заяви по време на публично изслушване миналия месец Хисам Чукаир, който е загубил шест души от семейството си в пожара.
Британия отбелязва мрачната годишнина с минута мълчание, а оцелелите се събраха пред изгорялата черупка на сградата. Организирани се бдения и маршове в цялата страна, а някои монументи бяха осветени в зелено – цветът, приет като символ на паметта за смъртоносния пожар.
“Искаме Гренфел да остане в съзнанието на нацията”, коментира Ивет Уилямс от местната група “Справедливост за Гренфел”. “Годишнината е посветена на подкрепата и обичта – борбата може да започне отново утре” добавя тя.
Година по-късно западният лондонски квартал, където се намира Гренфел, е огласян от шум на строителство. Разрушената висока сграда, която месеци наред се извисяваше като черен надгробен камък, е покрита с бяло платнище. На върха е изрисувано зелено сърце с надпис “Гренфел ще е винаги в сърцата ни”.
Върху табла и стени наоколо са изписани посвещения, скръбни послания и обещания: “Да почиват в мир падналите”, “Обичам чичо си Рей”, “Почивай в мир Йас”, “Няма да се провалим”. Цветя, свещи и износени плюшени мечета са оставени в памет на загиналите, а местни доброволци поддържат тези своеобразни олтари. Върху венец от бели цветя има и бележка от премиера Тереза Мей, гласяща “Те няма да бъдат забравени”.
Grenfell Tower in London was lit up green to mark one year since a fire there killed 72 people. The tragedy opened up debate about public housing conditions and social inequality. pic.twitter.com/rGCDJl7gaW
— AJ+ (@ajplus) June 13, 2018
Пожарът избухва малко преди 1 ч. през нощта на 14 юни 2017 г. в кухнята на апартамент на четвъртия етаж. Собственикът събужда съседите си и вика пожарната, която пристига скоро.
Многоетажните жилищно сгради би трябвало да се проектирани така, че да предотвратяват разпространението на пожари от един апартамент към останалите. Но в рамките на минути пламъците се плъзват по облицовката на 25 етажната сграда като по фитил.
Много от обитателите бягат, но някои хора на горните етажи следват официалните инструкции на пожарникарите и остават на място. Пожарникарите сменят инструкциите към живущите в 2:47 ч., но по това време единственото стълбище на сградата вече е изпълнено с дим.
Няколко души загиват, докато се опитват да се измъкнат. Други намират смъртта си в домовете си или в апартаментите на техни съседи, където са се приютили, докато чакат да бъдат спасени. Пред сградата са открити телата на трима души, които са скочили или са паднали от високите етажи.
Рания Ибрахим, която загива заедно с двете си малки дъщери на 23 етаж, излъчва последните си часове на ужас и молитви във Facebook. Мохамед Амиед Неда, който е избягал от талибаните в Афганистан, за да изгради нов живот във Великобритания, оставя гласово съобщение на семейството си: “Сбогом, ние напускаме този свят, сбогом. Надявам се, че не съм ви разочаровал. Сбогом на всички”.
Когато слънцето изгрява, от сградата, която може да се види от километри, е останало само овъглена, димяща черупка. Стотици хора са останали без дом, а десетки са мъртви – макар че унищожението от горещината е толкова значимо, че ще минат месеци, преди полицията да може да каже със сигурност колко се жертвите. Седемдесет души загиват през онази нощ, а по-късно през деня бебето на една от живущите в сградата се ражда мъртво. Мария дел Пилар Бъртън, 74 годишна жена, живееща на 19 етаж, е хоспитализирана след пожара и умира през януари.
Местните власти, полицията и много доброволци се стичат да помагат, изграждат временни подслони и носят дрехи, храна, пари и друга помощ за стотиците обитатели на Гренфел, оказали се бездомни.
Скръбта скоро е заменена от гняв – към местните власти в Кенсингтън и Челси, които са собственик на Гренфел Тауър; към организацията на наемателите, която се е грижела за сградата, към консервативното правителство, което изглежда дистанцирано и незаинтересовано.
Много от живущите разказват, че са се оплаквали от мерките за безопасност и лошата поддръжка, но са били игнорирани, защото повечето обитатели на сградата са били имигранти и хора от работническата класа. Общинска жилищна сграда насред най-богатите лондонски квартали, на един хвърлей камък от скъпите бутици и елегантни къщи на Нотинг Хил – за мнозина Гренфел Тауър бе символ на една разделена и провалена Великобритания.
Гневът все още е видим по стените около Гренфел. Наред с посланията към починалите има и надписи “TMO = терористи” – препратка към асоциацията на наемателите в Кенсингтън и Челси – както и ругатни по адрес на министър-председателя.
Тази седмица Тереза Мей призна, че правителството е реагирало бавно. Тя се зарече, че оцелелите ще получат “домовете и подкрепата, от която се нуждаят, както и истината и справедливостта, която заслужават”.
След пожара правителството незабавно обеща да осигури нови жилища на пострадалите в рамките на три седмици. Някои от живущите в Гренфел обаче прекараха месеци в хотели, а много все още се намират във временни жилища. В сряда Мей заяви, че 183 от 203 семейства са приели предложените им нови домове, макар че повечето все още не са се нанесли в тях.
През миналия месец най-после бе дадено началото на публично разследване. То ще отнеме 18 месеца и ще се занимава с причините за пожара, реакцията на властите, както и действащите в страната регулации за многоетажни сгради. Някои от оцелелите обаче са критично настроени, тъй като няма да бъдат разследвани по-широки проблеми, свързани със социалните жилища и социалната политика.
Още първите изслушвания на свидетели бяха изобличаващи. Доклад на специалиста по пожарна безопасност Барбара Лейн изрежда многобройни проблеми и недостатъци, включително запалимата облицовка от алуминий и полиетилен, използвана за фасадата на сградата при скорошна реновация.
Стефани Барвайс, адвокат на някои от оцелелите, заявява, че тази облицовка е спомогнала пламъците да се разпространят “по-бързо, отколкото клечка кибрит пусната в кофа с бензин”. Пропуските в безопасността на Гренфел имат последствия в национален мащаб. Над 300 многоетажни сгради във Великобритания имат подобна леснозапалима облицовка. Правителството заявява, че ще изразходва 400 млн. паунда, за да свали опасните облицовки от високите сгради, които са общинска или държавна собственост.
Повдигат се и въпроси дали нареждането на пожарникарите хората да останат по домовете си е коствало човешки животи. Полицията обмисля повдигане на обвинения в убийство заради пожара, но все още никой не е официално подведен под отговорност.
Тони Трейвърс, преподавател по държавно управление в London School of Economics, заявява, че катастрофата вероятно е по-скоро резултат от “системен провал”, отколкото от единичен случай. “Вероятно няма един човек или институция, които да носят отговорността, а случилото се е резултат от поредица от събития, които са довели до този катастрофален провал”, заявява той.
Дори ако разследването идентифицира причините и кой трябва да бъде държан отговорен, това едва ли ще сложи край на душевната криза, която това бедствие предизвика във Великобритания. Жертвите на трагедията идваха от 23 различни държави – таксиджии и архитекти, поет, нашумяващ млад артист, пенсионери и деца със светло бъдеще.
“В крайна сметка пожарът в Гренфел Тауър е пример за това как неравенстствата в политическата, законова и икономическа сила могат да убиват хора”, казва Дани Фридман, един от адвокатите на оцелелите.
About The Author
