Той донесе несметни богатства на Великобритания и на много други европейски държави. Той изигра основна роля в поробването на 10 милиона африканци. Той създаде световните пазари на памук, тютюн и захар. Но сега колониализмът е обвинен за нещо още по-значимо. Твърди се, че той е променил самата Земя.
Това е гледната точка на двама учени от Великобритания, които вярват, че влиянието на колониализма е толкова дълбоко, че може да бъде открито в земната атмосфера и скалите – една идея, развита в книгата „The Human Planet: How We Created the Anthropocene“, чиито автори Симон Люис и Марк Маслин я публикуваха в началото на юни 2018-та.
Двамата изследователи работят в Лондонския университетски колеж (UCL) и описват колонизацията на Америка и други земи като „глобален еволюционен експеримент, ръководен от човешка дейност“, който е започнал през 16-ти век и който „ще продължи да играе важна роля още неопределено дълго време“.
Повечето учени приемат, че днес човечеството влияе на планетата по начин, сходен с този на геоложки процеси като движението на тектоничните плочи. Извличаме минерали от земната кора; окисляваме океаните; създаваме нови скални слоеве, облицовани с пластмаса; унищожаваме множество видове. Последствията от всички тези действия ще могат да се открият в скалите и след милиони години. Новата епоха, в която живеем е наречена „Антропоцен“.
Учените обаче все още не са единодушни за датата на започване на антропоцена. Някои твърдят, че новата епоха започва с експлозията на първите атомни бомби – събития, които водят след себе си технологична революция, но и оставят радиоактивни следи в земните скали. Други твърдят, че началото е по-скорошно, посочвайки пластмасите, които днес са покрили планетата и които, смесени с почвата, формират свои отделни геоложки слоеве. Така или иначе, началото на антропоцена се разглежда като сравнително скорошно.
Но Люис и Маслин не са съгласни. Те поставят началото много по-рано – колонизацията на Новия свят от европейски изследователи, войници и заселници през 16 век.
„Пристигането на европейците, особено на британците и испанците, оказва дълбоко влияние върху централната и южната част на Америка“, заявява Маслин пред Observer. „Те носят микробите на едрата шарка, морбили, грип, тиф и много други болести, които довеждат до смъртта на повече от 50 милиона американци – които преди това не са били излагани на тези патогени – и всичко става само за няколко десетилетия. Обществото в Америка се срива, а селското стопанство, необходимо за препитанието на населението, се заличава“, продължава Маслин.
Горите са се завърнали в земите, изоставени от хората. „Можем да открием това в ледените ядра на Антарктика“, добавя Маслин „Това представя историята на нашата атмосфера в продължение на хиляди години. От там научаваме, че въглеродният диоксид достига определен минимум около 1610 г., тъй като горите много по-добре абсорбират въглеродния диоксид от земеделските култури. А горите са покрили много по-голяма част от американския пейзаж по това време, защото хората, които са използвали земята за селско стопанство, са изчезнали“, казва Маслин. Този ефект продължава десетилетия, до възстановяването на човешката популацията в Америка.
Това е датата – 1610 г. – когато реалното започва антропоцена, твърдят Луис и Маслин. И не само движението на патогените от колониалистите предизвика това събитие. Роля имат растенията и животните.
Само десетилетия след откриването на Америка, европейците ядат картофите и доматите ѝ, а Китай и Индия консумират нейните чушки. Този внос също има дълбоко въздействие. „Например, в Китай пристигането на царевицата позволява засяването на по-сухи земи, което довежда до нови вълни на обезлесяване и голямо увеличение на населението“, казват авторите.
Колонизирането на Америка създава търговски триъгълник: произведените стоки от Европа биват продавани на Африка за роби, които са транспортирани в Америка за отглеждане на памук и тютюн за Европа. За първи път светът е обвързан в една глобална икономическа система. Това е стартът на глобализацията и нейното въздействие върху планетата е било огромно още от онзи момент. Един от резултатите е хомогенизирането на живота на Земята. Плъховете и други вредители, пренасяни на кораби, са превзели хабитатите на изолираните видове, докато все повече и повече земи са се използвали за селското стопанство.
„Добър пример за това са земните червеи“, каза Маслин. „В САЩ повечето от земните червеи, които ще откриете, всъщност са европейски. Те по-успешно се борят за хранителни вещества. Затова и превземат почвата в Северна Америка, още откакто европейците са ги пренесли през Атлантическия океан през 16 век. Това не е нещо, което може да се поправи. Те са там завинаги“, продължава ученият.
„Антропоценът започва с широко разпространение на колониализма и робството. Това е история за това как хората се отнасят към околната среда и как хората се отнасят едни с други“, обобщават двамата автори.
Как точно антропоценът ще продължи да влияе на нашата планета не е много ясно, признават изследователите. „Ние се превърнахме в нова природна сила, която диктува кой ще живее и кой ще изчезне. Въпреки това, по един критично важен параграф ние не приличаме на нито една от останалите природни сили – нашата сила, за разлика от тази на тектоничните плочи или вулканичните изригвания, е рефлексивна – тя може да бъде използвана, модифицирана или дори оттеглена.“
About The Author
