Човечеството се оказва едновременно незначително и напълно доминиращо в голямата схема на живота на Земята, показва ново проучване за състоянието на планетата, цитирано от Guardian. Живеещите на земята 7.6 млрд. души представляват едва 0.01% от всички живи същества. Въпреки това от зората на цивилизацията човечеството е е предизвикало изчезването на 83% от дивите бозайници и половината растения, докато използваният от хората добитък е в изобилие.
Новото изследване, което представлява първата изчерпателна оценка за тежестта на всеки клас живи същества, опровергава някои отдавна приети допускания. Бактериите наистина са една от най-многобройните форми на живот – 13% от всички – но растенията засенчват всичко останало, тъй като представляват 82% от цялата жива материя. Всички останали същества, от насекомите до гъбите и от рибите до бозайниците, съставляват едва 5% от биомасата на планетата.
Друга изненада е, че изобилният живот в дълбините на океана съставлява едва 1% от цялата биомаса. Огромното мнозинство от живите организми се намира на сушата, като значим дял – една осма – представляват бактерии, заровени дълбоко под повърхността.
„Бях шокиран като открих, че досега не е имало цялостна, холистична оценка на различните компоненти на биомасата”, коментира проф. Рон Майло от научния институт Вайцман в Израел, който ръководи проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. „Надявам се, че това ще осигури на хората перспектива за това колко е доминираща ролята на човечеството на Земята”, казва той и добавя, че откритията са го накарали да намали консумацията на месо заради огромния ефект от отглеждането на добитък върху околната среда.
Трансформацията на планетата в резултат от човешката дейност е толкова значителна, че според някои учени се намираме в нова геоложка ера – Антропоцен. Според някои за маркер на тази промяна могат да се използват костите от домашни пилета, които вече се намират навсякъде по земното кълбо.
Новото изследване разкрива, че в днешно време домашните птици представляват 70% от всички пернати на планетата. Картината е още по-притеснителна при бозайниците – 60% от всички бозайници на света са добитък, основно крави и прасета, 36% са хората, и едва 4% са диви животни. „Това е наистина потресаващо. В научнопопулярните филми виждаме ята птици, от всякакви видове и в голямо количество, но анализът показва, че домашните птици са значително повече”, заявява Майло. Унищожаването на местообитанията на дивите животни за земеделие, добив на дървесина или строителство води до това, което много учени считат за шестото масово измиране на видовете. През последния половин век Земята е изгубила около половината от дивите животни.
Пълният мащаб на проблема се вижда при сравнението между новото изследване и предишните оценки за състоянието на природата преди масовото земеделие и индустриалната революция. Едва една шеста от дивите бозайници – от мишките до слоновете – са оцелели от този процес, което изненадва дори учените. Трите столетия на лов на китове в океаните са пощадили само една пета от морските бозайници.
„Непропорционалната роля на човечеството на планетата е зашеметяваща. Когато подреждам пъзели с малките си дъщери, обикновено има слон, жираф и носорог. Едно по-реалистично представяне на света би представлявало крава, до нея друга крава, а след това и пиле”, казва Майло.
Въпреки доминацията на човечеството на Земята, по отношение на биомасата делът на хомо сапиенс е дребен. Само вирусите имат комбинирана маса, която е три пъти по-голяма от тази на хората, същото се отнася и за червеите. Рибите имат 12 пъти по-голямо тегло от цялото човечество, а плесените – 200 пъти.
Но нашето въздействие върху природата остава огромно, особено що се отнася до консумацията на храна. „Изборът какво да ядем им огромен ефект върху хабитатите на животните, растенията и другите организми”, казва Майло. „Надявам се, че хората биха могли да приемат нашето изследване като част от светогледа си относно консумацията. Не съм станал вегетарианец, но вече вземам предвид ефекта върху околната среда при вземането на решения”, добавя той.
Изследователите са изчислили обема на биомасата използвайки данни от стотици други изследвания, включително такива, за които са използвани високотехнологични методи като сателитно сканиране и генно декодиране, чрез което се разкрива огромно количество микроорганизми. Учените първоначално са съставяли оценки на биомасата на отделните класове живи същества, след което са изготвяли изчисления за глобалната им тежест на базата на потенциалните местообитания. Като основен измерител е използван въглеродът, като според изследователите живите същества на планетата съдържат общо 550 млрд. тона от този елемент. Авторите на изследването признават, че остават някои значителни неясноти в конкретните изчисления, особено за бактериите под земната повърхност, но са убедени, че работата им осигурява полезен общ преглед.
„Доколкото ми е известно, това изследване е първият цялостен анализ на разпределението на биомасата сред всички организми на земята, включително вирусите”, заявява Пол Фалковски от Университета Рутгерс в САЩ. Има два основни извода от този доклад. Първо, хората са изключително ефективни в експлоатирането на природните ресурси. Хората са селектирали, а в някои случаи изтребвали дивите бозайници на всички континенти за храна или удоволствие. Второто важно откритие е, че земната растителност е напълно доминираща в глобален мащаб – и по-голямата част от биомасата е под формата на дървесина”, добавя той.
