„Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата!“.
Не, това не е Фейсбук статус на Валери Симеонов. Нито на Ангел Джамбазки, не е и на някой Динко. Зарзаватчийската мъдрост е плод на интелектуално усилие на г-жа Светлана Дончева, съпруга на вицепремиера Томислав Дончев. Най-имиджовият, най-намазаният с европейско лустро член на правителството!
Ако в случая не се касаеше за семейната половинка на толкова информиран човек като г-н Дончев, през пръстите на който сигурно са минали повече проекти за интеграция на ромите, отколкото златни пръстени през ръцете на Цар Киро, едва ли щяхме да му обърнем внимание. Призивът на Госпожа Министершата не се различава от обичайните вопли на хора от високата средна класа, които не са лишени от нищо, но пък все циганите са им виновни за нещо. За какво? Не е ясно. Сигурно за това, че са бедни.
В случая дори не става дума за расизъм.
А за потресаваща некомпетентност.
Защото в България социалните помощи са най-ниски в целия Европейски съюз и на никого не гарантират дори оцеляване. В България няма нито помощи, нито „моркови“, предназначени специално за цигани (който твърди обратното е, или лъжец, или политически спекулант, или е меко казано неинформиран). Има обаче проекти за ромска интеграция. Но те като цяло нито се разпределят, нито се усвояват от цигани. А от едни хора с бели якички. Кой друг, ако не Светлана Дончева трябва да знае това? Ако не знае, да пита съпруга си. И точно на нея
най-малко ѝ отива да се прави
на ни морков яла, ни морков мирисала.
Впрочем, ако се вярва на един портрет на семейството, публикуван във в. „24 часа“, политоложката и главният секретар на клуб „Отворено общество“-Габрово са се запознали по време на семинар за усвояване на европроекти. Нищо чудно темата да е била тъкмо за интеграционните проекти за ромската общност…
Като стана дума за „Отворено общество“ – една организация, особено чувствителна по политиките за малцинствата, ще припомним още, че съпругът на Светлана Дончева е бил председател не само на клуб в Габрово, но и програмен директор на целия едноименен Институт. В централата на „Отворено общество“ Томислав Дончев се занимава „ексклузивно с конкурсите по европейските предприсъединителни програми в областта на социалната сфера и регионалното развитие“, четем във визитката на политика. А както е добре известно, за тази организация „социална сфера“ често означава тъкмо „ромска интеграция“ и „малцинствени общности“. Дончев многократно е работил по тематиката, както като деятел на „Отворено общество“, така и като член на правителството в тясно сътрудничество с Института.
И ако нещо с „политиката на интеграция“ („моркова“) не се е получило,
най-малко циганите заслужават тоягата…
Когато имаше траншове за „интеграция“, у нас се бяха навъдили доста „либерали“ и „правозащитници“. Щом кинтите секнаха, същите смениха идентичността си на „консерватори“ и превъзпитатели на малцинствата. И това е най-големият виц напоследък!
По-смешен дори от един стар цигански виц:
Две скучаещи министерши се разхождали и случайно попаднали на семинар за усвояване на проекти. Включили се. Ставало дума за някакъв мнооого голям проект и едната решила да се направи на интересна: „Малей, тоя е като на мъжа ми!“. А другата ѝ отвърнала – „Толкова мръсен, ли?“.
