Протестите, избухнали в Беларус след президентските избори на 9 август, срещат сурови действия от страна на силите на реда. Съобщава се за около 3000 арестувани, близо 200 ранени, потърсили медицинска помощ, и за един загинал в сблъсъците. Сред арестуваните и малтретираните има и доста журналисти, отразяващи събитията.
Демонстрациите кипнаха заради масовото недоволство от обявените официални резултати на вота. Според тях кандидатиралият се за шести път президент Александър Лукашенко отново побеждава с над 80% от гласовете, докато основната му съперничка от опозицията – Светлана Тихановскя, получава около 10%. Привържениците на Тихановская обаче са убедени, че съотношението е точно обратното и вотът е фалшифициран.
През изминалите три нощи и три дни след гласуването столицата Минск и много други беларуски градове станаха арена на бурни протести, като хвърлените срещу демонстрантите полицаи и спецчасти използват сълзотворен газ и водни струи, гумени куршуми, светлошумови гранати, палки и т.н. Има много свидетелства за брутално физическо насилие.
При този безпощаден отпор в нощта срещу 12 август в центъра на Минск вече нямаше протестни прояви, но затова пък те се пренесоха в „спалните зони” на града. Там също бяха изпратени сили на реда, които атакуваха събиращите се групи демонстранти и ги преследваха дори из входовете на блоковете, където те опитваха да се скрият.
Междувременно на 11 август бе обявена и обща стачка, която обаче е трудно да се осъществи, защото законодателството предвижда не само уволнения, но и затвор за участниците в такава форма на протест. Въпреки това има сведения за големи предприятия в различни части на Беларус, които частично или напълно са спрели работа. Но и към тях са изпратени полицейски и спецчасти.
Заради „непропорционална употреба на сила” и нарушения на демократичните права официален Минск получи предупреждение от върховния представител на ЕС Жозеп Борел, че Брюксел може да наложи нови санкции. Положението в Беларус ще е тема на видеосрещата на Европейския съвет на 14 август.
Изказа се и държавният секретар на САЩ Майк Помпео, който на 12 август пристигна на посещение в Чехия и даде интервю за местна телевизия: „Изборите в Беларус не бяха свободни и справедливи, а срещу демонстрантите се предприемат жестоки действия. Ние искаме свобода за цяла Европа. Ние искаме свобода и за такива места като Беларус,” каза той.
Интересното е, че Помпео през февруари т.г. направи многозначителна обиколка из редица бивши съветски републики, като посети включително и Минск. Там демонстрира приятелски отношения с президента Лукашенко, който в онзи момент беше влязъл в хладен период във връзките си с Москва, и обеща изгодно да му продава американски петрол.
Много наблюдатели отбелязват при сегашните беларуски вълнения, че въпреки репресиите на властта, все така силна остава решимостта на беларуските граждани да продължат с исканията си за оттегляне от властта на Лукашенко, за провеждане на нови, демократични и прозрачни избори. В най-широки слоеве на обществото е натрупана дълбока потребност от промяна, отчитат медийни кореспонденции и експертни коментари.
В същото време гражданският порив не разполага с реални лидери, които да насочат протестната енергия към конкретни постъпателни ходове за издействане на желаната промяна.
Трябва да се има предвид, че самата Светлана Тихановская е само символ на опозицията, а не неин лидер. Тя изобщо не е политик. Била е преводачка и учителка. Издигането ѝ за кандидат-президент бе принудително решение. До него се стигна, след като властта отказа да регистрира президентските кандидатури на трима изявени политически дейци, всичките опоненти на Лукашенко. Става дума за хай-тек бизнесмена и бивш беларуски посланик в САЩ Валерий Цепкало, за банкера и меценат Виктор Бабарико и за блогера Сергей Тихановски, съпруг на Светлана.
Освен че опитите и на тримата да се състезават в президентската надпревара бяха осуетени, двама от тях – Тихановски и Бабарико – бяха и арестувани по обвинения в нарушения и злоупотреби, а Цепкало емигрира в Русия, за да не го сполети същата съдба.
Именно в резултат на тези обстоятелства бе издигната кандидатурата на Светлана Тихановская, като зад нея застанаха и щабовете на Бабарико и Цепкало. Щабът на първия бе представен в кампанията от Мария Колесникова, а на втория – от съпругата му Вероника Цепкало. На всички предизборни прояви трите – Светлана, Мария и Вероника – се появяваха заедно, често пояснявайки, че са там вместо мъжете си. Затова станаха известни като „Женското трио”. И именно и трите заедно съумяваха да събират пълни с хиляди хора площади и да будят стремежа към промяна.
Още по време на кампанията бе обявено, че целта на поведената битка е Светлана да бъде избрана за президент, след което тя максимално бързо да организира нови, демократични избори, на които вече да се явят подготвени политици.
В деня на вота беше отчетена повишена изборна активност и редица наблюдатели свидетелстват, че много хора са отивали да гласуват, облечени в бели тениски, с бели ленти или с бели гривни на ръцете – отличителните знаци на привържениците на Тихановская. Няма съмнение, че всички те са приели като груба измама обявените официални резултати. Логичен бе и силният протестен откат.
На 10 август Тихановская внесе официален протест в беларуската ЦИК, с който отказа да приеме резултатите от вота. След което се задържа още часове наред в сградата на ЦИК, с което предизвика силно безпокойство сред съратниците си.
Тя повече не се появи сред тях, а по-късно стана известно, че е изведена с кола извън Беларус, отивайки в Литва. Там се намират майка ѝ и децата ѝ – тя ги изпраща в съседната страна още по време на кампанията, след като получава недвусмислени заплахи за сигурността на близките си. Мъжът ѝ Сергей остава в затвора в Беларус.
Смята се, че докато е била в ЦИК, където с нея са разговаряли двама представители на беларуските силови структури, Тихановская е била притисната със закани относно съдбата на съпруга ѝ.
На 11 август бяха разпространени един след друг два видеозаписа с изявления на Тихановская, очевидно правени преди напускането ѝ на Беларус и най-вероятно под натиск. В единия запис, видимо разстроената Тихановская се оплаква, че е принудена да прави тежък избор, заради който може би мнозина ще я намразят. В другия запис тя безстрастно чете написан текст, дори без да вдига очи към камерата, отправяйки призив към беларусите да се приберат по домовете си и да спазват законите.
На 12 август литовският външен министър Линас Линкявичюс оповести, че получилата в страната му подслон и охрана Тихановская е добре и подготвя свое публично изявление по повод събитията в Беларус. В свой предишен коментар в Туитър Линкявичюс споменава, че е разговарял с известната американска журналистка от Си Ен Ен Кристиан Аманпур, която му споделила, че демократичния свят „е морално задължен да реагира на репресиите срещу хората в Беларус”. Няма потвърждение дали това означава, че Тихановская ще даде интервю на Аманпур.
Мълчанието на очевидно неподготвената политически Тихановская бе компенсирано от опитния Валерий Цепкало, който даде изявления пред медиите в Киев, където се намира през тези дни. Пред кореспондент на руския в. „Коммерсантъ” той заяви , че вече се изгражда единен опозиционен Фронт за национално спасение като стъпка към алтернативно беларуско правителство. „Ние ще представим пред международната общност документи за фалшификациите на изборите и нека всяка страна сама прецени дали изборният процес в Беларус е съответствал на най-елементарните норми, а и кой е победителят,” посочва Цепкало. И добавя: „В най-скоро време ще оповестим нашата програма за действие и нашите ценности, въз основа на които ще създадем Фронт за национално спасение. Ще оформим икономически блок, правен блок. Ще включим много хора от силовите органи, които са последвали съвестта си и законите. Ще разчитаме този Фронт да прерасне, да се трансформира в едно бъдещо правителство на Беларус, което да проведе свободни, демократични избори”.
Опозиционните кръгове около Тихановская, Цепкало и съмишлениците им разполагат с подкрепата на страните от наскоро създадения Люблински триъгълник – Полша, Литва, Украйна (по името на полския град Люблин, където през юли се състоя учредителната сбирка). Междувременно Полша обяви, че е готова да посредничи между беларуската опозиция и президента Александър Лукашенко за намиране на изход от кризата.
Самият Лукашенко, който от началото на протестите повтаря, че те са провокирани от външни сили, на 12 август свика в Минск съвещание „за укрепване на конституционния ред в страната”. На него той обяви, че основните участници в демонстрациите били безработни и хора с криминално минало. И разпореди съответните служби да се погрижат за трудоустрояване на лицата без работа.
Междувременно обвинение за подстрекателство и за участие в безредици бе повдигнато и на двама руснаци, арестувани заедно с други антиправителствени демонстранти в Минск. Това са Артьом Важенков от град Твер и Игор Рогов от град Саранск – активисти на руската дисидентска организация „Отворена Русия”, свързвана с бившия олигарх Михаил Ходорковски и с опозиционера Алексей Навални. Организацията им твърди, че са били наблюдатели на вота в Беларус, но те самите при ареста им заявяват, че били в Минск като туристи. Рогов е бил освободен при условие незабавно да напусне страната и вече се е върнал в Русия. За съдбата на Важенков към момента няма яснота.
Военни коли и камиони днес са били съсредоточени в центъра на Минск. Много граждани обаче и в столицата, и в други градове отговарят с мирни протестни „живи вериги“, с които обточват важни обществени места или държавни институции. Участниците в тях са облечени предимно в бяло.
