Киев плю в медийния кладенец, който го пои със западна подкрепа

„Репортери без граници” и куп големи световни организации и издания кипнаха от възмущение, че украинските спецслужби ги направиха за посмешище с фалшивото убийство на Бабченко. За да е пълен катарзисът им, Арсен Аваков обеща и още подобни шоута

Отляво надясно–Васил Грицак, шеф на Украинската служба за сигурност (СБУ), главният прокурор Юрий Луценко и "възкръсналият" журналист Аркадий Бабченко на пресконференцията в Киев, която остави света със зяпнала уста. Снимка: ssu.gov.ua
Отляво надясно – Васил Грицак, шеф на Украинската служба за сигурност (СБУ), главният прокурор Юрий Луценко и „възкръсналият“ журналист Аркадий Бабченко на пресконференцията в Киев, която остави света със зяпнала уста. Снимка: ssu.gov.ua

Безумният сценарий на украинските спецслужби с уж застреляния в Киев „по поръчка на Москва”, а после „оживял” журналист Аркадий Бабченко, със сигурност надхвърля по ефект друг един шокиращ случай, който досега се смяташе за най-съсипващия за световната журналистика.

Става дума за атентата, с който бе убит един от най-известните афганистански командири на муджахедините – таджика Ахмед Шах Масуд, години наред сътрудничал на ЦРУ. Предрешени като телевизионен екип и оборудвани с камера, заредена с взрив, при него на 9 септември 2001 г. идват уж за интервю терористи камикадзета. Смята се, че са били изпратени от Осама бин Ладен – защото Масуд подготвял ликвидирането му по поръчка на американците. И по време на „интервюто” камерата-бомба е детонирана, унищожавайки и Масуд, и „репортерите”.

Ударната вълна от този атентат срещу световната журналистика бе толкова мощна, че не можа да я заглуши напълно дори последвалата само два дни по-късно трагедия със срутването на кулите близнаци в Ню Йорк. Защото използването на журналистическата професия като прикритие за тероризъм бе всъщност взривяване на самата ѝ същност, размазване на ролята ѝ на обективен и заслужаващ доверие ретранслатор на факти и позиции, превръщане на всеки репортер оттам нататък в перманентно заподозрян „агент” на противника – а значи и в мишена.

Много реакции имаше тогава и в медийния, и в политическия свят, но никога повече нещата не можаха да бъдат върнати назад. А броят на журналистите, убити или взети за заложници из „горещи точки”, започна да расте главоломно. И не е спрял да расте и до днес.

Случаят с „убития” и „възкръснал” Бабченко сега е още по-разсипващ. Защото фарсът винаги е по-убийствено оръжие от трагедията. Не стига, че през последните години журналистиката е все повече и повече дискредитирана от превземащата я дезинформация и пропаганда, а сега, след този спектакъл, тя просто е превърната в световно посмешище. „Репортери без граници” и цял куп големи световни организации и издания, довчера осигурявали тъй приятелска за Киев медийна среда, днес кипят от гняв срещу него за изиграния номер с Бабченко.

Само не е много ясно от какво точно идва гневът. От това, че Киев се държи като терорист-камикадзе със световната журналистика? Или от това, че тъй невъзпитано плю в кладенеца, който го пои със западна подкрепа?

„„Репортери без граници“ са възмутени от разкрилата се манипулация на украинските тайни служби в рамките на провежданата от тях информационна война. Винаги е много опасно, когато държавата спекулира с фактите, при това за сметка на журналистите,” изригна ръководителят на „Репортери без граници” Кристоф Делоар, със сигурност почувствал се като глупак, след като само броени часове по-рано организацията му побърза да повтори тезите на официалните украински институции, жалейки за „убития” Бабченко и зовейки нарочената за виновница Русия да сътрудничи на Украйна в разследването. В подобна карикатурна ситуация се озоваха и още многобройни други медийни фактори по света (и у нас).

За да е пълен катарзисът им, вътрешният министър на Украйна Арсен Аваков внесе още яснота в картинката. В типичния си стил той изкоментира на пресконференция в Киев: „Учудват ме изявленията на много международни организации, които казват: „Как така?! Вие дезинформирате нашето общество!” А вие какво искахте, Бабченко да се окаже наистина убит и вие на неговия пример – ето, Amnesty International или „Репортери без граници” – да отчетете, че има още един загинал журналист?”

Аваков обеща, че и занапред украинските силови служби няма да се съобразяват с общественото мнение, а ще правят всичко, което считат за нужно за сигурността в Украйна. „Ако имахме възможност да организираме такива инсценировки и по всички останали подобни случаи, наистина щяхме да го правим всеки ден,” наблегна украинският вътрешен министър.

Всичко е ясно. И убитият вече влезе…

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар