В категории:Анализи / Свят

Неонацисти и крайнодесни са във възход в Украйна

Снимка: twitter.com/polk_azov

Лев Голинкин, The Nation

Преди пет години украинският майдански бунт свали президента Виктор Янукович под овациите и с подкрепата на Запада. Политици и анализатори в Съединените щати и Европа не само отпразнуваха това като триумф на демокрацията, но отхвърляха съобщенията за ултранационализма на Майдана и клеветяха онези, които предупреждаваха за тъмната страна на бунта, като марионетки и полезни идиоти на Москва. Свободата беше във възход в Украйна.

Днес все по-честите съобщения за крайнодясно насилие, ултранационализъм и ерозия на основни свободи изобличават лъжата на първоначалната западна еуфория. Има погроми срещу роми, яростни атаки срещу феминистки и LGBT групи, забрани на книги и предвождано от държавата възвеличаване на нацистки колаборационисти.

Тези истории за мрачната страна на украинския национализъм не идват от Москва – те са отразявани от западните медии, включително финснсираното от САЩ Радио Свободна Европа, еврейски организации като Световния еврейски конгрес и центъра Симон Визенщал, правозащитни организации като Amnesty International, Human Rights Watch и Freedom House, които предупреждават, че властта в Киев губи монопола си върху използването на сила, тъй като крайнодесните банди действат безнаказано.

Пет години след Майдана този фар на демокрацията изглежда повече като факелно шествие.

Неонацистки батальон в сърцето на Европа

„Украински доброволчески отряд включва нацисти“USA Today, 10 март 2015 г.

За истаблишмента във Вашингтон стандартната защита на Киев е да се сочи, че украинската крайна десница има по-слабо представителство в парламента отколкото на други места като Франция.

Това е фалшив аргумент: каквото ѝ липсва на украинската крайна десница в социологическите проучвания, го наваксва чрез неща, за които Марин Льо Пен може само да мечтае – паравоенни отряди и неоспорвано господство по улиците.

Постмайданска Украйна е единствената страна в света, която има неонацистко формирование във въоръжените си сили. Батальонът „Азов“ води началото си от неонацистката банда Патриоти на Украйна. Тарторът на бандата Андрей Билтецки, който става командир на „Азов“, е заявявал, че мисията на Украйна е да “предвожда белите раси по света в последния кръстоносен поход… срещу предвожданите от семитите подчовеци”. Днес Билецки е депутат в украинския парламент.

През есента на 2014 г. „Азов“ – който е обвиняван в нарушения на човешките права, включително изтезания, от Human Rights Watch и ООН – бе инкорпориран в украинската Национална гвардия. Макар групировката официално да отрича неонацистките си връзки, естеството на „Азов“ е потвърждавано от редица западни издания: New York Times нарича батальона “открито неонацистки”, а USA Today, The Daily Beast, The Telegraph, и Haaretz са документирали привързаността на членовете му към свастики, нацистки поздрави и подобна символика. Отделни бойци също са заявявали открито, че са неонацисти.

През януари 2018 г. „Азов“ показа своите нови улични отряди “Национални дружини”. Членовете им се заклеха във вярност към Билецки и се зарекоха да “възстановят украинския ред” по улиците. Дружините бързо се отличиха с погроми срещу роми и LGBT организации, както и с щурм на общински съвет. По-рано тази година Киев обяви, че тези неонацистки отряди ще са със статут на официален наблюдател на предстоящите следващия месец президентски избори.

През 2017 г. конгресменът Ро Кана поведе усилията да се забрани  „Азов“ да получават оръжия и обучение от САЩ. Но щетите вече бяха нанесени: журналистически разследвания показаха, че „Азов“ вече са получили достъп до американски гранатомети, и че инструкторите на САЩ не са предотвратили включването на екстремисти във водените от тях обучения. От самия „Азов“ гордо споделят видеа, на които се вижда как батальонът приветства представители на НАТО. („Азов“ не е единствената крайнодясна формация, която е била утвърдена от Запада. През декември 2014 г. Amnesty International обвинява батальона „Днепр-1“ във военни престъпления, включително опити цивилни да бъдат уморени от глад. Шест месеца по-късно, сенатор Джон МакКейн посети и похвали паравоенното формирование).

Особено притеснителна е кампанията на Азов да превърне Украйна в център на транснационалния десен екстремизъм. Батальонът е привлякъл неонацисти от Германия, Обединеното кралство, Бразилия, Швеция и САЩ. През миналия октомври ФБР арестува в Калифорния четирима борци за бяло превъзходство, за които се счита, че са били обучавани от „Азов“. Това е класически пример за неочакван откат: щатска подкрепа за радикали в чужбина, който рикошира обратно към Америка.

Връзки на крайнодесните с властта   

“Украинската полиция декларира възхищението си от нацистките колаборационисти” – Радио Свободна Европа, 13 февруари 2019 г.

Председателят на украинският парламент Андрей Парубий е съосновател на две неонацистки организации: Социал-националната партия на Украйна (по-късно прекръстена на “Свобода”) и „Патриоти на Украйна“, чиито членове по-късно ще създадат Азов.

Макар Парубий да е напуснал крайнодесните организации в началото на века, той не се е отрекъл от миналото си. Когато интервю от 2016 г. е попитан за тези аспекти от живота му, той отговаря, че “ценностите” му не са се променили. На корицата на автобиографията си е сложил снимка, на която марширува редом до знаме с неонациския символ вълчи капан, който е използван и от щатски крайнодесни терористични групировки като “Арийски нации”. Днес той редовно се среща с вашингтонски тинк-танкове и политици, а неонацистката му биография бива игнорирана или направо отричана.

Още по-обезпокоително е проникването на крайнодесните в правоприлагащи органи. Скоро след Майдана, САЩ започват да екипират и обучават новосформираната Национална полиция. Тази програма се предполагаше да се стане знак за качество на засилващата се украинска демокрация.

Заместник министърът на вътрешните работи – Вадим Троян, е ветеран от „Азов“ и „Патриоти на Украйна“. През 2014 г., когато е предложен за шеф на полицията в Киев, местни еврейски лидери са възмутени от неонацистката му биография. Днес той е втори в ръководството на министерство, контролиращо тренираната от САЩ полиция в цялата държава.

По-рано този месец Радио „Свободна Европа“ публикува материал за откритото възхищение на ръководството на Националната полиция към Степан Бандера – колаборационист и фашист, чиито отряди са съучаствали в Холокоста. Фактът, че украинската полиция е пълна с поддръжници на крайната десница може да обясни защо неонацистите действат безнаказано по улиците.

Държавно възвеличаване на колаборационистите

“Украински екстремисти почитат украинските СС дивизии… насред голям украински град” – директорът по европейските въпроси на Антидифамационна лига, 28 април 2018 г.

Не става въпрос само за военните и уличните банди: украинската крайна десница успешно похити постмайданската политика и накара властите да наложат нетолерантна и ултранационалистическа култура в страната. През 2015 г. украинският парламент прие закон, обявяващ бойците от паравоенните групировки от времето Втората световна война – Организацията на украинските националисти ОУН и Украинската въстаническа армия УПА – за национални герои, и превърна в престъпление отричането на техния героизъм. ОУН са си сътрудничели с нацистите и са участвали в Холокоста, докато УПА е отговорна за избиването на хиляди евреи и между 70 000 и 100 000 поляци по собствена инициатива.

Финансираният от държавата Украински институт за националната памет институционализира изпирането на образа на нацистките колаборационисти. През миналото лято парламентът в Киев подслони изложба в чест на прокламацията на ОУН от 1941 г. за сътрудничество с Третия райх (представете си френското правителство да организира изложба, честваща режима във Виши!).

Факелните шествия в чест на командири от ОУН/УПА като Роман Шухевич (командир на спомагателен батальон на Третия райх) са редовна гледка в нова Украйна. Този ревизионизъм се разпростира дори до СС Галичина – украинската дивизия във Вафен СС. Директорът на Института за националната памет провъзгласи бойците от СС за “жертви на войната”. Прегръдката на властта с образа на Бандера не само е нещо плачевно, но е и изключително разделящо страната, защото ОУН/УПА са ненавиждани в Източна Украйна.

Предвидимо, величаенето на нацистките колаборационисти е придружено с възход на открития антисемитизъм.

Възгласи „Евреите вън!“ огласяваха многохиляден марш в памет на лидера на ОУН Бандера през януари 2017 г. (на следващия ден полицията отрече да е чула нещо антисемитско). През лятото на същата година тридневен фестивал в чест на колаборациониста Шухевич кулминира с атака срещу синагога в град Лвов. През ноември 2017 г. западните медии забелязаха нацистки поздрави по време на марш с 20 хиляди участници в чест на УПА в Киев. Нацистката символика бе още по-открита по време на честване на СС дивизията Галичина в Лвов през миналия април, което се проведе с подкрепата на местните власти.

Ревизионизмът на украинската история на Холокоста представлява многостранно усилие, започващо от финансирани от държавата семинари, брошури и настолни игри, минаващо през издигане на статуи, паметни плочи и преименуване на улици на масови убийци на евреи, и стигащо до крайнодесни лагери за деца, където в съзнанието на младежите се насажда ултранационалистическа идеология.

В рамките на няколко години цяло поколение ще бъде индоктринирано да се прекланя пред виновниците за Холокоста като пред герои.

Забрана на книги

На никоя държава не трябва да се позволява да се намесва в описването на историята„- британският историк Антъни Бийвър, след като негова награждавана книга е забранена в Украйна, 23 януари 2018 г.

Украинската държавна комисия по телевизионно и радиоразпръскване налага възвеличаването на новите национални герои като забранява “антиукраинска” литература, противоречаща на официалния прочит. Тази идеологическа цензура включва и известни книги на западни автори.

През януари 2018 г. Украйна влезе в международните новинарски заглавия заради забраната на книгата “Сталинград” на британския историк Антъни Бийвър. Причината бе един параграф, в който се коментира избиването на 90 еврейски деца от украински отряд през Втората световна война. През декември Киев забрани “Крадците на книги” от шведския автор Андерс Ридел (която, иронично, разказва за на нацистката цензура върху книгите). Причината за забраната е споменаването, че войски, лоялни на украинския националистически лидер Симон Петлюра, са избивали евреи.

Този месец украинското посолство във Вашингтон изнесе нетолерантността си и в САЩ с нагло искане за забрана руски филм да бъде показван в американски кина. Изглежда милиардите, които Вашингтон инвестира в насърчаването на демокрацията в Украйна, не са успели да научат Киев дори на основна концепция като свобода на словото.

Антисемитизъм

“Казвам ви още веднъж – вървете по дяволите, чифути. На украинския народ му е дошло до гуша от вас” – генералът от службите за сигурност Василий Вовк, 11 май 2017 г.

Не е изненадващо, че държавното възвеличаване на съучастници в Холокоста дава зелена светлина и за други форми на антисемитизъм. През последните три години има експлозия от свастики по улиците, смъртни заплахи, вандалски актове срещу мемориали на Холокоста, еврейски центрове, гробища, крипти и храмове. Всичко това накара Израел да предприеме необичайна стъпка и публично да призове Киев да направи нещо за тази епидемия.

Официални лица отправят антисемитски заплахи без каквито и да е последствия. Сред тях са генерал от службите, обещаващ да елиминира “жидовете”, депутат, отдаващ се на антисемитски тиради в ефир, крайнодесен политик, съжаляващ, че Хитлер не е довършил евреите, както и националистически лидер, заканващ се да прочисти Одеса от „жидовете“.

През първите няколко години след Майдана, еврейските организации като цяло се въздържаха да критикуват Украйна, вероятно с надежда, че Киев сам ще се заеме с проблема. Но към 2018 г. зачестяващите антисемитски инциденти накараха еврейските групи да нарушат мълчанието си. Миналогодишният доклад на израелското правителство за антисемитизма обръщаше много внимание на Украйна, където е имало повече подобни инциденти, отколкото във всички останали страни от бившия СССР взети заедно. Световният еврейски конгрес, Мемориалният музей на Холокоста в САЩ и 57 членове на Конгреса остро осъдиха Киев за възхвалата на нацисти и съпътстващия я антисемитизъм.

Лидерите на украинските евреи също започват да говорят открито. През 2017 г. New York Times публикува коментар от директора на най-голямата еврейска организация в Украйна, който призовава Западът да направи нещо за налаганото от Киев пренаписване на историята. През миналата година 41 видни представители на украинската еврейска общност осъдиха публично възхода на антисемитизма. Това е особено показателно, като се има предвид колко много от местните еврейски лидери подкрепяха Майдана. Тези опасения обаче така и не са получили смислен отговор.

Погроми срещу роми

„Те искаха да ни избият“: маскирани неофашисти всяват ужас сред украинските роми“ – Guardian, 27 август 2018 г.

Украинската крайна десница отбягва директните нападения срещу евреи, но други уязвими групи от населението нямат такъв късмет.

През миналата пролет в страната имаше вълна от антиромски погроми – знае се за поне шест атаки в рамките на два месеца. Кадрите от погромите навяват асоциации с 30-те години: въоръжени биячи нападат жени и деца и разрушават лагерите им. Поне един мъж бе убит, а други, включително едно дете, бяха намушкани. Двете банди, стоящи зад атаките – C14 и Национални дружини – се чувстваха достатъчно комфортно, за да публикуват гордо видеа от „геройствата“ си в социалните медии. Това не е изненадващо, като се има предвид че Национални дружини са част от „Азов“, а неонацистите от C14 получават държавно финансиране за “образователни” програми. През миналия октомври активистът от C14 Сергей Бундар бе приветстван в управлявания от щатското правителство център America House Kyiv.

Призивите от международни организации и посолството на САЩ Киев да направи нещо за погромите попаднаха в глухи уши. Няколко месеца след като ООН изиска украинските власти да сложат край на „систематичното преследване“ на роми, правозащитни организации съобщиха за нови изстъпления срещу представители на малцинствата от страна на съвместни патрули на C14 и полицията.

Женски и LGBT групи

„По-лошо е дори от преди: как „Революцията на достойнството“ предаде LGBT украинците“ – Радио Свободна Европа, 21 ноември 2018 г.

През 2016 г., след натиск от Конгреса на САЩ, правителството в Киев започна да осигурява охрана за годишния гей парад в столицата. Това обаче все повече изглежда като потьомкинско начинание: два часа защита на фона на постоянни атаки срещу хора с различна сексуална ориентация през останалата част от годината. Националистически групировки нападат срещи на LGBT организации безнаказано, като се е стигало до там да прекратят събитие, домакинствано от Amnesty International както и да нападат западни журналисти по време на LGBT демонстрации. Маршове за правата на жените също стават цел за безцеремонните атаки на крайната десница.

Атаки срещу пресата

„Комитетът за защита на журналистите осъжда полицейския щурм на офиса на Медия Холдинг Вести в Киев… над десет маскирани полицаи са разбили вратите и са хвърлили гранати със сълзотворен газ в офисите“ – Комитет за защита на журналистите, 9 февруари 2019 г.

През май 2016 г. свързаният с правителството ултранационалистически сайт „Миротворец“ публикува личните данни на хиляди журналисти, които са получили акредитация от бунтовниците в Източна Украйна. Сайтът обяви тези журналисти за „сътрудници на терористите“.

Свързан с власите сайт, който обявява ловен сезон за журналисти, би представлявало опасна ситуация навсякъде, но особено в Украйна, която има тревожно дълъг списък с убити журналисти. Сред тях са Олес Бузина, застрелян през 2015 г., и Павел Шеремет, чиято кола бе взривена миналата година.

Публикуването на данните на журналистите бе осъдено от западни репортери, Комитета за защита на журналистите и посланици от страни от Г7. В отговор на критиките представители на украинското правителство, включително вътрешният министър Арсен Аваков, похвалиха работата на „Миротворец“. „Ваш избор е да си сътрудничите с окупаторите“, заяви Аваков на журналистите, след което публикува във Facebook призив “Аз подкрепям Миротворец”. Сайтът продължава да работи до днес.

През миналата есен имаше нови атаки срещу медиите, този път през съдилищата. Главната прокуратура получи достъп до данните от телефона на журналистка от Радио „Свободна Европа“, разследваща случаи на корупция. Говорител на медията предупреди, че действията на Киев „създава смразяваща атмосфера за журналистите“, а депутатът Мустафа Найем определи случая като „пример за пълзяща диктатура“.

Закони за езика

„Министър-председателят Яценюк също обеща на рускоговорящите украинци да подкрепи специалния статут за руския език“ – държавният секретар на САЩ Джон Кери, 24 април 2014 г.

Украйна е изключително многоезична страна – в добавка към милионите рускоговорящи, има райони, където преобладават унгарски, румънски и други езици. Езиковите малцинства бяха защитени от приетия през 2012 г. Закон за регионалните езици.

Едно от първите действия на постмайданското правителство бе да се опита да анулира този закон, с което разтревожи рускоговорящите украинци. Тогавашният държавен секретар Джон Кери се опита да успокои страховете като се зарече, че Киев ще гарантира статута на руския. От тези обещания обаче не излезе нищо.

През 2017 г. закон постанови, че средното образование трябва да се извършва само на украински, което предизвика гневни реакции от Унгария, Румъния, България и Гърция. Няколко региона в Украйна прокараха закони, забраняващи руския в обществения живот. Бяха наложени и квоти за използване на украинския език в телевизиите и радиата (сходно би било Вашингтон да принуди испаноезичните медии да произвеждат съдържание основно на английски).

През февруари 2019 г. украинският Конституционен съд посече закона за регионалните езици от 2012 г., за който Кери бе обещал, че ще бъде запазен.

В момента Киев подготвя налагането на драконовски закон, който ще наложи използването на украинския в повечето сфери на обществения живот. Това е пореден пример как Украйна отчуждава милиони от собствените си граждани, докато твърди, че прегръща западните ценности.

Цената на умишлената слепота

Тези примери представляват само малка част от плъзгането на Украйна към нетолерантността, но би трябвало да са достатъчни, за да може да се посочи очевидното: решението на Вашингтон да игнорира разпространението на въоръжени неонацистки групировки в една толкова нестабилна държава е довело единствено до тяхното засилване и овластяване.

Този лесно предсказуем резултат е в остър контраст с ентусиазма на Вашингтон относно “революцията на достойнството”. “Национализмът е точно това, от което се нуждае Украйна”, провъзгласи историчката Ан Епълбаум в своя статия в New Republic. Тази възхвала на национализма излезе точно докато в Украйна се даваше зелена светлина за сформирането на дясноестремистките паравоенни отряди. Само четири месеца след есето на Епълбаум, Newsweek публикува статия със заглавие “Украинските националистически доброволци извършват военни престъпления в стила на ИДИЛ”.

В есе след есе вашингтонските външнополитически коментатори отричаха или хвалеха влиянието на украинската крайна десница. (любопитното е, че същите анализатори гръмогласно осъждат възхода на национализма в Унгария, Полша и Италия и предупреждават колко е опасен). Може би тинктанкаджиите са се самозаблуждавали, че крайнодясната фаза на Киев ще се изтощи. По-вероятно е просто да са се придържали към обичайната стратегия на Вашингтон “врагът на моя враг е мой приятел”. При всички случаи последиците се разпростират далеч отвъд Украйна.

Американската подкрепа за Майданското въстание, заедно с милиардите, които Вашингтон наля в постмайданска Украйна, показват ясно едно нещо: след февруари 2014 г. страната се превърна в поредния проект на САЩ за “разпространяване на демокрация”. Това, което САЩ позволяват в Украйна, се превръща в зелена светлина за подобни неща и другаде. Като толерират неонацистки банди и батальони, държавно изкривяване на паметта за Холокоста и атаки срещу малцинства Съединените щати казват на останалата част на Европа: “Ние сме ок с това”. Последствията – особено по време на глобално възраждане на крайната десница – са дълбоко обезпокоителни.

Лев Голинкин е автор на “Раница, мечка и осем каси водка”, отличена като дебютна книга на месеца на Amazon и програмата за нови велики писатели на Barnes & Noble. Той е роден в източноукраинския град Харков и идва да живее в САЩ като дете бежанец през 1990 г.  Завършил Бостънския колеж. Коментарите и анализите му за украинската криза са публикувани в редица американски издания, включително The New York Times, Los Angeles Times, The Boston Globe и Time.com.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар