След лично разпореждане на Бойко Борисов, двамата финансисти, стоящи начело на министерствата на здравеопазването и финансите, направиха онова, което твърдяха, че е невъзможно в продължение на повече от половин година. Обезпечаването на част от дълговете на държавните болници в областите Ловеч и Враца бе отхвърлено като вариант още от предишния здравен министър Николай Петров с тезата, че това би била непозволена държавна помощ и страната ни ще бъде глобена от ЕК.
Въпреки тези твърдения, кабинетът така и не се обърна към Европейската комисия за разрешение да окаже помощ на закъсалите държавни търговски дружества, които по стечение на обстоятелствата се оказаха и жизненоважни за десетки хиляди души. Настоящият здравен министър Кирил Ананиев до преди броени дни твърдеше, че болниците трябва сами да минат през оздравителен план и не изключваше възможността за техния фалит, ако не успееха да стъпят на крака. „Няма как да дам и заплатите на тези хора, те трябва да бъдат заработени със здравната каса” – коментира той по повод ежедневните протести на лекарите в Ловеч.
Още с идването си начело на МЗ, Ананиев, който е дългогодишен финансист на държавна служба, се зае с изготвянето на планове за „преструктуриране” на закъсалите с дългове болници, които трябваше да им помогнат да се „самоиздържат”. След няколко месеца на прилагането на такъв в Ловеч, свеждащ се до съкращаване на служители, легла и цели отделения, оздравителният план бе определен в нарочно писмо на лекарите до премиера, президента, омбудсмана и пр. като „абсолютно икономически неприложим”. Според тях мерките за съкращения логично водят до намаляване на пациентите и съответно приходите на болницата. На свой ред това поражда нужда от нови икономии и институцията се завърта в спиралата на фалита.
Този понеделник Министерски съвет разпространи съобщение, че след намесата на премиера Бойко Борисов политиката на правителството му за пореден път е била обърната на 180 градуса. Той е изискал от Владислав Горанов и Кирил Ананиев да „предложат механизъм, който да гарантира редовното изплащане на възнагражденията на лекарите и медицинския персонал в болниците във Враца и в Ловеч”. В съобщението се казва също:
„В разговор с двамата министри премиерът посочи, че разбира техните аргументи като финансисти, но не може да допусне професионалисти, положили висококвалифициран труд, да бъдат лишени от добросъвестно изработените си заплати. Демотивирането на тези специалисти би могло да има тежки последици за здравето и живота на хората в областните центрове и в областите Враца и Ловеч, посочи Борисов.”
Премиерът Борисов изглежда дълго време нямаше никакъв проблем с допускането на постоянно забавяните заплати на лекари и недостиг на медицински изделия и консумативи, докато не стана ясно, че протестите им няма да спрат и дори са на път да ескалират, след като се стигна до блокиране на пътища в Ловеч и замеряне на зам.-министъра Жени Начева с яйца във Враца.
Бойко Борисов също така е подчертал, че „контролните функции не са задължение на редовия медицински персонал и той не може да бъде държан отговорен за действия или бездействия на ръководствата на болниците”. Миналата седмица министър Ананиев реши да прехвърли вината за състоянието на задлъжнелите болници върху лекарите, които не са съвместявали медицинската си дейност с разследваща. По думите му лекарите „са свидетели на всички порочни практики”, които изглежда са се случвали в продължение на 13 години без знанието на държавата, и сега е късно да протестират.
На днешното заседание на Министерски съвет е взето „невъзможното” доскоро решение за допълнителни плащания в размер на 2.2 млн. лв. към двете болници, с които да се покрият забавените с три месеца заплати. Причина за обрата в правителствената позиция са именно „закъснелите” протести на лекарите. Средствата не са отпуснати безвъзмездно и трябва да бъдат възстановени до края на 2019 г., след като лечебните заведения възстановят нормалната си дейност. Това обаче не решава системния проблем със задлъжняването на болниците, които работят на малък пазар, какъвто са регионите в демографски спад, нито на тези, които не селектират приоритетно за лечение пациенти с „печеливши“ заболявания.
About The Author
