В категории:Икономика

Криптовалутите са добри само за богатите

Дигитални валути като Bitcoin биват представяни като „народна” алтернатива на контролираните от правителството пари – но реалността показва, че това е просто нов начин богатите да стават още по-богати

pixabay.com

Ед Зитрон, Motherboard

Стойността на криптовалутите се изстреля в небето през миналата година в резултат на спекулативни инвестиции. На фона на това изглежда, че по-ранните опити дигиталните пари да бъдат изкарвани като популистка и демократична алтернатива на традиционните финанси, стават все по-несъстоятелни. Но истината е, че криптовалутите винаги са се свеждали до това богатите да стават още по-богати.

През 2013 г. например WIRED публикува статия за това как Bitcoin може да се превърне в универсален инструмент за изравняване на възможностите, който да реши проблемите на бездомните. Само четири месеца по-късно същият автор твърди, че „на бездомниците им се иска да бяха гладували, вместо да бяха похарчили своите биткоини”. Статията описва как група бездомни „муфтят” за Bitcoin чрез интернет приложения, които те награждават с минимални количества криптовалута срещу това да гледаш реклами.

Бруталната тъга на тази статия е въплътена в следния цитат: „Те все още използват Bitcoin Tapper, мобилно приложение, което раздава миниатюрни части от Bitcoin, ако прекараш часове в натискане на дигитална икона отново и отново”. Красивата мечта за Bitcoin равенството явно се е изразявала в това бездомните да могат да бъдат сведени до многократно натискащи бутон машинки, с надеждата за придобиване на някакъв символичен доход.

Опитите да се използва проблем с бездомните, за да се проповядва предполагаемият алтруизъм на Bitcoin, не се свеждат само до една статия. През 2017 г. история за бездомник, изпросил 0.35842588 биткоина (на стойност 800 долара към май 2017 г. и над 3000 долара при написването на тази статия) се разпространяваше активно сред Bitcoin общността. Последната транзакция от дигиталния портфейл на мъжа е от август 2017 г. Може да починал, може и да си живее добре. Вероятно никога няма да разберем.

Има някои истински благотворителни организации, които се опитват да използват криптовалутите за добри дела. Например Bail Bloc, която плаща гаранциите на задържани с ниски доходи, щедрият Pineapple Fund или Sean’s Outpost, която помага бездомните във Флорида. Тези инициативи са чудесни, но те представляват капка в океана в сравнение с общото богатство от криптовалути.

Вземете например Ерик Финман, 19-годишен милионер, собственик на около 400 биткоина. Той бе обект на щателно позитивно отразяване в медиите заради своята инвестиция от 1000 долара в Bitcoin през 2011 г. – направена с пари, дадени му като подарък от баба му. Медиите дори му осигуриха платформа, за да дава „инвеститорски съвети”. Всичко това на основата на залог, направен когато е бил на 12 години, и то с чужди пари. Праз януари New York Times направи профил на хората, забогатели чрез покупка на криптовалути – не е изненадващо, че повечето от тях са успешни играчи от технологичния сектор. Един от героите на статията е успял да инвестира 400 хил. долара в криптовалутата Ethereum, когато се е търгувала за 80 цента – днес стойността ѝ е близо 600 долара.

Всеки може да инвестира в криптовалута, но колкото повече пари си вкарал, толкова повече ще получиш – поне докато цените вървят нагоре. Хората, които са влезли най-рано и с най-големи суми, имат предимство.

Забогателите от криптовалути обикновено са вече богати, успешни хора от дълбините на технологичната индустрия, които вече могат да си купуват ламборджинита, докато преди са можели да си позволят само Ауди. Сега те изграждат компании, вместо да работят за тях. Близнаците Уинкълвос, които влизат в (съставеният само от мъже) списък на Forbes за криптовалутните богаташи, са изкупили Bitcoin на стойност 11 млн. през 2013 г. Тогава това е представлявало около 1% от всички биткойни в обръщение. Същевременно по-малко от 40% от хората в САЩ имат спестени поне 1000 долара за извънредни ситуации. И точно както икономическата неравнопоставеност създава неравенство в реалния свят, в света на криптовалутите също има елит: 40% от пазара на Bitcoin е собственост на 1000 души.

Иронията е, че Bitcoin бе и продължава да бъде обвит в реторика, представяща го като народна алтернатива на емитираните от правителството пари. Само че вече би могло да се каже, че тази криптовалута е по-централизирана и по-трудна за придобиване от която и да е обикновена фиатна валута. Но може би от самото начало е била проектирана така. Bitcoin не е толкова валута, колкото метод за обогатяване на хора, които се считат за аутсайдери – за самотни вълци, които са отхвърлени от обществото – макар на практика да представляват просто друга част от елита. Както наскоро отбеляза един от основателите на  Ethereum Винай Гупта: „В момента криптовалутата е форма на дезертьорство на елита”.

Нарастващата сложност на блокчейн системата – която определя колко трудно е за един компютър да потвърди следващия блок от данни и да получи съответната награда в Bitcoin – може би не съществува единствено, за да прави системата по-устойчива срещу атаки. Целта може и да е да се циментира властта на включилите се рано играчи.

Стимулите на свободния пазар за добиване на Bitcoin вече доведоха до това, че една голяма фирма контролира около 40% от целия хашрейт на мрежата и доставя „миньорския” хардуер за почти всички други играчи. Дори ако разполагаш с такъв хардуер, най-големите операции с най-много компютри са и най-печеливши. Други възможности за ниската класа играчи в криптовалутния свят, като например добиването чрез „облачни” услуги, са пълни с измами схеми.

Добре документираното обожание на либертарианците към криптовалутите е породено от преклонението им към неструктурирания, неконтролиран и нерегулиран финансов трансфер, и съпътстващия светоглед, според който тези, които са успели „го заслужават” а провалилите се – не. Матю Мелън, един от ранните инвеститори в Ripple, илюстрира идеално тази вяра: „Моята инвестиция достигна стойност от 1 млрд. долара на практика безплатно. Всъщност спечелих тези пари, защото бях единствения, който бе готов да вдигне ръка”, заявява той пред Forbes.

Същността на криптовалутите е в това, че става въпрос за въображаем свят, дълбоко свързан с вдъхновена от Айн Ранд идеология. Според книгата на Ранд „Капитализмът: Непознатият идеал”, „всяка правителствена намеса в икономиката се състои в раздаване на незаслужени облаги, извлечени със сила, на едни хора за сметка на други”. Не е изненадващо, че дори след най-успешната за криптовалутите година, някои инвеститори търсят начини да избегнат дължимите данъци, а други просто не ги плащат. Разбира се тези типажи вероятно ще твърдят, че ничий доход не трябва да се облага, но не е в това въпросът.

Тези тенденции само се ускоряват. Новите криптовалути или свързани с тях инструменти – независимо колко добри намерения стоят зад тях – често се финансират чрез затворени предварителни търгове, участието в които изисква да разполагаш със стотици хиляди или дори милиони долара. Това позволява на богатите инвеститори да стават още по-богати, ако стойността на криптовалутата нарасне, след като започне свободната ѝ продажба.

Предварителните частни продажби на криптовалутата на Telegram демонстрират до какво се свеждат тези практики: огромна финансова машина, чрез която хедж фондове и инвеститори-милионери да забогатяват още повече. В света на криптовалутите успешният играч не трябва задължително да е по-умен от теб – просто трябва да разполага с повече финанси.

Гротескната природа на криптовалутите ги превръща в двулична система. За тези, които разполагат с хиляди или милиони долара за инвестиране, това представлява казино с по-добри възможности за печалба. Също така казино с по-голям брой хазартни игри, някои от които, в зависимост то статута ти, могат да бъдат подправени в твоя полза. Това е нов начин за инвестиране; финансова шведска маса, която съчетава скоростта на търговията си акции и произволните стойности на стартъп компаниите.

За останалия свят това е рулетка, която рядко спира да се върти – бързи и яростни покупки в нови, хаотични пазари, които се появяват от нищото; отчаяние и лъжлива надежда, че може би ще откриеш следващия Bitcoin. Това е една по-тъмна и дълбока дупка от схеми за бързо забогатяване, която намалява бариерата за влизане, но също така ускорява пътя към празната банкова сметка. Както и при повечето методи за правене на милиони от нищото, шансът наистина да превърнеш нищо в нещо не се е изпарил до момента, в който обикновените хора се качат на борда – а поначало никога не го е имало.

Историята на криптовалутите наподобява изключително историята на капитализма в Америка, където да имаш пари, за да си купиш фабрика, винаги ще е по-добра стратегия от това да трябва да работиш във фабрика. Повечето от крипто-богаташите не само са били успешни преди това – те са имали възможност да заложат на един хаотичен актив и са можели да си позволят да загубят. А когато залогът се окаже добър, могат да се преструват, че са видели бъдещето.

Има и още примери: Съоснователят на Ripple Крис Ларсън е предприемач в технологичния сектор още от 90-те години, а плодовитият инвеститор в криптовалути Бари Силбърт в миналото е ръководел стартъп компанията SecondMarket, която бе оценявана на 200 млн. долара и бе погълната от NASDAQ. Дори историите за „oбикновени хора”, забогатели от Bitcoin, често включват някаква скрита привилегия. Обикновено тези хора са се сдобили с поне няколко хилядарки, които са можели да си позволят да изгубят, и които са им помогнали да станат неприлично богати.

Криптовалутите не са бъдещето. Те са настоящето – и миналото. Това е същата песен, изпълнена в различна тоналност и с по-високо темпо – по-бърз начин за тези с пари да направят още пари. Вероятно може да произлезе нещо добро от самата блокчейн технология, но валутната страна на тази иновация съществува единствено, за да умножава състоянието на тези, които се нуждаят най-малко от пари.

Ед Зитрон е основател и главен изпълнителен директор на EZPR. Клиентите му включват компании, работещи в индустрията с криптовалути.

Оставете коментар