Като мярка за борба с подоходното неравенство от 2019-та година Македония на практика ще изостави плоския данък върху доходите на физическите лица и ще въведе прогресивно облагане.
Това потвърди на конференция „Равенството има значение“ в София министърът на финансите на югозападната ни съседка Драган Тевдовски.
Още в края на март Тевдовски заяви пред македонски медии, че правителството планира въвеждането от началото на 2019-та година на ставка от 18% за доходи над 1000 евро. Към момента данъчното облагане на физическите лица в Македония е като това в България – плосък данък от 10%.
Според Тевдовски, високото неравенство в Македония трябва да бъде намалено и тази реформа цели именно това. Според него с доходи над 1000 евро в страната му са около 2% от гражданите. Моделът на данъчно облагане, който има днес в Македония, беше въведен през 2007-ма година от предишните управляващи от ВМРО – ДПМНЕ. В България данъчната реформа в същия дух беше осъществена година по-късно.
Тевдовски заяви още, че данъчно-осигурителната система в Македония е на практика регресивна, тъй като макар там да действа вариант на необлагаем минимум, има и максимален осигурителен праг. „Това означава, че хората с доходи над определено ниво на практика плащат по-малко като процент от доходите си“, каза Тевдовски пред гостите на конференцията. Сходна е ситуацията в България, където също има максимален осигурителен праг, но за разлика от Македония няма никакъв необлагаем минимум, което още повече влошава ситуацията.
В рамките на доклада бяха представени данни за неравенствата в страните от Западните Балкани, като в Македония последните актуални данни са за 2016-та година. „Джини“ коефициентът е 33.6% в югозападната ни съседка, докато у нас е по-голямо – 38.3, а за 2017-та година се увеличава до 40.2. Най-голямо от изследваните държави е неравенството в Сърбия, където коефициентът „Джини“ е 38.6 за 2016-та година.
Драган Тевдовски беше гост на конференцията заедно с председателя на „Партията на европейските социалисти“ Сергей Станишев. Двамата направиха коментари по доклада на Фондация „Фридрих Еберт“, озаглавен „Неравенствата в страните от Западните балкани – препятствие за присъединяване към Европейския съюз“, който беше представен преди това от неговия автор Мирна Юсич.
Данъчната политика е един от основните фактори, които влияят на неравенството, потвърди авторката на изследването Мирна Юсич. Другите основни фактори са пазарът на труда и социалните трансфери. В своя доклад Юсич обръща сериозно внимание и на факта, изтъкван също така от Европейската комисия относно България, че в страните от Западните Балкани ефектът от данъчните и социални системи върху намаляването на неравенството е твърде незначителен.
Тази констатация направи и министърът на финансите на Македония, според когото пазарните механизми сами по себе си генерират сходни нива на неравенство в нашия регион и в Западна Европа, но проблемът тук е, че то не се намалява от данъчни и социални трансфери. Той добави още, че в Македония на няколко пъти е вдигната минималната работна заплата, а нито една от песимистичните и негативни прогнози за ефекта от това не е сбъднала – точно обратното.
„Данъчните и социалните трансфери могат да постигат много повече за намаляване на неравенствата, особено подоходния данък“, констатира Юсич. „В региона прогресивните данъчни системи, които биха облекчили данъчната тежест върху най-ниските доходни групи, в голяма степен отсъстват. Поради липсата на прогресивност или твърде ниските нива на такава, данъчното облагане на доходите на физическите лица се оказва с умерен до нисък преразпределителен ефект (с изключение на Хърватия), като може да се постигне много повече за намаляване на неравенствата“, се посочва и в доклада
Като проблем Юсич отбеляза дерегулацията на пазара на труда и трудния достъп до него на големи уязвими групи от хора. Юсич обърна внимание и на лошото представяне на страните от региона в международното проучване PISA, което означава, че образователните системи не са достатъчно приобщаващи.
„Моделът на неолиберализма се провали“
„Трябва да сме наясно, че без реално икономическо и социално развитие, без преодоляване на вътрешните противоречия в стандарта на живот и огромните неравенства, самото членство в Европейския съюз няма да реши проблемите, то не е панацея само по себе си“, каза от своя страна Сергей Станишев и посочи, че това показва и опитът на България и Румъния. „В обществото ни беше създадено очакване, че след 1 януари 2017 автоматичното всичките ни проблеми ще се решат. Те не са решени – създават се ново възможности, но ако не те бъдат оползотворени чрез целенасочена политика за стандарта на живот и икономическа конкурентоспособност, тогава неизбежно настъпва разочарованието“, добави лидерът на ПЕС.
„Живеем в преходен период, когато една идеология и един модел, господващ от края на 80-те години – моделът на неолиберализма във всичко – си отива. Той си отива обективно, защото се провали. Той доведе до огромната криза от 2008-ма година, започнала като финансова и превърнала се в икономическа и заради погрешни политики – стигнала до огромна социална криза, която има тежки политически последици. Този модел е изчерпан, той трябва да бъде ревизиран и променен фундаментално“, добави бившият лидер на БСП.
Станишев призна, че неолибералната доминанта, която е била идеологическа, философска и управленска, е довела до разминаване на границите между лявоцентристките и дясноцентриските партии. „Ние загубихме идентичност и това е един урок за левите политически сили“, каза той и обеща, че ще представи доклада на премиерите в Европа от семейството на социалистите.
„Трябва своевременно политиката на ЕС и националните политики да се насочат към овладяване, смекчаване и намаляване на неравенствата, за да не превърне това в социална и политическа бомба. Това е крайно остра необходимост“, добави той и посочи, че след 2009-та година, когато на много места са победили десните сили, е настъпил обрат в политиката по отношение на кризата. „Вместо да се търсят решения на фундаменталните ѝ причини, свързани с пазара и финансовия капитал, което беше започнало да се заражда като реакция, се направи рязък завой, насочен и ограничен в политиката на социални ограничения и макроикономически баланси – т.нар. политика на остеритет. Тази политика доведе в много от държавите до разрушаване на социалната тъкан на обществото, до разпад и остри противоречия“, каза бившият премиер.
Кой доведе слона в стаята?
Малко след началото на дискусията Сергей Станишев напусна конференцията поради други работни ангажименти. Така въпросът на „Барикада“ относно данъчната система в България се превърна в коментар. Пред гостите, сред които няколко депутати от БСП констатирах, че за съжаление България е страната с най-голямо неравенство в Европейския съюз, а връзката между него и данъчната ни система е категорична.
„Този данъчен модел беше въведен у нас именно от правителството, премиер на което беше Сергей Станишев“, заявих по време на своето изказване, след което поздравих македонския финансов министър за предприетата стъпка и изразих надежди, че подобен ход ще бъде реализиран скоро и в България. Припомнянето на факта кой въведе сегашната данъчна система в България не е самоцелен, но е важно, за да бъде признато това решение за грешка, което е основната на промяната.
С уговорката, че не би могла да говори от името на Сергей Станишев, директорът на „Фридрих Еберт“ за България д-р Хелене Кортлендер призна, че без съмнение българският данъчен модел не спомага за намаляване на подоходното неравенство.
Икономическият съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова обърна внимание на факта, че препоръките за „задълбочаване на социалния диалог“ не са решение. Даде пример с българското правителство, което удовлетворява исканията на бизнеса, включително чрез заобикаляне на закони и на социалния диалог, същевременно твърди, че се опитва да спомага за комуникацията между работодатели и синдикати.
„Когато десните партии идват на власт, съвсем открито обещават, че ще работят за бизнеса. Не разбирам защо левите не обещават и не си взаимодействат с работниците. Не подкрепа на социалния диалог, а ясна и недвусмислена защита на интересите на работниците“, каза тя.
Григорова добави, че е необходимо гражданите да познават трудовите си права и как могат да ги защитават чрез синдикатите. Според нея има по-голям смисъл да се учи синдикализъм, вместо предприемачество в началните класове, тъй като шансът един ученик да стане служител е значително по-висок, от този да бъде предприемач.
„Да спрем машината за неравенство!“
В рамките на конференцията беше обърнато внимание и на инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“, която се проведе в България в края на миналата година.
Координаторът на инициативата Мирена Филипова заяви пред гостите, че са били предложени данъчни промени, чиято цел е била именно намаляване на неравенството в страната. Зад инициативата са застанали над 30 000 български граждани, които са се включили в подписка за внасяне на въпроса за разглеждане в парламента, разказа тя.
Филипова представи двете мерки на инициативата – въвеждане на необлагаем за доходите до размера на минималната работна заплата за всички работещи и въвеждане на диференцирани ставки на ДДС за стоки от първа необходимост.
По думите ѝ първата мярка би трябвало да е безспорна, тъй като действа навсякъде в ЕС, а относно ДДС в началото на годината инициативата е получила косвена подкрепа и от Европейската комисия, която в свой доклад е препоръчала повече гъвкавост при този данък. С изключение на Дания, България така или иначе е единствената държава, в която няма намалени ставки на ДДС за някои стоки, добави Мирена Филипова.
В коментар македонският финансов министър констатира, че в Македония действат под определена форма и двете мерки.
About The Author
