Във вторник президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви изтеглянето на страната от подписания през 2015 г. Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) – знаковото ядрено споразумение между Иран от една страна и петте членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия и ЕС от друга.
С това си действие Тръмп поставя под огромен риск националната сигурност на САЩ, отчуждава най-близките си съюзници и кара страната си да изглежда безпринципна и опасна в очите на останалата част от света.
В изявлението си Тръмп твърдеше, че в сърцевината си иранската сделка е била „една огромна измислица”. От коментарите му обаче веднага стана ясно, че решението за изтегляне се основава на не една, а на няколко измислици, първата от които е, че сделката облагодетелства само една страна – Иран. И тъй като Иран представлява – според Тръмп и новосформирания му неоконсервативен мозъчен тръст – „най-големият държавен спонсор на тероризма”, не може да му се вярва да спазва условията на сделката.
Не е изненадващо, че изявлението на Тръмп бе изпълнено с лъжи и манипулативни твърдения за сделката. Той заяви, че сделката няма да направи нищо за спирането на „злокобните действия на Иран в Сирия, Йемен и други места по целия свят”. Споразумението обаче изобщо няма такава цел – то е насочено единствено към ядрените амбиции на Иран, а не към геополитическите такива.
Тръмп декларира, че „разполагаме с категорично доказателство”, че твърденията на Иран, че работи само по програма за мирна ядрена енергия „са лъжа”. Президентът обаче не представи каквото и да е доказателство, че Иран не изпълнява ангажиментите си по сделката. За това вероятно си има причина: През последните седмици двамата най-висши представители на разузнавателната общност – директорът на Националното разузнаване Дан Коутс, както и Майк Помпео, още в качеството си на директор на ЦРУ – свидетелстваха пред Конгреса, че не са виждали доказателства, че Иран е нарушил ангажиментите си.
На 5 март генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Юкия Амано заяви, че „към днешна дата мога да заявя, че Иран изпълнява ангажиментите си по ядреното споразумение”. Другите страни, подписали сделката, също не са регистрирали сигнали, че Иран нарушава условията.
Тръмп също така твърди, че сделката не позволява инспекции на ирански военни инсталации. „Разпоредбите за инспекциите в сделката не включват адекватни механизми за превенция, засичане и наказване на измами и дори не осигуряват неоспоримо право за инспекция на редица важни места, включително военни съоръжения”, заявява Тръмп. Според директора на Carnegie Nuclear Policy Program Джеймс Актън, това твърдение представлява “откровена лъжа”.
Излишно е да се казва, че аргументите, с които Тръмп оправдава решението си, се разпадат дори при минимална проверка. И след като обосновката на Тръмп е очевидно абсурдна, трябва да се огледаме на други места за обяснение.
Преди малко повече от седмица израелският министър-председател Бенямин Нетаняху направи телевизионна презентация, в която твърдеше, че израелското разузнаване се е сдобило с хиляди документи, които доказват, че „на най-високо ниво Иран планира да продължи работата, свързана с ядрените оръжия, използвайки различни прикрития, но същия персонал”. „Иран излъга – и то много”, заяви Нетаняху.
Изглежда няма значение фактът, че – както наскоро отбеляза ръководителят на група за неразпространение на ядрените оръжия Ploughshares Джо Сиринсионе – „Израел имаше мащабна, тайна ядрена програма, която се опитваше да укрива безуспешно в продължение на години. Те многократно и последователно лъжеха представителите на САЩ, когато бяха изправяни пред доказателствата”.
President Trump, after lobbying by Israel (around 200 nuclear warheads), has announced that the US (6,800 warheads) is pulling out of the Iran (zero warheads) nuclear deal. The leaders of UK (215) warheads, France (about 300) and Germany (60 US warheads) say still staying in.
— WikiLeaks (@wikileaks) May 8, 2018
Много от експертите по неразпространение на ядрени оръжия сметнаха презентацията на Нетаняху за смехотворна, но тя разбира се бе насочена към публика, състояща се от един човек – Доналд Тръмп. И по отношение на тона и съдържанието, изявлението на Тръмп наистина бе близо до това, което израелският премиер представи на 30 април.
В крайна сметка решението на Тръмп сочи към проблема с чуждестранното влияние върху външната политика на САЩ. Отдавна е очевидно – днес повече от всякога – че Републиканската партия действа като вашингтонски клон на партията на Нетаняху Ликуд. В съпротивата си срещу иранската сделка те често действат като едно цяло.
Обвинението, че Израел (или влиятелното му американско лоби) контролира напълно външната политика на САЩ, разбира се е прекалено. В крайна сметка президентът Обама и държавният секретар Джон Кери успяха да устоят на съвместната републиканско-израелска кампания и да прокарат сделката. Това бе една особено грозна кампания и предвид последните събития си струва да си я припомним.
В своята книга за преговорите, довели до подписване на ядрената сделка – „Да изгубиш враг” – експертът по Иран Трита Парси пише, че кампанията на Нетаняху да подкопае усилията на Обама е била толкова екстремна, че президентският съветник по националната сигурност Сюзън Райс се е оплакала пред ръководителя на Антидифамационната лига, че израелският премиер „вече е направил всичко, освен да нарече президента негър”.
Някои от близките съюзници на САЩ също бяха вбесени от израело-републиканските усилия да предотвратят споразумението. Според Парси британците са били „особено разочаровани от това, че републиканците са приветствали израелското лобиране срещу сделката… но не са дали на най-близкия си съюзник, Обединеното кралство, думата в този дебат”.
Още по-тревожно е че Агенцията по национална сигурност е засякла разговори между членове на Конгреса и израелския посланик – родения във Флорида бивш деец на Републиканската партия Рон Дермер. В тези разговори посланикът открито е лобирал против сделката. Щатското разузнаване е установило, че Дермер е питал конгресмените и сенаторите: „Ще можем ли да разчитаме на вашия глас? Какво ще изисква да го получим?”. Според книгата на Парси, Дермер „дори е инструктирал ястребски настроени еврейско-американски групи какви опорни точки да използват в разговорите с конгресмени”.
В крайна сметка Обама и Кери доказаха, че една администрация на демократите, ангажирана с интересите на националната сигурност на собствената си страна, е способна да преодолее препятствията, поставяни на пътя ѝ от републиканците и израелското лоби.
Но една доминирана от неоконсерватори републиканска администрация, каквато е сегашната, не би предприела подобни усилия. Простата причина за това е, че израелското лоби и милионите християни-ционисти, които формират голяма част от електоралната база на партията, държат републиканците в Конгреса в мъртва хватка.
И така, макар Тръмп отдавна да даваше сигнали, че ще постъпи така, решението да се изтегли от ядрената сделка представлява окончателно предателство спрямо обещанието му да постави Америка на първо място. Това също е поредното доказателство (сякаш вече нямаше достатъчно), че в продължение на вече две десетилетия – като се започне с незаконните бомбардировки в Сърбия през 1999 г. и почти без почивка се стигне до скорошните незаконни ракетни удари срещу Сирия – Съединените щати действат като престъпна държава от Първия свят. Едностранното решение на Тръмп да се изтегли от иранската сделка само циментира това възприятие в очите на света. И безопасността на всички ни страда от това.
About The Author
