Времето се стопли и погледите на българите отново се насочиха към морето. Както всяка година, от него долитат неприятни новини – плажът се застроява. Колкото повече расте строителството обаче, толкова повече проверките на ,,отговорните институции“ не откриват нередности. Не че не проверяват – проверяват. В повечето случаи обаче се оказва, че всичко е законно. Българинът остава с впечатление, че контролните органи умишлено си затварят очите.
Тази работа обаче не е точно такава. Умисъл има, но не в посока на затваряне на очите при проверки. Нито пък става дума за машинации при издаване на разрешителни. Умисълът, обогатен с неволно медийно безхаберие, е с цел българите да не схванат какъв точно е проблемът. Схванат ли го, току-виж пожелали той да се реши.
А ето къде всъщност е заровено кучето.
По закон строителство върху плажния пясък е забранено, съответно и на цялата зона непосредствено до брега. Трайни градежи там не може да се извършват, не е позволено да се уврежда и изменя земната повърхност. Тоест – забранено е строеж да изтърбуши завинаги пясъка. Позволени са само временни обекти, преместваеми, тоест леки конструкции, които могат да се премахнат без да променят трайно средата. Всичко това звучи прекрасно за ушите на хората, които искат природата да се опазва. А звучи още по-прекрасно и за друг тип хора – инвеститорите. Защото истината е, че за да вдигнеш нещо масивно на плажа въобще не е нужно да прибягваш до изливане на бетон и да въздействаш трайно върху повърхността.
Науката е измислила леки материали,
чрез които съвсем законно може да построиш тежки сгради. И така е от много отдавна.
Строителните технологии от двадесетина години насам позволяват вдигане на масивни градежи без бетониране, циментиране и други груби дейности. Не е нужно да поставяш тухли, панели и бетонни греди върху пясъка, за да вдигнеш например двуетажна сграда. Ползват се конструкции от метал, дърво и пластмаса. От тях се правят основите. Те могат лесно да се махнат, както и лесно да се поставят. Върху такива основи се надграждат после по-масивни материали. Но масивните материали не увреждат самия пясък. Ползват се например бетонни блокчета за подпора или спойка – но върху метално-дървена основа. Бетонът не е върху самия пясък, следователно сградите стават законни. Кръчми, фитнес центрове, атракционни и дори жилища се вдигат по тази технология и именно
така минават в графата ,,временен обект“.
Човек отива и ги гледа – масивно строителство. Де юре и на практика обаче са временен преместваем обект. Този обект трайно се настанява край брега, изземва пространство, но реално няма по него грубо строителство.
Именно по този начин преди 5 години двуетажна сграда на Веселин Марешки на плаж ,,Кабакум“ се оказа напълно законна. Там той вдигна масивна къща, за която твърдеше, че е фитнес център, но реално си я ползваше сам. Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие тогава, го ,,провери“ и заяви пред медиите, че със сигурност при такова мощно здание се е излял бетон. Само че бетон нямаше, конструкциите бяха леки, модерни, сглобяеми. Според съда сградата е законна и той е прав – бизнесменът бе извадил разрешение за ,,временен обект“, а
къщата, макар двуетажна, спазваше условията
за временен обект. Спорове имаше единствено около втория етаж, но се оказа, че Марешки има право и него да вдигне. По абсолютно същия начин и огромен ров в пясъка, за който алармира преди седмица бившият кмет на Каварна Цонко Цонев, е законен с оглед на съоръжението, заради което бе издълбан. Става дума за басейн, който пак е временен обект. Но той е временен обект не защото някой си е затворил очите, а защото модерните строителни технологии позволяват да се направи цял басейн от леки сглобяеми материали.
След като Цонев вдигна шум Министерството на туризма (МТ) се принуди да извърши проверка, но не намери за какво да се хване, освен че при дълбаенето е използвана тежка техника. „Ще наложим неустойка на наемателя за използване на тежка техника при изграждане на поставяемо съоръжение на плаж Каварна, заяви пред медии след срещата министър Ангелкова. Това е недопустимо. Вече бяхме на плажа в Каварна. Изпратихме екипи тази сутрин. Става дума за поставяне на преместваем обект с пластмасова конструкция 72 кв. м, колкото са одобрени в схемата за този обект. При проверката се установи, че конструкцията не е бетонна“. Така пресцентърът на МТ описа случая. Нали няма неразбрали?
Цял басейн е направен от пластмаса –
ако преди години не можеше, днес технологиите позволяват да се изгради именно такъв басейн.
Другият финт за застояване на плажа е изграждане на малка тераса
над самия пясък. Вдигате например основа от лек устойчив материал, на метър над пясъка, от типа ,,скара“, и върху него разтоварвате толкова бетоновоза, колкото поискате – стига скарата да издържи. По подобен начин бяха направени много дискотеки край морето.
Самата Ангелкова се появи преди дни на плажа във Варна. Към медиите бе спусната информация, че е направила ,,внезапна проверка“ след сигнал за изливане на бетон. Проверката бе толкова много ,,внезапна“, че посрещач на министърката се оказа представител на концесионера (Андрей Василев, шеф на фирмата ,,Лазурен бряг 91″, част от ТИМ). По интересното е, че макар на разпространени в социалните мрежи снимки да се вижда бетон, или поне нещо подобно, то и този обект е законен. Такъв е, защото няма бетон директно върху пясъка. ,,Става въпрос за лека конструкция, която отговаря на изискванията“, каза кратко Ангелкова.
Положението в България накратко е следното. Всички много се страхуваме от изливане на бетон на плажа, защото така се осъществява масивно застрояване. В името на ,,екологията и обществения интерес“ законът забранява изливане на бетон. Само че никой не строи вече с бетон. Технологиите позволяват да се строи с леки устойчиви материали, или над самия пясък. Пак се ползва бетон, или нещо твърдо като него, но не директно върху пясъка. Така хем законът е спазен, хем проверките не откриват нередности, хем си тече масивно застрояване. Пък е и трайно това застрояване – концесиите се отдават за 15-20 години, един ,,временен обект“ може да оцелее поне толкова.
Практичните умни хора у нас – министри, политици, бизнесмени, чиновници и някой-друг близък до властта журналист – много добре ги знаят тези подробности. И чрез залъгалки от рода на ,,гоним бетона, ама той го няма“ успиват хората за една голяма беда по плажната ивица. А тя е, че брегът в много случаи не се изземва с грубо застрояване. Ползват се модерни конструкции. Забрани на масивни ,,временни обекти“ и на употреба на леки материали за ,,нелеки“ цели нито някой мисли да налага, нито има смелостта да предложи.
About The Author
