Войната е продължение на политиката с други средства, казва пруският генерал Карл фон Клаузевиц.
Ситуацията днес обаче е много променена. Днес войната е продължение на икономиката с други средства.
Войните станаха цинични. Нямат политическа легитимност. Липсва им исторически смисъл. Вече не се завладяват територии, вече не се покоряват народи, не се правят кръстоносни походи. Сега се цели само печалба. Всичко е сведено до този арогантен икономически показател на „свободния пазар” – печалбата. Всяка бомба, всяка експлозия трябва да генерира печалба. Войната е огромна инвестиция, която трябва да донесе подобаващи икономически резултати, включително кръвта и смъртта на някои хора.
Казват ли ни кой е виновен?
Естествено, че са отговорни онези, които събират мак в Афганистан и произвеждат опасни вещества. Да им хвърлим нашите „цивилизовани и скъпи, превантивни” газове.
Казват ни, че вината е на някакви жалки бедуини, които не са в час със света и живеят върху морета от петрол. Опасни са, понеже стрелят с прашка към нас. На практика това е разликата между тяхното военно оборудване и западното. Освен това прашката им е доставена от Запада. Ние им отговаряме подобаващо: бомбардираме ги с най-новата технология. Даваме им прашки, за да имаме легитимност после да ги атакуваме с последните си военни инвестиции.
Да, ние знаем: това са фундаменталисти. Не са демократи. Тогава да ги демократризираме с бомби, докато не остане камък върху камък и докато тлъстите сметки на финансовия и военен елит от луксозните гета на света не се напълнят още повече. Само това има значение. Демокрацията с бомби е нов мотив за печалба. Една борба за „демокрация и мир”, след която не остава нищо.
Сега дойде редът на Сирия – една малко по-проспериаща, по-светска, по функционираща държава, която обаче е имала малшанса да е ръководена от авторитарен лидер. Това е „достатъчен” мотив за „великите сили” да хвърлят във въздуха не само Сирия, но и целия регион.
Естествено, западният свят – това „луксозно гето” на света, не може да е виновен. Дали не сме се вдетинили междувременно? Забравихме, че смисълът на войната има своята минимална логика: винаги най-силният контролира и произвежда войните. Оръжието е произведено, за да убива. Армията съществува, за да воюва. Кой създава най-много войни по света? Кои са първите пет „глобални гангстери”?
Забравихме за историята на колониализма и за целия хаос, създаден в частите на планетата, наричани „трети свят”. Забравихме и че всички тези „муджахедини” са всъщност наши бивши „приятели”, превърнали се във „врагове”. Въоръжаваме ги и ги обучаваме, докато това ни допада, а когато ги изпуснем от контрол, им пускаме бомба. Добра инвестиция.
Под аплодисментите на „добрите хора” и основните медии лудите ни ръководители натискат бутоните по луксозните си бюра, разположени на хиляди километри от мястото на попаденията. Прилича на виртиуална игра, независимо дали е НАТО или Русия.
Бомбата не избира. Убива всички – и деца, и цивилни. Печалбата обаче няма морални задръжки.
За хората по върховете това не е война, а просто бизнес. За „местните”, където е истинският живот, това е кръв, смърт, трагедия, бедност и отчаяние.
