15-годишната през есента на 2013-та Деси Николова, която нашумя из всички български медии с прочутата си снимка с полицай насред софийския площад „Батенберг” по време на тогавашните антиправителствени протести, може да почерпи за новата си самоличност. Из социалните мрежи тя вече минава за венесуелка. А знайно е, че венесуелките се смятат за най-красивите жени на планетата.
В случая обаче не става дума за „Мис Вселена”, а за политическо шоу. Снимката с Деси от София е само една от десетките, които масово се представят за кадри от антиправителствените протести или „мизерията” във Венесуела, а всъщност са заснети в най-различни други държави. Ние лесно си разпознаваме „нашия” екстериор, но като нас са и чилийци, и уругвайци, и египтяни, та дори и американци. От техните страни са взети също купища ефектни снимки най-вече с полицейски репресии, представяни за дело на „диктатурата“ във Венесуела.
Дори доста критичният към правителството на венесуелския президент Николас Мадуро испански вестник „Ел Мундо” разобличи още преди две години една от доста нашумелите фалшификации от тази серия. Става дума за снимка, показваща изпразнени рафтове в супермаркет и представяна за картина от „гладуващия” поради недостигащи храни Каракас.
Само че „Ел Мундо” установи, че става дума за фотография на Ройтерс, направена на 26 август 2011 г. в Ню Йорк, чиито граждани масово изкупили хранителните продукти в очакване на наближаващия тогава ураган Ирене.
Нищо не възпира обаче вдъхновението на все нови и нови творци на подобни фалшиви образи и новини, които днес преживяват истински разцвет и на локално, и на глобално ниво. Силата им расте от ден на ден и всички ставаме свидетели как жонглирането с образи и тълкувания всякакви вече е способно да запраща цели държави в политически хаос (най-пресен пример – Бразилия с обвиненията без доказателства срещу Дилма Русеф и Лула да Силва), а света – към прага на нова голяма война (сагата „Скрипал” и ескалацията около Сирия).
Уви, дори престижният конкурс World Press Photo, който току-що обяви отличията си за 2018-та, чрез кадъра-победител се оказа въвлечен в полуистина, предизвикваща целенасочено политическо внушение.
Голямата награда отиде при снимка, направена в столицата Венесуела Каракас на 3 май 2017 г. от венесуелския фотограф Роналдо Шемид, работещ за AFP/Getty Images.
A Venezuelan photographer received the Photo of the Year award from @worldpressphoto for his photograph of a man ablaze during a violent protest in Caracas https://t.co/7Wl1HcB9tW
— NYT Photo (@nytimesphoto) 12 април 2018 г.
В описанията, с които е представена и наградена фотографията и с които тя сега върви из новинарските съобщения, е посочено следното: „Снимката изобразява демонстранта Хосе Виктор Саласар Балса (28) в пламъци при сблъсъци с полицията за борба с безредиците по време на протест срещу венесуелския президент Николас Мадуро в Каракас (Венесуела) на 3 май 2017 г.”
Като видите такъв текст под разтърсващ кадър с пламтящ човек, логичното е да си помислите, че споменатата полиция е тази, която го е подпалила.
Само че истината е доста по-различна. Преди да пламне като факла, момчето, което не е от Каракас, а от далечния Сюдад Боливар, е участвало заедно с други демонстранти в столичния квартал Чакао (ръководен от опозиционен кмет) в мятане на коктейли „Молотов” по военна кола на Боливарската национална гвардия. Демонстрантите успяват частично да я подпалят. Пътьом подпалват и мотоциклет пак на гвардията. Неговият резервоар обаче експлодира. И точно огненото кълбо от този взрив подпалва и младежа от снимката – Хосе Виктор Саласар Балса. Заедно с него е обгорен и друг младеж – 21-годишният Хонас Мойсес Луго Гарсия.
И на двамата незабавно е оказана медицинска помощ. Хосе Виктор получава 70% изгаряния и е лекуван след това доста дълго, като все пак успява да се възстанови. Хонас Мойсес получава 20% изгаряния и се възстановява по-бързо.
Трагедията, разбира се, е голяма. Но не е резултат от полицейска репресия. А от хвърляне на бомби „Молотов” от самите демонстранти.
Това брутално улично насилие, което бе предизвиквано именно от агресивните действия на протестиращите в течение на 4 месеца през 2017-та, масово отврати тогава венесуелците от насъскващата тази конфронтация опозиция. Дори нейните поддръжници тогава ѝ обърнаха гръб и отидоха да гласуват за Националното конституционно събрание на изборите на 30 юли 2017-та, след които протестите спряха като отрязани с нож. Именно защото опозицията разбра, че ако продължава така, съвсем ще загуби подкрепа.
Що се отнася до стотиците направени в онези драматични дни снимки, между тях има и други, не по-малко разтърсващи кадри от отличения от World Press Photo. Такива са например фотографиите и видеата със запаления жив друг младеж – 22-годишния Орландо Фигерас. На 20 май 2017-та, докато се връща от работа през същия този квартал Чакао, той е нападнат от антиправителствени демонстранти, които решават, че той е чавист (привърженик на покойния президент Уго Чавес, чиято линия се продължава от сегашния държавен глава Николас Мадуро) – само защото е облечен бедно и е тъмнокож. Пребиват го, поливат го с бензин и го подпалват.
Орландо Фигерас, който получи 88% изгаряния, почина 20 дни по-късно въпреки усилията на лекарите да го спасят.
Целият ужас с него също е заснет на кошмарни кадри. Но кой знае защо World Press Photo и големите световни медии не проявяват интерес към тях…
