В категории:Балкани / Екология / Общество

Изключително интересни референдуми в Македония не пробиха информационната завеса

Допитванията бяха срещу рудници и част от тях успяха. Проблеми с пряката демокрация в съседната държава има и трънският инвеститор. В България нищо не се каза по темата досега

Македония е съчетание от плодородна земя и планини, богати на полезни изкопаеми. Снимка: ,,Барикада“

В Македония често се случват интересни неща, но ако са извън голямата политика, българската публика не научава за тях. Така например в последната година в югозападната ни съседка се проведоха серия местни референдуми срещу рудници, настоятелно желани от граждани, като някои от тях постигнаха целта си. В българските медии цари пълно мълчание по въпроса. Едва ли е нарочно. Кореспондентската мрежа е кът, по традиция за международни новини се разчита на големите световни агенции, а те с ,,дребни“ теми като допитвания в 10-20-хилядни балкански общини не се занимават. Парадоксално е обаче, че тишината у нас се стеле на фона на уж рязко сближаване между България и Македония. Странно се е възцарила и при факта, че

по същото време абсолютно за същото се проведе и референдум само на стотина километра

от другата страна на границата – в Трън.

Според македонското законодателство един референдум е успешен, ако събере над 50% активност и повече от половината жители подкрепят въпроса. Но ако темата се сметне за ,,стратегическа“ от правителството, то може да не се съобрази с волята на хората (аналогично подобен текст има и в нашата нормативна уредба). В този смисъл броят и видът на бюлетините в урните имаше формално значение, по-важни бяха решенията на централната и местната власт. Въпреки това волята на хората стана пределно ясна, защото допитванията или преминаха праговете от  50% (някъде повече от убедително), или това не се случи с минимална разлика. При някои от референдумите имаше и съмнения за натиск спрямо административни служители да не участват в гласуването – добре позната балканска практика.

Първото допитване бе проведено в Гевгелия през април 2017 г., то бе срещу два рудника – златен и меден – в планината Кожух. Инвеститор бе канадската компания ,,Невсан“.  Бюлетина пуснаха 68.78% от хората с право на глас,  а 98.84% от тях се произнесоха срещу мините. Това бе забележително събитие за Македония, но не заради разгромяващия си резултат. А поради факта, че това бе

първият успешен референдум в историята на младата държава.

Сам по себе си този факт има голямо историческо, гражданско и регионално значение, но както вече отбелязахме, в България подобни случки при съседите не предизвикват внимание.

Хората в Гевгелия бяха активни и постигнаха исторически референдум. Снимка: фейсбук група ,,Спаси Гевгелия“

Последваха референдуми в Богданци, Дойран, Валандово, Босилово… В повечето случаи гражданите на няколко общини гласуваха по повод един инвестиционен проект, който е граничен за населените им места. Голяма част от инициативите се проведоха при временна централна власт, което отвори много въпросителни относно крайния изход. Все пак резултатите са налице. На 27 март правителството на Зоран Заев обяви, че спира концесията за мина ,,Казандол“ (американски инвеститор). Формално прекратяването на договора се случи поради неизпълнение на концесионните ангажименти. В същността си – поради екологични съображения. Спрени са и проектите в планината Кожух, община Гевгелия не ги позволи.

Финалът на всичкото това е някъде в бъдещето.

„Борим се сега против рудниците ,,Иловица“ и ,,Боров дол““, съобщиха хора от Македония. Любопитно е, че инвеститор в мина ,,Иловица“, за която допитванията досега се оказаха неуспешни, е добре познатата в Трън и цяла България ,,Eвромакс“.

Лозунг с ясни и точни искания. Снимка: фейсбук група ,,Спаси Валандово“

Защо хората не искат мини, няма смисъл да се обяснява. Те желаят да живеят сред чиста природа, да я оставят за поколенията, да развиват екологично селско стопанство (зеленчуци, плодове, мляко и вино заемат основна част от македонския износ). Съответно минните инвеститори твърдят, че не замърсяват околната среда, осигуряват препитание, оставят пари в общините, развиват технологично икономиката – все познати аргументи и от двете страни при подобни казуси.

А ето и по-специализирано мнение: ,,Проучвал съм някои минни обекти в Македония. Ситуацията не е по-различна от българската –

много ниски заплати за работниците, ужасни условия на труд

и перманентни трудови злополуки със смъртни случаи. Сенчеста и офшорна собственост на инвеститорите. Ниски отчисления от мините за местния и държавния бюджет. Впрочем Македония сякаш успява да прибере от инвеститорите една идея повече пари в сравнение с България. Но пък екологичните стандарти са под всякаква критика. Освен това: какво представлява добивът на злато? Надупчваш и отравяш земята, преравяш милиони тонове руда, за да изкараш няколко жълти кюлчета, които после ще сложиш да бездействат в сейфове под земята. Няма смисъл.

Парите не се ядат и пият, парите не се дишат“.

Думите са на Димитър Събев, журналист и икономист, проучвал минни проекти в Европа и Латинска Америка.

Събитията в Македония са повече от интересни и ,,Барикада“ ще продължи да ги следи. От двете страни на браздата се води една и съща битка, гражданите имат много сходни проблеми.

 

 

Оставете коментар