НЗОК намалява допустимото финансиране за редица медицински изделия със задна дата от 1 април с цел „финансова дисциплина“. Става дума за изделия използвани в болничната медицинска помощ в отделенията по кардиология и неврохирургия като орязването в повечето случаи е от порядъка на 20%. Това може да принуди болниците да изискват от пациентите да доплащат и за стентове, клапи, протези, импланти и консумативи, ако не успят да се снабдят с тях на цена под новоопределените лимити.
Например, за механични сърдечни клапи НЗОК вече ще плаща 3168 лв. при 3553 лв. досега, а за биологични клапи със стенд намалението е от 3600 на 3145 лв. При някои изделия обаче орязването достига над 70%. Такъв е случаят със съдовите протези за гръдна аорта, където намалението варира от 38% до 72% в зависимост от типа. При някои импланти има сериозно намаление само за определен вид, което ще върже ръцете на лекарите при избор на изделие или ще принуди пациентите да доплащат в случай на алергия или друго усложнение.
Например, за коронарен стент с никел касата поема с 12% по-малко, докато тези с кобалт, хром и платина са орязани със 71%. След като НЗОК през миналата година най-накрая реши да поеме на 100% поставянето на изкуствено сърце, сега парите за такива медицински изделия са намалени с между 18% и 38% в зависимост от типа.
Касата твърди, че съкращенията са направени на базата на анализ на цените в други европейски страни и на предоставените от болниците фактури, а според нейни представители, цитирани от „Труд“, „основен въпрос е дали фирмите вносители ще намалят цените на продуктите си до тази стойност, която касата заплаща, за да не се усети разлика от пациентите“. Ако те не решат доброволно да орежат цените си, разликата ще трябва да е за сметката на доплащания от пациентите или натрупване на дългове в болниците, когато първите не могат да си ги позволят. Ако болниците не искат да работят на загуба, може да им се налага да отказват лечение на хора с инфаркт или други сърдечни заболявания, които не могат да доплатят разликата.
Българската здравна система вече се отличава значително от тези в другите страни на ЕС (с изключение на Кипър) благодарение на доплащанията от пациентите, които достигат 47% при средно 15% за общността. Актуален доклад на ЕК посочи, че това обастоятелство, заедно с необичайно големия дял неосигурени лица, затруднява достъпа на българите до здравни грижи.
About The Author
