България се изкачва с 5 позиции в Световния доклад на щастието 2018, изготвян ежегодно под Мрежата за устойчиво развитие към ООН, но остава на необичайното за нивото на икономическо и социално развитие у нас 100-тно място сред 156 страни. Страната ни е непосредствено след Бутан, Сомалия и Камерун и пред пострадалия от тежко земетресение Непал, окупираната Палестина, преживяващата криза след смъртта на Уго Чавес Венесуела и Габон.
Единствените европейски страни след нас са Албания, Грузия, Армения и Украйна (139-та позиция). Румъния заема 52-ра позиция, а сред източноевропейските страни най-щастливи са гражданите на Чехия (21-ва). Все пак следва да се уточни, че мястото на България в тази класация е по-скоро необичайно и вероятно се дължи на неудовлетвореността от прехода и бавното сближаване с ЕС.
Класацията по данни за 2017 г. се оглавява от Финлания, която изпреварва минимално лидерите от предишните години Норвегия, Швейцария и Дания. Тези страни, заедно с Исландия, Холандия, Швеция, Канада, Нова Зеландия и Австралия за втора поредна година са във водещата десетка. Основният източник за класацията са глобалните проучвания на Gallup, при които представителна извадка от между 1000 и 3000 души оценяват качеството на живота си в различни аспекти по десетобалната система. Авторите на доклада за щастието изваждат отговорите за шест категории, които обясняват частично резултата на съответните нации.
По този начин се вижда, че България се класира относително добре в категориите размер на БВП в паритет на покупателната способност, социална подкрепа и очаквана продължителност на живота (първите три цвята в долната графика). По-скромен е резултатът в графата относно свобода за взимане на решения в личния живот (жълт цвят). По отношение на последните две категории – щедрост и корупция в управлението и бизнеса – страната ни се доближава до Дистопия, хипотетична страна, използвана като контролна проба в изследването, в която са комбинирани резултатите на най-неудовлетворените нации по всеки от отделните показатели.
Докладът от 2018 г. се фокусира и върху миграцията вътре и между държавите, което води и до “може би най-шокиращото откритие” в него. То се състои в извода, че щастието на мигрантите приблизително се равнява на това на родените в страните граждани и не зависи от мястото, от което те пристигат. Измереният коефициент на корелация за всички страни взети заедно е 0.96, което означава почти пълно припокриване.
Ако отивате да живеете в Канада, разликата в това дали сте от Централна Африка или Западна Европа е незначителна, както долната графика илюстрира. По хоризонталата е очакваната удовлетвореност от живота в зависимост от страната на произход, при която разликата е от 4.5 единици по десетобалната система. По вертикалата обаче се вижда измерената удовлетвореност на имигрантите от тези страни в канадското общество и разликите са в рамките на 1 единица:
Тази констатация опровергава критиките от философска перспектива, че няма такова нещо като щастие на нациите, доколкото то зависи предимно от личностни характеристики на индивидите. Докладът напротив заключава, че щастието се обуславя от “социалната тъкан”, т.е. от качеството на живот на мястото, на което хората живеят.
“Щастието може да се променя и се променя в съответствие с качеството на обществото, в което хората живеят” – пишат авторите и заключават, че това се постига, когато имигрантите са приемани като добре дошли в тези общества: “По-толерантно отношение в държавата приемник ще се окаже най-добро за мигрантите и за първоначалните ѝ жители”. Страните от топ 10 на класацията имат средно 18% население от чуждестранен произход (за 2015 г.) при глобално равнище от 8.7%.
Естествено, докладът посочва, че и миграцията си има граници, но те очевидно не са достигнати в Хелзинки, Копенхаген или Рейкявик, които вече са “много интернационални места”, посочва докладът. Същевременно миграцията няма ефект върху общата удовлетвореност на жителите. Тези градове са най-щастливите в света, не защото се намират на правилното място и са враждебни към чужденците, а защото “техните жители в продължение на десетилетия са изградили нива на доверие, обвързаност, сътрудничество и иновация, които са достатъчни да осигурят удовлетвореност от живота за тях и да ги поставят в позиция да помагат на други да постигнат същото.”
Класацията за щастието на родените в чужбина жители отново се оглавява от Финландия, страните в челото остават същите с изключение на Холандия, която е изместена на 11-та позиция от Мексико.