Бетина Жотева срещу Александър Симов – какъв е сигналът към журналистите?

Какви чудовища сме само ние, журналистите! Тормозим с трудни въпроси и с невъзпитани коментари публични личности на отговорни постове заради някакви наши халюцинации спрямо техните всъщност тъй нежни и чувствителни човешки същности, които безпощадно нараняваме и хвърляме в бездните на огорчения и безсънни депресии. За което те, горките, съвсем справедливо си търсят в съда правата и овъзмездяването за страданията. Но не само. Те всъщност поемат чрез съдебните си дела срещу журналисти една високоморална и просветителска мисия – да учат така цялата ни гилдия какво може и какво не може да е свободата на словото, докъде се простира и как служи.

Благодарете им, колеги, и се учете! Усвоявайте от съдебните дела що е свободно журналистическо слово и докъде му е позволено да стига. Просвещавайте се в тази тънка материя от колоси в жанра като Бетина Жотева и Антон Тодоров и изхвърлете от библиотеките си публицистиката на Христо Ботев или Йосиф Хербст – те нямаше да излизат от съдебните зали, ако пишеха днес. Е, затова техните „учители” навремето са ги „образовали” по съкратената процедура…

На тези катарзисни размисли ме навежда днешната новина, свързана с прославената членка на СЕМ Бетина Жотева, която миналата година и мен се опита най-просветителски да ме учи на свобода на словото. Да припомня – на 15 юни 2017 г., по време на заседание на комисията по културата и медиите в НС, разглеждаща опита за закриване на Радио „България” към БНР, аз имах нахалството по повод казуса да задам журналистически въпрос на г-жа Жотева като на член на СЕМ. Но въпросът никак не ѝ хареса. И я подтикна да се обърне към мен с поучителна тирада, включваща такива напътствия като: „Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Те поне знаят…Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!”. Не схванала, че това е всъщност най-добронамерена обучителна лекция по свобода на словото, аз зададох още един нетактичен въпрос: „Това заплаха ли е?” И получих пак просветителски отговор: „Абсолютно. Пред всички”. За да не остане нещо недоразбрано от педагогоческия ѝ подход, г-жа Жотева допълни: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става”.

Уви, журналистическата колегия не се оказа на висотата на Бетина Жотева и от всички посоки зинаха стотици усти срещу всъщност дълбоко загрижената за правилните измерения на свободното слово членка на СЕМ. Сред многото недорасли ученици на тази забележителна личност тогава се оказа и депутатът, а също и журналист Александър Симов. И ето, че днес дойде редът му да разбере смисъла на думите „ще видиш какво става”.

Става следното – Бетина Жотева е завела срещу Симов съдебен иск за обида на обща стойност 23 000 лв. Поводът са негови парламентарни изявления, както и авторски публикации, невъздържано коментиращи отправените от членката на СЕМ напътствия към мен на 15 юни м.г.

Озарен от просветление на каква чиста душа е посегнал чрез погрешните си разбирания за свободата на словото, Александър Симов разказва в свой днешен статус във Фейсбук за катарзиса си ето така:

„…Адвокатът на госпожата (Менко Менков) е изрисувал в мое лице портрета на един изверг, който не се спира в желанието си да тормози хората. Ето ще ви покажа истинският си образ:
„Трудно е да се опише с думи колко обидена и огорчена се е почувствала г-жа Бетина Жотева след като е гледала на живо пленарното заседание, провело се на 06.07.2017 година по Канал 3 и след като е прочела и узнала в интернет пространството за изречените обидни думи и изрази, отправени от Александър Симов по неин адрес“.

Исковата молба обаче не спира дотук в разнищването на моралните ми престъпления: „Към нея поради характера на написаното от ответника, е било създадено силно негативно отношение не само от приятели, познати и колеги, но и от неограничена аудитория. Авторитетът ѝ в обществото и в средата, която работи, граден пред годините, е необратимо уронен, а доброто ѝ име – накърнено. Чрез изречените обидни изрази от ответника ищцата е била силно дискредитирана и злепоставена в обществото“.

Най-доброто обаче предстои, защото текстът продължава да ме разкрива в истинската ми светлина на чудовище: „Всичко това е рефлектирало изключително негативно върху емоционалната сфера на Бетина Жотева. Обидите, нанесени ѝ от ответника са повлияли на психическото ѝ равновесие и самочувствието на ищцата както в професионален така и в личностен план. Ищцата е изпаднала в силно депресивно състояние, свързано със силни негативни психически преживявания именно в резултат на незаконосъобразното поведение на ответника и последвалото силно разколебано обществено доверие в личността ѝ.

За десерт ви поднасям най-мерзкото си деяние: „Тя е станала по-затворена в себе си, по-неуверена, започвайки да избягва близки и познати. Започнала е да има проблеми със съня. В нея се е породило чувство за малоценност“.

В жалбата се казва още, че всичко, което съм казал и написал е напълно в противовес с ценностната система и принципите на госпожа Бетина Жотева не само като човек, но и като член на Съвета за електронни медии. „За нея свободата на словото е една от най-висшите граждански свободи и поради това са недопустими и изключително обидни за нея всички изречени по-горе думи, изрази и квалификации на личността ѝ“.
Няма да коментирам нищо в тази молба. Не намирам думи”.

Е, как ще намира. Думите засядат в гърлото на всеки, който се запознае с така изложените мотиви на исковата жалба – бедната Бетина Жотева, та тя, горката, направо е изправена пред заплахата да загуби хляба си! С така описаните от адвоката ѝ симптоми, нима е в състояние да изпълнява тежката си мисия като член на СЕМ?!

Ответникът Симов сега има само един шанс да покаже, че е прогледнал за високочувствителната емоционална сфера на г-жа Жотева и че е в състояние да усвои преподавания му от нея урок по истински свободно боравене със словото: да заведе насрещна искова жалба. А в нея да опише в какъв душевен срив е изпаднал, след като разбрал как реагира тази членка на СЕМ на неприятни за нея журналистически въпроси. И колко това откритие е накърнило неговата ценностна система чрез вкарване в правия път на наивната му вяра, че свободата на словото е нещо друго – онова, което са упражнявали Христо Ботев и Йосиф Хербст. И как този предизвикан катарзис го е хвърлил в толкова негативни психически преживявания и така накърнил условията за благодатна депутатска дрямка, че го избило на импулсивни коментари по адрес на г-жа Жотева. Нещо, което никога, ама никога вече не трябва да си и помисля никой журналист или дори депутат – защото „ще видиш какво става”.