В категории:Анализи / Свят

Земан, отново

Опонентите на чешкия президент Милош Земан би трябвало да са научили следните уроци от преизбирането му: не можеш да изградиш мнозинство сред хората, докато им се подиграваш; не можеш да сведеш политиката до стрелките на компаса; не можеш да спечелиш избори на основата на едва доловимото разграничение между либералния и расистки контрол над миграцията

chomutovsky.denik.cz

Дан Суейн, Jacobin

През януари президентът на Чешката република бе преизбран с 51.5% от гласовете, изпреварвайки с малко опонента си Иржи Драхош. Земан победи с много по-малка разлика, отколкото при първия си мандат, но въпреки това преизбирането затвърждава, че той ще остане в историята на страната като един от най-успешните – и противоречиви – политици в периода след “Кадифената революция” от 1989 г.

Подобно на повечето неотдавнащни избори в Европа, наблюдателите представиха вотът в Чехия като битка между популист и либерал. Това окачествяване не само работеше срещу всякакво смислено разбиране на тези избори, но също така играеше изцяло в полза на Земан. Той прекара последните пет години в опити да се представя като говорещ направо, народен човек, който се изправя срещу елитите от пражките кафенета. Твърде много от опонентите му решиха да използват този наратив, вместо да му се противопоставят.

Победата на Земан изглеждаше предизвестена. Той е изключително популярен, въпреки – или може би поради – поредицата от твърде срамни публични излагации, и неговия махленски, често вулгарен имидж. Всъщност до такава степен бе ясно, че Земан ще стигне до втори тур, че той почти не си направи труд да  участва в кампанията за първия.

В резултат на това другите кандидати участваха в серия от едностранчиви телевизионни дебати, в които един асортимент от дипломати, бизнесмени, провалени политици и академици (всичките мъже) се съревноваваха за второто място. Въпреки отсъствието му, президентът остана постоянно присъствие в предизборната надпревара.

Предизборните плакати на останалите кандидати разчитаха на до голяма степен банални лозунги. Този на действащия президент гласеше просто “Земан отново”, като усмихнатата глава на Земан бе сложена на фона на Храдчани – емблематичния Пражки замък. Президентът изобщо не водеше кампания, оставяйки подкрепящите го организации, чиито източници на финансиране остават неясни, да вършат всичко.

На първия тур той получи 38% от гласовете, Драхош – 27%, а други трима анти-Земан кандидати събраха по около 10 на сто. Този резултат показа вероятността от загуба, поради което Земан изведнъж започна да се държи, сякаш наистина има избори, за да подсигури преизбирането си.

Земан е неподатлив на лесно описание. В репортажа  за триумфа му на изборите британският Guardian първоначално го описа като “проруски”, а впоследствие определението бе редактирано на “крайно десен”. Други наблюдатели му пришиват прякора “Европейски Тръмп”.  Наистина могат да се направят някои повърхностни сравнения с американския президент. И двамата са предразположени към противоречиви политически изблици и обичат да се подиграват с мнението на либералната общност. И двамата показват презрение към медиите, което на свой ред поражда спекулации за физическото и психическото им здраве.

Но сравненията не минават отвъд това. Земан определено е “вътрешен” човек в политиката, постоянно присъстващ в политическия живот на Чехия след “Кадифената революция”. Той участва в антикомунистическия Граждански форум и е част от Чехословашкото федерално събрание през 1990 г.  Помага във възстановяването на Чешката социалдемократическа партия, към която се присъединява през 1992 г., и управлява като министър-председател в периода 1998-2002 г. Той се кандидатира за президент през 2003 г., но радделението в партията му спомага да спечели Вацлав Клаус. Земан никога на прощава напълно на партийното ръководство и през 2009 г. основава Партията за граждански права, която все още не е успяла да влезе в парламента. Независимо от това, Земан се връща с гръм и трясък в националната политика през 2013 г., когато печели първите президентски избори, при които победителят се избира с директен вот, а не от парламента.

Лявото минало на Земан и връзките, които поддържа с отделни социалдемократи, допринасят за объркването, което цари около реалните му политически позиции. Към момента “крайнодесен” му пасва най-добре. Неговите публични изказвания, особено по теми като исляма и миграцията, се вписват в обичайното говорене на традиционната крайна десница, макар че той често използва дори по-груби термини от Марин льо Пен или Алтернатива за Германия.

Земан е изградил тесни връзки с организираната десница в страната, най-вече със Свобода и пряка демокрация (SPD) – агресивно антиислямска партия, която спечели 22 места в парламента при изборите през ноември. Лидерът на тази партия Томио Окамура стоеше до Земан по време на церемонията по стъпването в длъжност, като новият-стар президент дори спомена името му в отговор на въпрос за сформирането на ново правителство. Това изглежда като публично признание за мястото на Окамура във вътрешния кръг на Земан и като потвърждение, че възрастният президент със склонност към политически некоректни изблици вече твърдо се поставя в лагера на европейската десница.

Въпросът ляво срещу дясно в чешката политика обаче често се трансформира в друго разделение: Изток срещу Запад. Земан със сигурност си е заслужил етикета “проруски”. Освен жестовете към режима на Путин, някои от съветниците му са изявено прокремълски. Липсата на прозрачност около предизборната му кампания накараха някои хора да предполагат, че има замесено руско финансиране – обвинения, които често затъват в сферата на конспиративните теории.

Той също така се опитва да развие по-силни връзки с Китай. Преди две години предизвика малка политическа криза, като отмени държавна награда за оцелял от Холокоста, защото министърът на културата, който е племенник на получилия званието, се е срещал с Далай Лама.

Поради това Земан изглежда като твърдо гледащ на Изток в една страна, където подобни теми са особено обременени. Прага се намира на Запад от Виена и много чехи се цупят, ако го нарекат източноевропейци – настоявайки, че са “повече германци, отколкото славяни”. В резултат на това изборите изглеждаха като референдум между Изтока и Запада. По време на кампанията минах покрай статуя на генерал от Червената армия, който бе облепен с плакати на Драхош и надписи “Върви на Запад”. Опонентите на Земан обичат да свеждат чешката политика до битка между русофили и русофоби, но подобен анализ просто подменя един шовинизъм с друг и в крайна сметка освобождава Земан от отговорност.

Професорът и народа

Въпреки всичките тези страсти, президентът на Чешката република има до голяма степен символична и церемониална функция. Той може да налага вето на парламентарни решения, но не може да действа независимо по най-важните въпроси, включително външната политика. Повечето от взаимодействията на Земан с Китай и Русия не са нещо повече от дипломатически търговски мисии – макар и доходоносни. Той има много малко влияние върху вземането на решения по отношение на повечето въпроси, за които вдига шум публично.

При все това на тези избори бе отчетена най-високата активност от 1998 г. – 66.6%. От една страна силното участие отразява желанието на гражданите да върнат баланса в политиката след шокиращите резултати от парламентарнтие избори през ноември. От друга страна подчертава факта, че ролята на президента заема непропорционално голямо място във въображението на чехите.

Възприемането на тази институция е формирано от личности, които са я заемали в миналото – най-вече Томаш Гариг Масарик, учен и философ, който става първи президент на Чехословакия. Съвременните чехи все още обожават Масарик, макар и по доста различни причини. Някои го виждат като бастион на либералните, западни ценности по време на междувоенния период, докато други го почитат заради неговата ангажираност с националната независимост и регионалната солидарност.

Вацлав Хавел, поетът-дисидент, който стана първият посткомунистически президент на Чехословакия, а после и на Чешката република, изглеждаше като наследник на ангажираните, морализаторски, но решително либерални политики на Масарик. Днес някои се прекланят през символната и интелектуална чистота на Хавел, но много други отхвърлят неговото морализаторство като признак на слабост и идеализъм.

Идеята за президент-интелектуалец все още се харесва на избирателите в тази държава, където академичните титли и квалификации значат много. Тези традиции могат да помогнат да разберем защо Земан, който отхвърля тази фасада на институцията (пуши, пие и използва лековато псувни и вулгарности) създава неприязън сред някои хора. Тяхното отношение съдържа голяма доза елитарност. Започва се със забележки, че Земан не заслужава уважение, което лесно се превръща в критика към избирателите му. Сякаш това, че Земан говори като обикновените хора и получава подкрепата им, е причината да не бъде харесван. Фактът, че Земан е първият директно избран президент, подхранва и антипопулисткия наратив “дай на хората избор, и те ще изберат палячо”.

Подобна елитарност се усещаше в голяма част от коментарите около изборите. Медиите описваха избирателите на Земан като посткомунистически останки, вкоренени в миналото и ужасени от променящия се свят. За разлика от него противниците му са представяни като модерни, западни и гледащи напред.

Това донякъде е основателно: най-силната подкрепа за Земан идва от малките градове и селските региони (макар че той спечели и в третия по големина град Острава), а избирателите му обичайно са по-възрастни и по-слабо образовани. Но разделянето на обществото на просветени западни граждани и посткомунистически динозаври блокира както възможността за ясен анализ на политическата ситуация в страната, така и всякаква надежда тя да бъде променена. Използването на тези категории служи повече като ласкателство за опонентите на Земан, отколкото като начин да се разбере мотивацията на поддръжниците му.

Като бивш учен (макар и химик, а не философ), Драхош използваше традицията на президентите-професори като основа за авторитета си. Неговата платформа бе пример за либерално увъртане. Той подкрепя призивите за омекотяване на стриктната австро-унгарска образователна система, но отхвърля идеите да се дава прекалена свобода на учениците. Той не би спрял гей двойки да осиновяват деца, но смята, че традиционното семейство е най-добрият вариант и отбелязва, че все още няма достатъчно доказателства за дългосрочните ефекти от осиновяването от гей двойки, за да може да го подкрепи недвусмислено. Единствените неща, за които изглеждаше сигурен, бяха, че страната му трябва да играе по-важна роля в НАТО, че Европейският съюз трябва да подсили границите си и че Чехия не трябва да приема квотното разпределение на бежанци.

Последната тема се превърна в доминираща през последната седмица преди изборите, когато кампанията изведнъж се разгорещи. Дебатите се фокусираха изцяло върху “имигрантите”, като дори либералните коментатори използваха тази дума като взаимозаменяема с “бежанци” и мюсюлмани”. Често се чуваха твърдения от рода не “в Чехия има само дванадесет имигранта”, като се имаха предвид сирийски бежанци. Разбира се, в страната живеят голям брой руснаци, украинци, словаци, виетнамци и други мигранти, без да броим персонала на офисите на международни корпроации в Прага. Тези хора обаче не присъстваха в дебата.

Земан и поддръжниците му обрисуваха Драхош като подкрепящ бежанците, а той, от своя страна, атакуваше от десни позиции, твърдеейки, че само той би могъл да постигне споразумение с ЕС за бежанските квоти. Тази грешна преценка доведе до това, че кампанията на Земан издигаше билборди с лозунг: “Кажи „не“ на имигрантите и Драхош, тази земя е наша”. Вместо да изгради теза в защита на мигрантите и бежанците като ключова точка на разграничение, Драхош реши да се бори със Земан на негов терен – и загуби.

Макар че се приближи повече до победата от предишния опонент на Земан, Драхош просто не успя да събере достатъчно гласове. Той постигна убедително мнозинство в Прага в други градове, но загуби решително в много от регионите на страната. Презумпцията, че по-високата избирателна активност ще е в негова полза, се оказа погрешна.

Не трябва да подценяваме ролята на консерватизма и нарастващата ксенофобия за победата на Земан, но резултатът от изборите също така представлява провала на една стратегия. Кампанията на Драхош се фокусираше прекалено върху наратива за професора срещу популиста. За твърде много хора и от двете страни това се изроди в “професора срещу народа” – рамка, която може само да облагодетелства Земан.

Какво следва?

В победната си реч Земан заяви, че това са последните му избори, което накара изявлението да звучи като съобщение за пенсиониране. Той може би се е интересувал повече от това да победи, отколкото да заема поста още пет години. Може би за пореден път ще изчезне от обществения живот – навик, който е водел дори до слухове за смъртта му.

Въпреки това, след като е изградил успеха си върху злобната антимигрантска реторика, едва ли може да се очаква да спре с расистките си и ксенофобски изблици. Което само може да окуражи разрастващата се крайна десница. В международен план ЕС ще трябва да се справя с един остър, макар и не особено последователен критик, а пък Тръмп ще може да разчита на още един приятел на Изток.

По-важното последствие е, че либералният кошмар Земан-президент и Бабиш-премиер е на път да се осъществи. Макар да спечели най-много депутатски места на парламентарните избори, партията на Бабиш ANO (абревиатурата означава „да“ на чешки – б.р.) все още не е успяла да сформира кабинет. Когато Бабиш нахлу на политическата сцена през 2011 г., той обеща да ръководи правителството като бизнес. Мнозина го описват като популист, но технократ пасва по-добре. През последните години бе удобно да изгради съюз със Земан, но дневният ред на двамата се различава значително.

През декември Земан даде на Бабиш шест седмици да сформира временно правителство и да започне преговори за коалиция с други партии. След като през януари бе обявено, че преговорите са се провалили, Земан покани Бабиш да опита отново. Много от утвърдените партии отказват да работят с него, а тези, които все пак участваха в разговорите изразиха разочарование, подсказвайки, че преговорите са били целенасочено непродуктивни. Може би всички страни са изчаквали да видят какво ще стане със Земан.

Сега вече имат отговор. ANO, SPD и каквото е останало от социалдемократите след разгрома им на изборите имат достатъчно депутати за сформиране на мнозинство. Подобна коалиция би представлявала доста точно електоралната база на Земан. Изпълняващият длъжността председател на социалдемократите Милан Хованец присъстваше на следизборната реч на Земан редом с Окамура, което изглеждаше като сигнал, че и двамата имат подкрепата на президента.

Осъществяването на подобна коалиция само ще задълбочи екзистенциалната криза на социалдемократите, ще отврати част от избирателите и може дори да доведе до изключване от Партията на европейските социалисти. Но все още не е ясно дали Бабиш иска такъв вариант. В интервю от декември той се опита да се разграничи от SPD, наричайки ги “екстремисти”. Тогава той предупреди, че подкрепата за тях само ще расте, ако Европейския съюз не промени поведението си.

Някои членове на ANO подхвърлят идея за сформиране на коалиция с Комунистическата партия, което би сложило край на 30-годишното ѝ изключване от властта. Това би предизвикало друг вид екзистенциални тревоги и едва ли реално би довело до по-ляв уклон на правителството. При нов провал на преговорите за коалиция Конституцията позволява и трети. Може би тогава Бабиш ще предложи алтернативен кандидат за премиер и ще се съгласи да остане зад кулисите.

Да се надяваме, че мейнстрийм опонентите на Земан са научили урока от преизбирането му: не можеш да изградиш мнозинство сред хората, докато им се подиграваш; не можеш да сведеш политиката до стрелките на компаса; не можеш да спечелиш избори на основата на едва доловимото разграничение между либералния и расисткия контрол над миграцията.

Но не трябва да очакваме кой знае какво. За хората, които искат да се съпротивляват на възхода на крайната десница и да развиват еманципирана левица, тези избори не промениха нищо. Изглежда като клише да казваш, че истинската политика се случва на улицата, в общностите и работните места, а не в символичните битки за това, кой ще се настани в президентския дворец.  По отношение на тези избори обаче клишето е вярно.

Какъвто и да е изходът от сегашната ситуация, чешката левица ще трябва да развие политическа идентичност, която отива отвъд Изток срещу Запад, модерност срещу традиционализъм, либералност срещу популизъм, и която артикулира истински политиките на работническата класа.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар